Още за храната и семената

Струва ли ви се, че каквото и да ядете, то има еднакъв вкус, където и да сте по света – този риторичен въпрос задава Дан Саладино, журналист от BBC с книгата си „Изчезващите храни: Кои са най-застрашените по света и защо трябва да ги спасим“.

Той разбира, че в рамките само на 150 години човечеството с бързи темпове губи създаваното от милиони години разнообразие от традиционни сортове, породи, продукти и ястия, заличават се традиционни начини на хранене, както и вкусове, миризми и текстури. Ако в миналото хората са използвали за храна над 6000 растения, сега те се свеждат до едва 9-10 монокултури и много от породите животни са пред изчезване. Една от причините е, че след Втората световна война, когато в опит милиони хора да бъдат спасени от глад, учените откриват начини да създават сортове и породи, които дават

високи добиви за кратко време

Това става възможно чрез генно инженерство, повече химикали и много повече вода за напояване, унищожаване на огромни площи гори за земеделие, отказ от устойчиви култури и породи, естествено адаптирани към конкретни климатични условия. „Пътувах много по света, за да документирам някои от застрашените от изчезване храни, преди да е станало твърде късно“, казва Дан Саладино. Той установява, че:

• Основният източник на голяма част от храната - семената - е под контрола на едва четири корпорации;
• Половината от сирената в целия свят се правят с бактерии или ензими, произвеждани от една-единствена компания;
• 99% от кравите в млекопреработвателната промишленост са от една порода;
• Всяка четвърта бира на пазара е продукт на една компания, независимо от бранда.

Какво да се направи, за да бъде спасено не само биоразнообразието, но и хората на планетата? Време е

широко да отворим очи

за храната – каква е тя и как стига до магазина. Храненето и въобще животът на съвременното общество все повече прилича на огромен експеримент. Глобалната хранителна система зависи от няколко мултинационални гиганта, което прави изхранването на човечеството много по-уязвимо в случай на катастрофи, болести, вредители, климатични промени и войни. При тъй създадената зависимост имаме удобството да не се интересуваме откъде точно идва всичко, което ядем. Тази хранителна верига лесно може да бъде прекъсната. Но утешителният факт е, че по цял свят има ентусиасти, които полагат усилия  да се съхрани огромното разнообразие от храни и начините за тяхното създаване. Защото историята на храната е история на човечеството и на неговото оцеляване!

Проектът на нов регламент

относно производството на семена и посадъчен материал, който подготвя Европейската комисия, предизвика съпротива и показа, че не всички са готови безапелационно да приемат онова, което брюкселската администрация опитва да „спусне“.  С призив и визия за семената и посадъчния материал се обявяват множеството организации от цяла Европа и от България, сред които ARCHE NOA, Oxfam, Slow Food, както и българските Сдружение АГРОЛИНК, Фондация Бъдеще 21 век, Биоселена, Национален съюз на градинарите в България. Те поставят четири искания за новото законодателство на ЕС в областта на семената:

1. Запазването и устойчивото използване на адаптиращото се към местните условия разнообразие от култури е първостепенен приоритет.
2. Човешкото право на фермерите и градинарите да събират, използват, разменят и продават собствените си семена да се прилага изцяло.
3. Да се улесни търговията с разнообразни и адаптивни на местно равнище сортове от страна на регионалните производители на семена.
4. Новоодобрените сортове не бива да зависят от пестициди или синтетични торове.

Единодушно тези организации отхвърлят намеренията на Европейската комисия да въведе правила, които

негативно да повлияят

на европейското селско стопанство. „В цяла Европа градинари и земеделски стопани работят, често на доброволни начала, за опазване на генетичното разнообразие на културите. Те допринасят значително за нашата продоволствена сигурност. Но с този регламент ще бъдат наказвани със сложни разпоредби, предназначени за търговския пазар на индустриални хибридни семена“, казва Магдалена Прилер, експерт по политиката за семената в ARCHE NOAH.

Подписалите призива към 27-те министри на земеделието в ЕС подчертават значението на растителното генетично разнообразие. Според тях старите и местните сортове са не само част от нашата история и кулинарна култура, но са и ключови за устойчивото земеделие в условията на климатична криза. Те настояват да се вземат мерки за спешно спасяване на традиционните семена, след като вече 75% от растителното генетично разнообразие в селското стопанство е безвъзвратно загубено. „Оцеляването на

старите сортове

буквално виси на косъм - косъм, който може да бъде прекъснат, ако новото законодателство бъде прието. Старите сортове са добра основа за нови сортове и българските учени най-добре биха могли да ги създадат вместо вноса и зависимостта от чужди компании. Хранителният суверенитет позволява всяка страна да може да се изхранва сама, без да зависи от внос, а редките и местните сортове са възможност за малките производители и хората по селата да произвеждат сами храната си, както е било винаги досега. Земеделските култури са адаптирани към конкретно място и чрез семената стопаните пазят разнообразието на растенията“, подчертава д-р Светла Николова от Сдружение АГРОЛИНК.

Но даваме ли си сметка за семената и как се оказва

контрол

точно над тях... „Когато продавате истински оръжия, вие контролирате армии. Когато контролирате храната, вие контролирате обществото. Когато контролирате семето, вие контролирате живота на Земята. И причината да искат да се освободят от последния дребен фермер е, че той е последният свободен човек на тази планета. Всеки друг е зависим от нещо. Но дребният фермер може да произвежда с малко семена в ръцете си, с парче земя, с ума си, със слънчевата светлина и с известно количество вода. Ето защо независимостта на дребния фермер е такава заплаха за тези, които искат да контролират последната жива система“. Това е послание от филма "Семената на Вандана Шива" – жената, която е сред пионерите, поставили началото на глобалното движение за семената. Благодарение на нея в Индия няма ГМО храни.

Да, храната е не просто история на човечеството, но и залог за неговото оцеляване.

Текстът е част от бр. 124 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.