Навигатор за икономическо възстановяване

Пандемия плюс избори е равно на свиваща се икономика в изчакване неблагоприятните ефекти да отминат. А тази година освен парламентарни, ни предстоят и президентски избори. Политическото танго се играе с гръб към икономиката и бизнесът в България може да „разчита“ внезапно да му дръпнат аварийната спирачка заради COVID-19, но не и бързо да получава компенсации за това, нито пък стимули да се развива.

Редица браншове пострадаха сериозно вследствие на честото си излизане от пазара и мнозина вече не вярват, че може успешно да стигнат до финала на играта „Спри – тръгни - спри“, освен ако не направят рязък завой към друга сфера на дейност.

Губещи или печеливши

Във всяка дълбока криза винаги има сегменти и компании, които успяват добре да се позиционират и да растат, докато другите са в блокаж. Сегашната ситуация също има своята специфика, но не е далеч от правилото, че никоя криза не е еднакво безпощадна към всички.

Отвътре или отвън

Като в пиеса на Самюел Бекет в България продължаваме да чакаме чуждестранните инвеститори, които да станат двигател на нашия растеж. Но те няма да дойдат, ако тук липсват примамливи условия за тях. Следователно дошло е време първо сами да си помогнем. И с трезв ум да намерим консенсусна формула за възстановяване на българската икономика, която незабавно да започнем да прилагаме.

Събрахме мнения от четирима експерти, които формулират различни проблеми и предлагат начини за тяхното решаване:

Завой към висока добавена стойност

Може да приложим рецепти, довели до резултати в развитите страни

Милен Велчев, министър на финансите в правителството на Симеон Сакскобургготски – Снимка Личен архив

45-ото Народно събрание работеше при безпрецедентен сбор от предизвикателства: продължаваща пандемия, трудно и бавно икономическо възстановяване, компрометиран държавен бюджет - и всичко това в условията на неясни перспективи за съставяне на стабилно правителство. Остават нерешени и редица ключови проблеми. А решенията им не са лесни и бързи, но по тях трябва да се работи буквално “от утре”.

1. Ниска добавена стойност: Българската икономика е доминирана от сектори с ниска производителност, които създават ниска добавена стойност и не могат да функционират рентабилно, ако трябва да плащат значително по-високи заплати на работниците си.

Решение: Стимулирането на инвестиционни проекти трябва да бъде фокусирано към сектори и фирми, които ще създават значителна добавена стойност в България. На такива производители на стоки и услуги трябва да бъдат осигурени и инфраструктура, и образована работна ръка, от която се нуждаят, както и да бъдат подпомогнати в обучението на бъдещите им работници.

2. Ниско равнище на чуждестранните инвестиции: Преди около 15 години България беше сред рекордьорите по привличане на чуждестранни инвестиции. Днес сме на опашката в ЕС, а в страната все още няма достатъчно национален капитал, за да се отнасяме високомерно към желаещите да инвестират у нас.

Решение: Неизбежно се налага комплексен подход, защото и проблемът е многопластов. Наред с реформирането на съдебната система, новото правителство трябва да покаже, че инвеститорите са добре дошли, че дискриминацията спрямо определени инвеститори (стига да спазват закона) е табу и регулаторите вече няма да се използват като бухалки (както беше в случаите с провалените сделки с Нова телевизия и ЧЕЗ). Основен приоритет следва да бъде членството в еврозоната, което се забави неоправдано с над 10 години.

3. Дефицит на работна ръка: Демографската криза е сериозен бич за икономическите перспективи на страната. Ясно е, че никое правителство не може да осигури липсващата работна ръка през следващите години, дори и раждаемостта да се увеличи по чудо.

Решение: Радикално да се преразгледа, ускори и облекчи режимът за привличане на служители (особено на квалифицирани специалисти) в случаите, когато в България липсват кадри с необходимата квалификация.

4. Липса на усещане за върховенство на правото: Може би първи по значение е проблемът с върховенството на правото. Премиерът да “си избира” главния прокурор или да указва на регулаторите кого да “смачкат” - това трябва да остане в миналото. Търговските спорове да се решават според правото, в съдебната зала, а не по кръчмите, кабинетите и телефона.

Решение: Струва ми се, че е изписано и изговорено предостатъчно. Остава да се приложат рецептите, довели до резултати в развитите страни.

