Писаното остава

Книгоиздаването е един от последните джентълменски бизнеси

Захари Карабашлиев:

Писаното остава

Снимка: Александър Нишков за сп. "Икономика"

2642 ~ 9 мин. четене
Татяна Явашева Автор: Татяна Явашева

Захари Карабашлиев е главен редактор на голямото българско издателство „Сиела ” от 2014 г. Пише проза и драматургия. Автор е на романите „18% сиво“, „Хавра“, „Опашката”, повестта „Жажда”, на сборниците „Кратка история на самолета”, „Симетрия”, „Откат”, на есета, пиеси и сценарии. Носител е на наградите „Роман на годината“ на Фонд „13 Века България”, „Роман на годината” (Фондация ВИК), „Христо Г. Данов”, „Хеликон“, „Цветето на Хеликон“, „Комунитас” и др. Неговата белетристика е превеждана и публикувана в САЩ, Франция, Германия, Полша, Турция, Русия, Словакия, Хърватия, Сърбия, Македония, включена в престижната американска антология „Най-добрата европейска проза 2018“.

Пиесите му се играят на сцена в България и чужбина. „Неделя вечер“ получава „Аскеер“ за драматургия (2009) и е поставяна в САЩ и България, а „Откат“ печели Наградата на публиката на театралния фестивал във Висбаден, Германия (2012). „Лисабон“ е поставяна в театър „La Mama“ в Ню Йорк (2014). „Неделя вечер“ се завърна на сцената в Чикаго през януари 2020.

Захари Карабашлиев е и автор на киносценарии на пълнометражни и късометражни филми. През 2017 г. основава Международния литературен фестивал „Варна Лит“. Води курсове по творческо писане в СУ „Св. Климент Охридски“ и в частни школи.

– Г-н Карабашлиев, като писател какъв въпрос долавяте да витае сред българското общество и какъв е вашият отговор на него?

– Не е един въпросът, не са и два. Но ми се струва, че усещам желанието за някаква отдавна неидваща, а толкова неизбежна промяна — обществена, политическа, културна… Няма точно  формулиран въпрос, по-скоро е нещо като „Докога така?“, по-скоро е недоволство от мудността на Прехода, от усещането за недостиг на справедливост… Но конкретен въпрос няма, затова и не мога да предложа и конкретен отговор. А няма и смисъл. По-важен от отговора е самият въпрос.

– Нищо лошо не е само лошо. Какви позитиви ни дава пандемията?

– Първо, пандемията ни припомни някои добри стари истини: че трябва да си мием ръцете по-често, че лекарският занаят е свещен, че не е добре да си кашляме един друг в лицата… Второ: стана ясно, че половината бизнеси в света могат да функционират дистанционно. Това обаче — ако са наели правилните хора. Защото  няма значение дали ще виждаш колегите си сутрин в офиса, или ще си пишете имейли. Ефективността на служителите не се измерва с тяхното физическо присъствие, а с лоялността им към организацията, към която принадлежат. Слава богу, екипът на „Сиела“ години наред структурира вътрешни отношения и връзки, които остават здрави дори ако някой от нас е във Франкфурт, друг в Париж, трети във Видин, а четвърти в Люлин. Докато имаме общ интерес и действащ интернет, всеки от нас е в тази дигитална „Сиела“, която сме изградили заедно.

– В каква симбиоза са писателят и главният редактор, мениджърът Захари Карабашлиев? Има ли противоборство?

– В изморителна симбиоза, малко като Джекил и Хайд. Мениджърът Карабашлиев работи в офис сграда, сред добри колеги и в продуктивна атмосфера, а писателят Карабашлиев може да работи по книгите си единствено в самота (която е трудносъвместима в домашна атмосфера). Времето вечно не достига. Но пък точно тези ограничения правят писателя по-ефективен, по-пестелив с думите, по-внимателен към писането – пиша само това, което наистина ме вълнува, няма време за глупости. С две думи: симбиозата е трудна, но работи и за мениджъра, и за писателя. 

– Какъв бизнес е книгоиздаването днес?

Книгоиздаването е един от последните джентълменски бизнеси. Сключваме стотици договори годишно с всяка точка на цивилизования свят и го правим първо по имейл, с виртуално стискане на ръката. Никога не сме имали случай на нелоялност или неспазване на договорености.

– Доколко мишката изяжда книжката?

– Истината е, че мишката не само, че не изяде книжката, а самата тя се скри завинаги. Просто сензорният екран изяде мишката:) Хората „скрол“-ват, децата не знаят какво е мишка, но все още разгръщат книги, нали така? Технологиите се промениха, мишките са олд скул, а книгите са си същите от векове наред. Книгата побеждава. Физическите книги в цял свят отново завземат териториите си. А и хората сега пътуват по-малко, не ползват електронните си четци чак толкова, а посягат към книгите.

– Каква мисия има книгата сега и доколко чрез книгите може да влияете върху израстването на хората като личности и като професионалисти?

