Цветан Петров 
Туризъм
Ползи и рискове от извънредния труд в България
Бъдещето е в по-малкото работни часове за сметка на по-висока производителност, но на пръв поглед България върви в противоположната посока
~ 4 мин.
На фона на сигналите от различни европейски държави, че бъдещето е в по-малкото часове работа за сметка на по-висока производителност, в България, поне на пръв поглед, се върви в противоположна посока. Работодателските организации отдавна настояват за законодателни промени, които да допуснат повече извънреден труд, а ако се съди по изказванията на представители на правителството - то вече е склонно да ги послуша.
В интервю за БТА социалният министър Деница Сачева обяви, че министерството е направило предложение сумарно допустимите часове извънреден труд на година да се удвоят до 300 часа. Това ще засегне само колективното договаряне, което се прави между работодателите и синдикатите, там където това се прави.
Социалните партньори обаче са на коренно различно мнение по този въпрос. Синдикатите смятат, че предложението крие риск за работниците, докато бизнесът го вижда като възможност за по-високи доходи за работниците и повече печалба за фирмите. Така смятат и икономистите, които посочват доброволния характер на извънредния труд и възможностите за по-високи възнаграждения, който той дава.
Пред Economic.bg изпълнителният директор на Сдружението за модерна търговия (СМТ) Йордан Матеев напомня, че в момента, съгласно чл. 143, ал. 2 от Кодекса на труда, извънредният труд е забранен, освен в няколко случая, които са изрично дефинирани от законодателя. Сред тях са осигуряване на сигурността на страната или справяне с последствията от бедствия и аварии.
Заради тази забрана компаниите изготвят графиците така, че сборът от работните часове на служителя за периода, за който е установено сумираното изчисляване, да е равен на нормата за продължителност на работното време, което е голямо неудобство за бизнеса. Именно затова от СМТ предлагат да отпадне забраната за полагането и планирането на извънреден труд, или да се увеличи обхватът на предвидените в КТ изключения като секторът на търговията бъде включен в тях.
„Според нас е необходимо да има по-голяма гъвкавост при изчисляването на извънредния труд. За сектора на търговията това е много важно, тъй като процесите в големите компании налагат полагане на извънреден труд. Например в случай на инвентаризация на складови наличности или въвеждане на нова информационна система, различни екипи са ангажирани с процеса до неговото приключване“, обяснява Матеев.
Според него приемането на промени по отношение на извънредния труд ще е от полза както на работодателите, така и на работниците. Компаниите ще могат по-ефективно да планират работните процеси, а служителите от друга страна ще могат да полагат извънреден труд, когато им се налага и да получат съответното заплащане за това. „Така те ще могат да посрещнат извънредни или планирани разходи като ремонт или семейна почивка, например. Разбира се, тук е изключително важно да има пълно разбирателство между работника и работодателя“, коментира директорът на СМТ.
Според главния икономически съветник на Конфедерация на труда „Подкрепа“, Ваня Григорова, обаче идеята за удължаване на максимално допустимия извънреден труд, изразена и в интервюто на Сачева крие риск за работниците те да бъдат принудени да работят повече, а не това да става по тяхно желание.
„Госпожа Сачева на практика отново лансира предложението на бившия министър на труда и социалната политика, Бисер Петков, на което КТ „Подкрепа“ категорично се противопостави и сега позицията ни е същата“, каза Григорова за Economic.bg.
Тя отбеляза, че при вчерашната среща с представители на работодателските организации и правителството извънредният труд изобщо не е бил тема на разговор, "но щом около предложението започва да се вдига толкова шум, то има голяма вероятност управляващите да го приемат".
Синдикатите в момента водят преговори с правителството и бизнеса за повишаване на коефициента за полагане на нощен труд, като по тази тема КТ „Подкрепа“ все още няма позиция, тъй като събира мнения от своите членове.
„В публичното пространство се говори как ще се удължи максималният извънреден труд по колективните трудови договори, които се договарят между работодателя и синдиката на служителите му. Така вносителите на промените могат да кажат, че са уважили синдикатите и те са част от промените. Всъщност това не е така и служителите ще бъдат принудени да работят 150 часа повече извънредно. В компаниите, където работниците не са се присъединили към някоя от традиционните синдикални организации, работодателят създава собствен вътрешен синдикат и преговаря с него. Ясно е, че договореният помежду им колективен трудов договор няма да е в полза на служителите, тези колективни договори са една фасада“, смята Григорова.
Според Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика (ИПИ), обаче опасността за наетите е надценена и ползата за тях ще е голяма. „Всяка една стъпка към по-гъвкаво работно време, към по-гъвкави трудови взаимоотношения като цяло, е полезна. Освен това не бива да забравяме, че извънредният труд е по-скъпо платен“, каза той.
Според него в България е необходима промяна на законодателството не само в областта на извънредния труд, но е нужно цялостно пренаписване на Кодекса на труда. Той напомни, че сегашният вариант е от комунистическо време, като през годините е бил променян на парче хиляди пъти.
„Въпреки това той остава неадекватен спрямо днешната бизнес среда в България. Той включва текстове за разпростиране на колективни трудови договори – текстове, които са писани с мисъл за фабриките от преди десетилетия, докато днешните компании изобщо не могат да си представят как биха въвели колективни договори“, каза още експертът.