Качествена промяна с участието на държавата

Наличието на ефективно стопанско правораздаване ще е ключ към ускоряване на инвестициите

Камен Колчев, главен изпълнителен директор на ЕЛАНА Финансов Холдинг – Снимка Елана

 

Икономиката ни изживява криза заради пандемичната ситуация. Но в тази криза виждаме и последствията от нереформираната икономика, чиято ефективност е затруднена от тежестта на държавния апарат.  Проблемите са много, но дори ако се задвижат само няколко важни приоритета, те ще дадат своя ефект и върху други области.

Проблем 1: Спешна подкрепа за ликвидност при пострадалите икономически сектори

Много често забравяме, че когато един сектор страда, неизбежно има ефект и върху други сектори, защото те имат доставчици и други партньори, чиито бизнеси зависят от тях.  В този кризисен период е необходимо по-адекватно краткосрочно финансиране с грантове за рестартиране на икономическата дейност. Малкият и средният бизнес има нужда от ликвидност, за да оцелеят, а след като има достатъчно натрупана кредитна тежест, нови кредити, дори и безлихвени, трудно ще бъдат избрани като решение.

Проблем 2: Държавна бюрокрация и непрозрачност

Електронното правителство е най-важният инструмент за преодоляване на тежестта от нереформирания държавен апарат. Пандемичният период показа, че всъщност дигитализацията е възможна в кратки срокове. Видяхме как най-успешните в икономиката  - IТ секторът, който разви самостоятелни ресурси за себе си, независимо от държавната тежест - много бързо предложиха решения на администрацията. Вижда се, че има ресурс да направим тази трансформация, така че е въпрос на воля за реализацията й.

Проблем 3: Капиталовият пазар не се използва по предназначение в икономиката

Много години повтаряме, че държавата няма визия за развитие на капиталовия пазар, който в съвременната икономика е традиционен инструмент за финансиране и насърчаване на растежа на бизнеса. Листването на големи държавни компании на борсата ще доведе до свеж ресурс за бюджета и ще подобри управлението им, което само по себе си ще задвижи реформиране във важни сектори. Самият инвестиционен сектор е обединен около стратегия за развитие на пазара, но без подкрепа и участие на държавата няма как да се постигне качествена промяна.

Проблем 4:  Бизнесът не разчита на независима и ефективна съдебна система

В редица случаи съдебната система се използва за натиск върху определени бизнеси – било от конкурентни участници на пазара, било от самата държава. Няма как това състояние да стимулира нови инвестиции, включително влизане на свежи чуждестранни инвестиции. Наличието на ефективно стопанско правораздаване ще отключи инвестиционния процес.

Да подобрим средата за бизнес

Изпълнителната власт да спре кранчето на неефикасното разходване на публичните средства

Димитър Чобанов, икономист от Института по икономика и политики към УНСС - Фото Красимир Свраков

Българската икономика е в криза. Още преди тя да настъпи, бяха налице признаци за забавяне на растежа и дори за рецесия в икономиките от Евросъюза, очакваше се това да се отрази и върху България. Трайното намаление на темповете на растеж до средно 2,55% в реално изражение през периода 2010-2019 г. означава бавно приближаване до средния доход на човек от населението в ЕС.

Проблем: Негативно въздействие на пандемията

Решение: Ускоряване на имунизацията чрез подобряване на организацията и управлението на процеса. Увеличаване вноса на всички утвърдени от ЕС ваксини и съдействие за по-бързи процедури при откриване на нови ваксини. Активно участие на личните лекари във ваксинирането. Засилване на контрола от страна на НЗОК върху изразходването на средствата в здравната система.

Преразглеждане на всички мерки относно пандемията и продължаване само на онези, за които се докаже, че са ефективни и ефикасни. Спиране ръста на заплатите в бюджетната сфера. Намаляване на разходите в държавния бюджет за текуща издръжка. Прозрачност при обществените поръчки и прекратяване на практиките за служебно възлагане без търг. Плащанията от страна на държавата да се извършват при изпълнение на поръчките, а не да се концентрират в края на годината, както е в момента.

Проблем: Недостатъчно формиране на капитал – инвестициите, измерени чрез брутното образуване на основен капитал,  през 2020 г. в реално изражение са по-ниски, отколкото през 2006 г. Заетите лица в икономиката през 2020 г. също са по-малък брой, отколкото през 2006 г. Наред със забавения растеж на производителността, тези фактори определят трайно по-нисък темп на растеж през периода 2010-2019 г. спрямо предходните 10 години.