– Няма как да си личност и професионалист и да не четеш. Просто няма. Не говоря да четеш само любовни романси и кримки, а книги — дали ще е класическа, нехудожествена литература, историческа, мемоаристика и т. н. Без литература си неадекватен, почти нерелевантен… Големите политически и бизнес лидери са хора, които ценят времето си – то е най-ценното, което имат, те не искат и не могат да си позволят да го губят. А времето в четене е спечелено време.

– Какъв инструмент държат в ръцете си книгоиздателите?

– Книгата е „инструмент” за генериране на съдържание, за създаване на емоции, но и идеи. Тя е и възможен инструмент за въздействие на обществени нагласи. Книгоиздателите държат в ръцете си инструмент с много и различни остриета.

– Каква политика поддържате спрямо българските автори и към младите, които пишат?

– Работим на меритократичен принцип. Ако има какво да кажеш и го казваш професионално, няма значение дали си българин, швед, млад или стар… Един от най-добрите ни български дебюти беше на 60+ - „Когато капят кестените“, автор Стефан Коспартов - изключителна книга, прекрасен стил. Имаме и млади автори: например Мартин Колев — поредицата му „Софийски магьосници“, също Ирена Първанова…

– Според продажбите на „Сиела“ какво най-много се търси? Какъв профил изграждате на четящите хора в България, съответно и на нечетящите?

– Търси се това, което се търси навсякъде по света: качествена нехудожествена, комерсиална неангажираща, утвърдена световна, също така и българска. Хората искат да се вълнуват — дали от Фредерик Бакман, или от Алек Попов, дали от истории за Аушвиц, или от измислени светове… Книгите са врати към световете на другите, или към други светове.

– Във вашата работа на издател има много „Да“ и „Не“. Кой е верният ориентир при избора, кои са принципите, от които се ръководите?

– Има един естетическо-търговски ориентир, който не може да бъде калкулируем, не може да бъде обяснен. Ако можеше — всяко издателство щеше да го знае и да издава успешни книги.  Има магия в цялата тази работа и аз лично съм се отказал да опитвам да си я обясня, а не дай си боже да я обясня на друг. Когато четеш нов ръкопис, има нещо, което трепва в теб още в първите изречения. Или не трепва. Необяснимо е.

– Пандемията даде силен тласък към дигитализацията. Какъв ефект наблюдавате в полето на писаното слово и книгите?

– Много хора останаха с много свободно време и много неща за казване, повечето от които казани много по-добре от много други хора, много преди пандемията :) С две думи - графоманията избуя. Явно писането изглежда лесно. А то е като пеенето – ако го правиш фалшиво, не се издържа.

– Вашият кратък прочит на темата „Власт и пари“, отнесена към 2020-2021?

– У нас парите и властта са в особен, вреден (в дългосрочен план) и за двете страни танц. Парите имат нужда от условия, които властта вече 30 години някак все не успява да осигури (или ги осигурява избирателно). А властта има нужда от пари, но без да гарантира нищо насреща. Предчувствам, че парите трябва да искат повече реален ангажимент от страна на властта. Парите не искат да бъдат изнудвани от некадърници с политически мандати. Парите не могат да продължават да носят на гърба си тези лентяи. В лятото на 2020 се видя и чу цялата грозна картина на флирта между мръсни политици и нечисти пари.

– Каква е властта на писателя и каква на издателя Захари Карабашлиев?

Предпочитам да говоря не за власт, а за отговорности. Като издател имам отговорност към работата на други хора, а като писател съм отговорен само за своята. Но аз съм си най-суровият бос, така че…

– Как да управляваме промяната – вашата формула на писател и на мениджър?

– Като писател я управлявам с наративна стратегия и структура, които изграждам в произведението си. Има един герой, който трябва да влезе в дадена история по даден начин, но да премине през някакъв конфликт, който да го изправи пред трудности и драми, и чрез действията си героят се променя, така че в края на книгата е различен човек. Като мениджър търся и опитвам да предизвиквам промяната. Промяната е единственото сигурно нещо. Затова трябва да бъдеш промяната. Иначе си това, което промяната изхвърля зад борда.

– Живяхте навън, от години сте пак в България? Кое е това, което хората, които постоянно са тук, нямат очи да забележат?

– Красотата на природата и грозотата на човешкия мързел.

– Четвърт век след падането на Берлинската стена, през 2014 г. предприехте инициатизата за отваряне на парадния вход на всички институции. Какъв синдром е влизането през задния вход? Какъв успех постигнахте досега?

