Какви са възможностите за европейско финансиране в Кюстендил през 2025 г.?

Кюстендил влиза в ключова фаза на трансформация с безпрецедентен достъп до европейско финансиране – за бизнеса, за хората и за новата зелена икономика. Само през 2025 г. се отварят възможности за проекти на стойност над 800 млн. лв. по линия на Фонда за справедлив преход, трансграничните програми с Македония и Сърбия, както и по нови мерки на Министерството на иновациите и растежа. Добавената стойност се очаква от обучения по време на работа, подкрепа за стартиращ бизнес и STEM образование в училищата.

Целта е ясна - създаване на устойчива икономика, насърчаване на модерни предприятия и плавен социален преход за хората, засегнати от въглищната ера.

Нашата цел е до края на 2025 г. да бъде отворен изцяло ресурсът по линия на Фонда за справедлив преход и да бъдат дадени възможности за широк кръг от инвестиции“, заяви Моника Стоянова, главен експерт в Главна дирекция „Стратегическо планиране и програмиране на регионалното развитие“ към МРРБ.

Тя, както и Тони Якимовски, ръководител на съвместния секретариат, взеха участие в Международната конференция „Справедлив преход в Кюстендил“. Форумът, съфинансиран от Европейския съюз, се организира от „Бранд Медия България“ в партньорство с Община Кюстендил, „Електрохолд България“ и ТЕЦ „Бобов дол“. 

В панела "Капитал за промяната" се включиха още Наталия Илиева, зам-главен директор на дирекция "Европейски фондове, международни програми и проекти" в МТСП, Мая Нинова, главен експерт в дирекция "Програмиране, наблюдение и оценка" в МОН, Илияна Илиева, главен директор в дирекция "Европейски фондове и конкурентоспособност" в МИР.

Фондът за справедлив преход

Фондът е структуриран около три основни направления:

• Икономически преход – създаване на индустриални паркове, фотоволтаични инсталации, подкрепа за иновации и малки предприятия.
• Социален преход – преквалификация на заети в закриващите се въглищни и енергийни сектори, както и картографиране на уменията на засегнатите.
• Климатичен преход – енергийна ефективност в сгради и борба с енергийната бедност.

Само по първата отворена процедура за енергийна ефективност на многофамилни сгради, интересът е бил огромен. При планиран бюджет от 200 млн. лв., са постъпили проекти за над 455 млн. лв. От тях 26 проекта от Кюстендил са одобрени за финансиране на стойност 32 млн. лв.

От преквалификация до индустриални паркове

В ход е и процедура на стойност 110 млн. лв. за преквалификация на служители от ТЕЦ-ове и мини. Крайният срок за кандидатстване е 13 юни, като в Кюстендил могат да се включат ТЕЦ „Бобов дол“ и концесионерите на местните въглищни находища.

До 15 май микро, малки и средни предприятия могат да кандидатстват по процедура за диверсификация на дейността, с 33 млн. лв., предвидени за региона. До 19 юни е срокът за подаване на проекти за логистични и индустриални паркове, с бюджет от 20.5 млн. лв. за Кюстендил.

Предстои да бъдат отворени още няколко ключови процедури:

• Социално-икономическа трансформация на минни терени – 475 млн. лв.
• Подкрепа за енергийни общности – 300 млн. лв.
• Фотоволтаични паркове – 142 млн. лв.
• Чиста енергия за индустрията – 140 млн. лв.
• Научноизследователска и развойна дейност – 137 млн. лв.
• Втора процедура за преквалификация – 125 млн. лв.

Съществена част от новите мерки ще бъдат съобразени с резултатите от текущите проекти за картографиране на уменията на засегнатите работници – основа за целенасочена преквалификация и повишаване на заетостта.

Две трансгранични програми с общ бюджет от около 20 млн. лв.

Нов прозорец за финансиране се отваря пред микро, малки и средни предприятия от Кюстендил по две европейски програми. През юни 2025 г. ще бъде публикувана поканата по Програмата за трансгранично сътрудничество между България и Северна Македония, а в ход вече е поканата по сходна програма с Република Сърбия. И двете се управляват от Министерството на регионалното развитие и благоустройството чрез съвместни секретариати.

Основната ни цел е да насърчим технологичната модернизация и международното сътрудничество между фирмите от трансграничните райони, като акцентът е поставен върху екологично и дигитално обновление“, заяви Тони Якимовски, ръководител на съвместния секретариат към министерството.

