Планирането в професионалното образование се увеличава

Само половин година след като управляващите решиха да определят в професионалното образование списъци със защитени специалности и специалности с очакван недостиг на пазара на труда, които да се финансират допълнително, тези списъци се разширява с нови специалности.

В първоначалните списъци от средата на миналата година защитените специалности са 29, а тези с очакван недостиг – 54. В края на декември пък правителството ги допълни със съответно 14 и 3 нови специалности. Защитените специалности вече ще включват и няколко специалности от секторите машиностроене, електроника и автоматика, моторни превозни средства и транспортни услуги, а броят им става 43. Списъкът със специалности, при които има очакван недостиг от специалисти на пазара на труда, пък е допълнен със специалностите „Машини и системи с цифрово-програмно управление”, „Промишлена електроника” и „Технология на органичните вещества”, а общият брой на специалностите в списъка става 57.

Предвид това, че нуждата от подобряване на професионалното образование и повишаването на неговата привлекателност е осъзната от правителството, подобни решения трябва да се гледат критично.

Първо, оценката на нуждите на пазара на труда е крайно необходима и това е стъпка в правилната посока. При специалностите с очакван недостиг на пазара на труда ще се взима предвид дисбалансът между броя на осигурените по трудови правоотношения и броя на учениците, обучавани в професионалните паралелки по съответните специалности. Разпоредбите предвиждат съотношението на първата към втората група да е най-малко две към едно. Огромен пропуск в прилагането на тази политика обаче е пренебрегването на регионалните различия в страната. Изследване на ИПИ на съответствието на професионалното образование с потребностите на пазара на труда разкрива огромните разлики между областите. Така например, в столицата информационните технологии имат превес и при изучаваните специалности, и при заетите на местния пазар на труда. Съответствието между образование и икономиката в областите Бургас и Варна пък може да се търси в секторите на транспорта и хотелиерството и ресторантьорството, а в Пловдив, Стара Загора и Пазарджик – в преработващата промишленост.    

Второ, при утвърждаването на дадена специалност като защитена в местните училища трябва да са осигурени материално-техническата база и квалифицирани обучаващи. В същото време обаче не се взима предвид наличието на предприятия в региона, които могат да осигурят и обучение чрез работа. Голяма част от проблемите на професионалното образование се коренят във факта, че то не произвежда кадри с необходимите практически умения, което е основният му смисъл. Именно заради това през последните години се работи за въвеждане на дуалното образование, като реформата беше записана в закона и вече се изпълнява с все повече пилотни проекти. С новите промени и въвеждането на стимули за отварянето или поддържането на определени специалности без оглед на потребностите на местния бизнес тези специалности на практика ще останат извън обсега обучението за работа.

Трето, управляващите ще избират за приоритетно финансиране специалности, при които няма толкова желаещи за обучение, а предприятията не могат да намерят нужните им кадри. В това има смисъл предвид и факта, че България се отличава като една от европейските страни с най-висок недостиг на квалифицирана работна сила и огромни разминавания в нуждите на бизнеса и уменията на работниците. В същото време все още огромна част от учениците се обучават в специалности, за които няма търсене (например в селското стопанство). Тези проблеми биха се решили с преминаване на обучение, което осигурява по-широки компетенции (включително и в т. нар. меки умения). Така например част от силно специфичните предмети, които се изучават още от началните курсове на професионално образование, биха могли да се заместят от езикови и технологични обучения, които биха повишили шансовете за заетост, включително в дейности, близки до конкретно изучаваната специалност.

Реформите са необходими, но трябва да се правят внимателно и да са с практична насоченост и в съответствие с пазара на труда, особено що се отнася до професионалното образование, което е основният мост между младежите и пазара на труда.

Приеманите реформи в момента обаче приличат на случващото се във висшето образование. И там, тъкмо когато най-после беше измислена реформа, обвързваща го с потребностите на пазара на труда (обвързване на част от финансирането за университетите с рейтинговата система), започнаха да се появяват различни изключения и подобни все по-дълги, списъци за приоритетно финансиране, които обезсмислят цялото усилие за промяна.

Професионалното образование се нуждае от стимулиране и финансиране според реализацията на обучаваните и нуждите на бизнеса, разширяване на компетенциите за работа в съвременния свят и повишаване на уменията чрез дуално образование.