Повече амбиция: Фискалният съвет отново призова за свиване на разходите в бюджета

Правителството трябва да бъде много по-амбициозно в свиването на разходната част на бюджета. Такова предупреждение отправи Фискалният съвет към управляващите по време на днешното заседание на парламентарната Подкомисия за контрол на публичните средства.

Основното ни послание е, че в следващите години България трябва да акцентира върху нарастването на производителността на икономиката и че трябва да има консолидация (бел. ред. – т.е. свиване на дефицита) на бюджета“, заяви финансистът Любомир Дацов от консултативния орган.

По време на заседанието в парламента той представи два основни сценария за развитие на българската икономика – базов, при който ръстът на БВП е 2.6% за 2025 г., и песимистичен, при който той е 1.8%. Очакванията за икономическия растеж за миналата година пък са той да е между 2.2-2.3 на сто.

Основната разлика в допусканията е въпросът за публичните инвестиции и как ще се развие растежът в Германия, Италия, Франция и други основни партньори на България“, обясни Дацов.

Той добави, че ако страната ни не получи средствата по Плана за възстановяване и устойчивост, то тенденцията да се взимат повече средства от частния сектор ще продължи, но това би свило икономическия ръст.

В по-благоприятния сценарий, по думите на Дацов, България получава парите по ПВУ, има задържане на потреблението и стартиране на проектите, свързани с плана.

Един професионален бюджет

Дацов оцени проекта на Бюджет 2025 като „направен много професионално, чисто технически“. Той коментира, че докато финансовият план на служебното правителство е разчитал на еднократни приходни мерки, то този на кабинета „Желязков“ залага мерки, разписани в по-дълъг период от време.

Трябва да похвалим МФ, че се е справило добре, защото това означава, че фискално-структурният план също покрива новото европейско законодателство“, коментира експертът.

Според новите европейски правила държавите се разделят на три групи – първата е на тези с ниво на дълг 60% от БВП, които са в процедура на свръхдефицит. Те разполагат с 4 години да преструктурират публичните си финанси.

Втората група е с 90% ниво на дълга и 3% непокриване на критерия за дефицита. За тях срокът е 7 години.

България е в третата, най-добра група – тази на държавите с дълг под 60% от БВП и под 3% ниво на дефицита“, добави Дацов.

По думите му в третата група ЕС не предоставя релевантна таблица със стойности, които страните да трябва да следват с цел стабилизиране, което дава свобода на правителствата за политика на спазване на критериите, но с условие – нивото на дефицита трябва да е 1.5% от БВП в периоди на икономически растеж.

Т.е. дефицитът, който трябва да  бъде представен пред Брюксел, трябва да е 1.5% през следващите 3 години на структурна база“, обясни Дацов.

Economic.bg напомня, че според средносрочната програма на МФ, дефицитът за тази и следващата година ще е 3%, а в следващите две ще се свие до съответно 2.7% и 2.2%.

Повече инвестиции

Дацов обаче многократно изтъкна, че настоящата данъчна система на България „е възможно най-добрата в Европейския съюз“.

Във всеки един доклад от ЕК подчертават, че за да се стимулира растежът, трябва да се намали делът на прякото облагане. Мисля, че в последните години това беше малко нарушено, надявам се, че в бъдеще бюджетът ще се върне в тази посока“, добави Дацов.

Той обясни, че увеличаването на социалноосигурителните вноски е проблем, подобен на този със заплатите и намаляването производителността на труда в икономиката. „Това не може да бъде задържано дълго, без да има мерки за приливане на инвестиции, за увеличаване на капитала, за по-висока производителност, но не наблюдаване съществени структурни изменения в тази посока“, добави членът на Фискалния съвет.

Публичните инвестиции да не са за сметка на частните

Не съветваме публичните инвестиции да изместват частните – политиката трябва да е насочена към стимулирането на инвестиции или привличането на такива отвън“, каза Дацов.

Той обясни, че чисто математически е редно инвестициите да са 28% от БВП, за да има устойчив изпреварващ икономически растеж. В България обаче това ниво трудно надвишава 20% от БВП през последните години.

Затова и една от основните препоръки на Съвета е страната да задържи дела на публичните разходи спрямо БВП.

Трудносъбираеми приходи

Приходите, заложени в бюджета, трудно биха се реализирали със завишена събираемост, смята Дацов. Според изчисленията на Съвета има риск едни 6.3 млрд. лв. данъчни приходи да не се съберат, от които 4.2 млрд. лв. са от ДДС. Преди дни икономистът Георги Вулджев направи подобни сметки, като коментира, че дори при „най-оптимистичните възможни допускания, пак остават едни 4 млрд. лв. ДДС приходи, които не е ясно откъде ще дойдат“.

Колкото до дефицита за 2024 г., Дацов изтъкна, че само финансовото ведомство може да направи оценка какъв е той на начислена основа за миналата година. Данните за него са важни, тъй като се следят от ЕК и ЕЦБ във връзка с покриването на маастрихтския критерий за дефицит за присъединяване към еврозоната. Както Economic.bg написа преди време, има риск Бюджет 2024 да се окаже с по-голям от 3% дефицит поради отложени плащания. Дацов напомни, че ако България отиде на над 3% дефицит, то страната ще влезе по процедура по свръхдефицит.