Решение: Спиране на натиска спрямо бизнеса, оказван от държавната администрация, регулаторните органи и полицията. По-дългосрочни цели: Подобряване на средата за бизнес чрез гарантиране защитата на правото на собственост, справедливо решаване на спорове, по-ефективна работа и достойно заплащане за труда на правоохранителните и правораздавателните органи, въвеждане на принципа на мълчаливото съгласие при взаимодействието с регулаторните органи.

Проблем: Влошаване качеството на публичните услуги. Раздута и скъпа държавна администрация. Ниски резултати в образованието – потвърждавани от Международното изследване PISA.

Решение: Проверка на служителите в бюджетната сфера (държавна администрация, учители и т. н.) дали уменията им отговарят на изискванията за изпълнение на съответната позиция и освобождаване на неквалифицираните. Мерките в областта на образованието не са краткосрочни, но проблемите са изключително сериозни и заслужават специално внимание. Допълване на системата „парите следват ученика“ с критерии за качество на образованието, които се определят от представянето на учениците на зрелостни изпити, при прием в университет и реализация на пазара на труда. Събиране и анализ на информация за напредъка на учениците в съответното учебно заведение/степен. Заплащането на учителите да зависи от тези данни. Бонуси за подготовка на талантливи ученици с постижения в национални и международни състезания.

Посочени са предимно краткосрочни мерки, които може да бъдат предприети от изпълнителната власт.

С правилни решения ще излезем от застоя

Антикризисните мерки да се превърнат в навременни действия за възстановяване и развитие

Агоп Каспарян, икономист и анализатор в Института РЕГО – Снимка Личен архив

Кризата, обхванала света през 2020 г., показа ясно няколко проблема в българската икономика и в основни сектори в държавата като здравеопазване, образование, социална защита и администрация. Следващите няколко години са жизненоважни от гледна точка на предстоящите политически решения и действията на бизнеса. Голяма част от българските фирми и техните мениджъри са изправени пред голямото предизвикателство за намирането на баланс между запазване на качествен персонал, произвеждане на повече с по-малко ресурс, преодоляване на административната тежест и оперативната ефективност.

2021 г. е белязана от несигурност и вече виждаме как негативните икономически ефекти от COVID-19, отрицателната демография, липсата на реална дигитализация и електронно управление доведоха до свиване на българската икономика.

Според прогнозите на Световната банка икономическият ръст на България за 2021 ще е до 2,6%, което е с 0,7% под заложения темп в предходната прогноза на институцията от януари т.г.За плавното излизане на България от тази криза са нужни политическа воля и прякото сътрудничество с бизнеса при намирането на правилни и навременни мерки за възстановяване и увеличаване на икономическия растеж. Има няколко основни проблема, върху които да се обърне внимание час по-скоро.

-Преодоляване на административната тежест и свръхрегулацията. През последната година ясно се видя хаосът, особено при кандидатстване по програмите за засегнатите от ковид кризата бизнеси. Стигна се до забавени плащания и одобрения на всички проекти, свързани с цитираните мерки.

-Нужна е радикална реформа в държавната администрация и автоматизиране на дейностите, позволяващи това.

-Намаляване на бюрократичната тежест и обема на документацията. Част от документите може да се набавят чрез служебно събиране от самите държавни институции. Всичко това трябва да бъде обвързано и с ефективни публични разходи.

Антикризисните мерки да се превърнат в мерки за възстановяване и развитие.

1. Дигитализация на бизнеса, модернизация и инвестиране в човешкия капитал

Всички видяхме, че COVID кризата принуди голяма част от бизнеса да се дигитализира и модернизира. Инвестицията в човешкия капитал и в образованието трябва да бъдат основен приоритет на държавата, а и на частния бизнес.

2. Бърз темп на ваксиниране

В държавите с висок приоритет на ваксинацията – Китай, Израел, Виетнам, икономическият растеж и темпът на възстановяване е изключително голям. В България това не се наблюдава и усещаме негативния ефект върху определени отрасли в икономиката и здравната система.

3. План за възстановяване и устойчивост

Неслучайно навсякъде той се казва национален план. Такава визия е нужна на всяка от държавите членки, за да тласнат икономиките си напред. Важен момент е ефективното управление на мерките и достигането на парите до хората. Належащо е да има стъпки за привличане на международни инвеститори. Да се преразгледат приоритетните отрасли, които да получат финансова подкрепа.

Текстът е част от бр. 102 на сп. „Икономика“.