Освен това, смята той, минималните осигурителни прагове трябва да отпаднат напълно. Те биха станали излишни, ако се приеме предложението на работодателите - минималната работна заплата да се определя по договорена със синдикатите конкретна формула и минималното възнаграждение да варира за различните икономически дейности.
„Ако това бъде прието и осигурителните прагове останат в сила, то България би имала една от най-сложните осигурителни системи в света“, смята Ганев.
За проблемите в българския Кодекс на труда от Сдружението за модерна търговия алармират настойчиво от много време насам, посочвайки редица проблеми в дейността им, произтичащи от сложната законова уредба около извънредния труд.
Напоследък управляващите все по-често говорят за удължаване на максимално позволения извънреден труд, което означава, че са готови да правят законови промени. Важно е обаче да бъдат взети предвид и опасенията на синдикатите, за да бъдат поправките максимално справедливи и приети от социалните партньори.
„Според нас е необходимо да има по-голяма гъвкавост при изчисляването на извънредния труд. За сектора на търговията това е много важно, тъй като процесите в големите компании налагат полагане на извънреден труд. Например в случай на инвентаризация на складови наличности или въвеждане на нова информационна система, различни екипи са ангажирани с процеса до неговото приключване“, обяснява Матеев.
Според него приемането на промени по отношение на извънредния труд ще е от полза както на работодателите, така и на работниците. Компаниите ще могат по-ефективно да планират работните процеси, а служителите от друга страна ще могат да полагат извънреден труд, когато им се налага и да получат съответното заплащане за това. „Така те ще могат да посрещнат извънредни или планирани разходи като ремонт или семейна почивка, например. Разбира се, тук е изключително важно да има пълно разбирателство между работника и работодателя“, коментира директорът на СМТ.
Според главния икономически съветник на Конфедерация на труда „Подкрепа“, Ваня Григорова, обаче идеята за удължаване на максимално допустимия извънреден труд, изразена и в интервюто на Сачева крие риск за работниците те да бъдат принудени да работят повече, а не това да става по тяхно желание.
„Госпожа Сачева на практика отново лансира предложението на бившия министър на труда и социалната политика, Бисер Петков, на което КТ „Подкрепа“ категорично се противопостави и сега позицията ни е същата“, каза Григорова за Economic.bg.
Тя отбеляза, че при вчерашната среща с представители на работодателските организации и правителството извънредният труд изобщо не е бил тема на разговор, "но щом около предложението започва да се вдига толкова шум, то има голяма вероятност управляващите да го приемат".
Синдикатите в момента водят преговори с правителството и бизнеса за повишаване на коефициента за полагане на нощен труд, като по тази тема КТ „Подкрепа“ все още няма позиция, тъй като събира мнения от своите членове.
„В публичното пространство се говори как ще се удължи максималният извънреден труд по колективните трудови договори, които се договарят между работодателя и синдиката на служителите му. Така вносителите на промените могат да кажат, че са уважили синдикатите и те са част от промените. Всъщност това не е така и служителите ще бъдат принудени да работят 150 часа повече извънредно. В компаниите, където работниците не са се присъединили към някоя от традиционните синдикални организации, работодателят създава собствен вътрешен синдикат и преговаря с него. Ясно е, че договореният помежду им колективен трудов договор няма да е в полза на служителите, тези колективни договори са една фасада“, смята Григорова.
Според Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика (ИПИ), обаче опасността за наетите е надценена и ползата за тях ще е голяма. „Всяка една стъпка към по-гъвкаво работно време, към по-гъвкави трудови взаимоотношения като цяло, е полезна. Освен това не бива да забравяме, че извънредният труд е по-скъпо платен“, каза той.
Според него в България е необходима промяна на законодателството не само в областта на извънредния труд, но е нужно цялостно пренаписване на Кодекса на труда. Той напомни, че сегашният вариант е от комунистическо време, като през годините е бил променян на парче хиляди пъти.
„Въпреки това той остава неадекватен спрямо днешната бизнес среда в България. Той включва текстове за разпростиране на колективни трудови договори – текстове, които са писани с мисъл за фабриките от преди десетилетия, докато днешните компании изобщо не могат да си представят как биха въвели колективни договори“, каза още експертът.
Освен това, смята той, минималните осигурителни прагове трябва да отпаднат напълно. Те биха станали излишни, ако се приеме предложението на работодателите - минималната работна заплата да се определя по договорена със синдикатите конкретна формула и минималното възнаграждение да варира за различните икономически дейности.
„Ако това бъде прието и осигурителните прагове останат в сила, то България би имала една от най-сложните осигурителни системи в света“, смята Ганев.
За проблемите в българския Кодекс на труда от Сдружението за модерна търговия алармират настойчиво от много време насам, посочвайки редица проблеми в дейността им, произтичащи от сложната законова уредба около извънредния труд.
Напоследък управляващите все по-често говорят за удължаване на максимално позволения извънреден труд, което означава, че са готови да правят законови промени. Важно е обаче да бъдат взети предвид и опасенията на синдикатите, за да бъдат поправките максимално справедливи и приети от социалните партньори.