– Едно от първите неща, които особено ме тормозеха в първата година, откак се върнах, бяха затворените врати на почти всички важни институции — като започна от Софийския университет и свърша до някой районен съд в малък град. Необяснимо, нелепо, нецивилизовано. Защо нормалният вход, предвиден по архитектурен план да бъде двери към света, е затворен, а се влиза през задни врати? Започнах петиция, ангажирах медии, общественост… После лека-полека спрях да обръщам внимание, после свикнах, после ме поканиха да преподавам в Софийския университет и се наложи да минавам през задния вход и станах един от тези, които не забелязват… И се намразих от това и вече не стъпвам в СУ. Истината е, че промени у нас, в България, не стават отдолу нагоре. Стават от главата надолу. Авторитарен модел сме. Трябва ректорът на Софийския университет да „нареди“ да се отворят веднъж завинаги вратите. Кой е Захари Карабашлиев да ръси мозък как трябвало да бъде, нали така!?

– В аритметиката на обществените отношения пандемия плюс парламентарни и президентски избори през 2021 г. е равно на…

– Неизвестно.

– Какво ви се иска да изкрещите на политиците и какво да им прошепнете на ухо?

– Не понасям нито крещенето, нито шушукането. Предпочитам да пиша — така се изразявам по-ясно, а и писаното остава.

– Каква метафора е опашката в едноименната ви книга. Да я прехапем, да я откъснем като гущер или…

– Ако сам тръгна да си обяснявам метафорите си – тежко ми. Нека просто кажа, че в романа ми опашката има различни измерения, прояви и символика — от опашка на хвърчило, през опашка на жена, та до „уроборос” ( змия, захапала опашката си)…  Но това не е толкова важно. Важното е, че „Опашката“ не остава никого равнодушен.

– Как да изчистим това огледало на обществено-икономическата реалност, в което се оглеждаме, за да виждаме по-ясно?

– Никое огледало не може да бъде „изчистено” веднъж завинаги и толкова. Вие у дома нали не си миете прозорците само веднъж? Нали не спирате да се грижите за хигиената постоянно? Така е и с всичко останало. Реалността, за която говорите, също има нужда от постоянна грижа.

– Ако като вашия герой Павел се заразите с вируса на политическата власт, към какъв ред ще водите страната? Е, това май ще е гледната точка на все още здравия Захари Карабашлиев…

– За разлика от моя герой, аз имам някаква имунна защита, имам някакви антитела. Наясно съм с това какво съм и какво не съм. Наясно съм, че ако ти е трудно да подредиш както трябва чорапите си в гардероба, може би няма да ти е лесно да водиш цяла държава към нов ред.

– С каква енергия зареждате „батериите си“ и с какво зарядно устройство?

– Любов в семейството. Също така фитнес (но от началото на пандемията не съм  стъпвал в зала), четене, филми, музика, вино с приятели… обичайните неща…

– Животът е най-големият писател и сценарист. Коя кратка история ще ни споделите – просто за размисъл?

– Имаше един дълъг момент, докато живеех в Америка, в който бях стигнал някакво особено депресиращо ниво - бях останал без добри доходи, живеех на ново място, едва успявах да издържам семейството си. Тогава започнах работа като куриер, разнасях документи навсякъде из Южна Калифорния. Един ден бях пратен на място, доста на изток от океана, в пустинно градче. Доставих пратката и в съседство имаше книжарница. Беше много горещ ден. Влязох в книжарницата, спомням си хладната обстановка, рафтовете с книги, тишината… И погледът ми попадна на една книга на автор със славянско име - Йосип Новакович. Имаше много хубава корица, казваше се „Изневери”/ „Infidelities”. Взех я в ръката си, разгърнах я, зачетох я. И в очите ми бликнаха сълзи. Новакович е хърватски автор, който живееше в Америка и пишеше. Но и аз пишех истории, и аз бях от този край на света, а не го правех. Защо? Знаех, че това трябваше да правя и аз. Да пиша - беше това, което можех, това, което обичах и ми се отдаваше, а аз бях загробил това и се занимавах с какви ли не неща, докато стигнах почти дъно. Беше момент, в който повярвах, че ако пиша, ще се справя някак си. И нещата потръгнаха. Просветление можеш да получих навсякъде, дори в книжарничката на малък град в пустинята. И след този ден започна връщането ми към писането. Години по-късно се запознах с Йосип Новакович. В Созопол. Разказах му тази история, благодарих му за вдъхновението. Прегърнахме се, пихме вино до късно, незабравимо беше. Животът е най-добрият разказвач. Трябва да му се доверим.

– За финал подарете на читателите прозрение от „Опашката“…

– Първото изречение от книгата: „Свободни сме били, ала не сме го знаели“.

„Сиела” е най-голямото издателство в България, част от над 35-годишната история на утвърдената компания „Сиела Норма” АД, превърнала се в лидер на пазара в различни сфери на бизнеса: разработка на софтуерни продукти, издателска дейност, верига книжарници, организиране и провеждане на публични събития. Стартирало преди 26 години с публикуването на наръчници и монографии в областта на правото, към днешна дата издателството има над 3000 заглавия в своето портфолио, сред които се нареждат някои от най-изтъкнатите имена в световната литература. „Сиела“ издава и множество утвърдени и дебютиращи български автори. Издателството запазва специален фокус върху юридическата литература.

Коментари: 0