Програма България – Северна Македония

През юни предстои обявяването на покана по Приоритет 1: Интегрирано развитие на пограничния регион, насочена към повишаване на конкурентоспособността и подобряване на бизнес средата. Бенефициенти могат да бъдат микро, малки и средни предприятия от Кюстендил и Благоевград, както и от македонските региони Куманово, Щип и Струмица. Условие е поне 51% от капитала на фирмите да е частна собственост, а регистрацията им да е отпреди 31 декември 2022 г.

Общият бюджет на процедурата възлиза на 4,99 млн. евро, като финансирането е 100%, от които 85% са от ЕС, а останалите 15% – национално съфинансиране от двете държави. По един проект могат да кандидатстват между 2 и 4 партньори – минимум по един от всяка страна. Размерът на финансирането е от 100 000 до 300 000 евро на партньор, или максимум 600 000 евро на проект.

Допустимите дейности включват: технологична модернизация (с минимум 65% от бюджета за оборудване), разработване на иновативни продукти, внедряване на екологични и цифрови решения,
обучения за нови умения, маркетинг и интернационализация.

Продължителността на проектите е до 24 месеца. Публичните консултации по документите за кандидатстване продължават до 20 май.

Програма България – Сърбия

От 11 март 2025 г. вече е в ход и поканата по Програмата за трансгранично сътрудничество България – Сърбия, която също включва Кюстендил в допустимия трансграничен район. Приоритетът тук е насърчаване на устойчивия растеж на МСП и създаване на работни места чрез продуктивни инвестиции.

Общият бюджет на процедурата възлиза на 5,63 млн. евро, като финансирането за проект е в размер от 200 000 до 400 000 евро, а за отделно МСП – между 50 000 и 200 000 евро. Проектите могат да продължат между 12 и 24 месеца. Разликата тук е в изискването към сръбските партньори – при тях 15% от финансирането трябва да е собствен принос, докато за българските се осигурява национално съфинансиране.

Крайният срок за подаване на проектни предложения е 11 юни 2025 г.

Дигитализация, зелени технологии и иновации с над 450 млн. лв. бюджет

Финансови инструменти, комбинирани с безвъзмездни средства, създават нови възможности за микро, малки и средни предприятия. В рамките на 2025 г. Министерството на иновациите и растежа (МИР) ще стартира серия от нови процедури, които целят да подкрепят технологичната трансформация, енергийната ефективност и иновациите в българските предприятия. Част от тях ще бъдат особено релевантни за фирмите в Кюстендилска област, като се предлага гъвкаво финансиране и нов подход чрез комбинация от безвъзмездни средства и финансови инструменти.

Подбрали сме само онези процедури, които са най-актуални и приложими за бизнеса в Кюстендил, без да претоварваме с информация. Целта ни е мерките да са реално приложими, ефективни и с по-малко административна тежест“, подчерта Илияна Илиева, директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“.

Индустрия 4.0: дигитализация на високо ниво с до 850 хил. лв. безвъзмездна помощ

Процедурата „Въвеждане на технологии от Индустрия 4.0“ е насочена към малки и средни предприятия и цели повишаване на дигиталната им зрялост чрез внедряване на съвременни технологии – изкуствен интелект, IoT, киберсигурност, 3D принтиране, дигитални близнаци и др. Общият ѝ бюджет е 101,8 млн. лв.

• Минимален размер на проекта: 150 000 лв.
• Максимален: до 850 000 лв., в зависимост от статута и схемата на помощ
• Финансиране: По схема „de minimis“ – до 450 000 лв. без ограничение по интензитет. По регионална помощ – до 40% безвъзмездни средства + собствено или допълнително финансиране

За първи път предприятията ще могат да комбинират безвъзмездна помощ с финансов инструмент, предоставян чрез Фонд на фондовете и партньорски банки. Предприятието може да избере между:

• 40% безвъзмездна помощ + 60% собствено участие;
• 30% безвъзмездна + 10% финансов инструмент + 60% собствено участие;
• или изцяло 100% финансиране чрез кредит.

Облекчена дигитализация за микро и малки фирми – с до 50 хил. лв. финансиране

Втората процедура се фокусира върху първите две нива на дигитализация, предназначени за микро и малки предприятия, с общ бюджет от 80 млн. лв.

• Финансиране: от 5 000 до 50 000 лв.
• Интензитет на помощта: до 70%

Процедурата ще е облекчена, със списък от предварително одобрени ИТ услуги, включително: ERP, CRM, BI, WMS системи, складови и логистични решения, онлайн магазини, киберсигурност.

Срокът за кандидатстване ще бъде три месеца. Прилагането на опростени разходи ще улесни малките фирми в подготовката и отчитането.

Енергийна ефективност и ВЕИ: до 100 хил. лв. за екологично обновяване на производството

Третата процедура, също с облекчена форма, ще насърчава използването на възобновяеми източници и енергийно ефективно оборудване. Бюджетът е 126 млн. лв.

• Финансиране: от 30 000 до 100 000 лв.
• Интензитет: до 65%
• Допустими разходи: термопомпи, изолационни системи, LED осветление, фотоволтаични панели и батерии за съхранение на енергия, енергоспестяващи компресори и сушилни

Наука и бизнес заедно: зелени и цифрови партньорства

Четвъртата процедура е част от новата програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“, която има за цел да обедини научния и бизнес потенциала. Тя ще подкрепя съвместни проекти между малки и средни предприятия и научни организации или висши училища. Общият ѝ бюджет е 60,8 млн. лв., а размерът на финансирането може да варира от 100 хил. лв. до 1.5 млн. лв.

Интензитетът на помощта достига до 80 процента, като за Кюстендил е предвидено до 75 процента за средни предприятия и до 80 процента за микро и малки. Процедурата изисква реално партньорство между бизнес и наука, като допустимите дейности включват тестване и валидиране на иновативни продукти и технологии, създаване на прототипи, провеждане на пазарни тестове и изготвяне на бизнес модели, както и анализ на пазари, конкуренти, потенциал за защита на интелектуална собственост и възможности за комерсиализация.

Предстоят и още две специфични възможности за финансиране. Първата е насочена към съществуващи иновационни клъстери и е с бюджет от 49 млн. лв., като максималната стойност на един проект може да достигне 19,5 млн. лв. Втората е насочена към български предприятия, получили от Европейската комисия т.нар. „Печат за високи постижения“ – знак за оценени, но недофинансирани проекти с висок научен потенциал. За тях е предвиден бюджет от 39 млн. лв.

„Да заинтригуваме децата“: 36 училища в област Кюстендил очакват свои STEM центрове

Очакваме  36 училища на територията на област Кюстендил да бъдат създадени т. нар. STEM центрове, което „да подобри възможностите и да заинтригува децата малко повече към природните науки“, каза и Мая Нинова, главен експерт в Дирекция „Програмиране, наблюдение и оценка“ към Министерство на образование и науката (МОН).

Тя засегна и темата за инвестираните средства в област Кюстендил по Националния план за възстановяване и устойчивост (ПВУ).

Инвестирани са средства за модернизация на образователната среда, за ремонт и рехабилитация на общежитията, както и за изграждане на центрове за високи постижения в държавното образование и обучение.

Има и два проекта за младежки центрове, единият, от които, е предвиден за Кюстендил. „По него вече има назначени хора и предстои съвсем скоро официалното откриване на този център. Другият ще е в Дупница“, сподели експертът.

Наталия Илиева, заместник-главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти“ в Министерството на труда и социалната политика (МТСП), представи възможност за повишаване на професионалната квалификация, за повишаване на знанията и адаптивността и за кариерно развитие.

Въпросната оперативна програма с общ бюджет от 50 млн. лв. дава възможност за получаване на е-ваучер от сайта на Агенцията по заетостта. Този ваучер дава достъп до обучения за придобиване на квалификация, за чужди езици, дигитални умения и други.

В нея има 428 участници от област Кюстендил, а от самата община – 284 души.

Друга мярка е насочена към безработните и неактивни лица. Тя е с бюджет 34 млн. лв. и е свързана със създаване на Центрове за активиране, психологическа подкрепа, професионално ориентиране, ателиета за търсене на работа.

Целта е да скъсим дистанцията между институциите и лицата“, каза Илиева.

Само в Кюстендил вече 1286 души са потърсили такава помощ от Центрове по активиране. тново от ПВУ има заделени близо 380 млн. лв. за обучения за дигитални умения. Те са за хора с някакви дигитални познания, които искат да задълбочат или развият.

Иначе МТСП подготвя и нова мярка за обучения за дигитални умения с бюджет от 40 млн. лв., по която отново се кандидатства през Агенция по заетостта за е-ваучер. Тя е насочена за безработни и неактивни лица.

В днешно време упражняването на почти всяка професия изисква умения за боравене с дигитални устройства и съдържание“, изтъкна Илиева.

Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.