Правителството взе най-скъпия 3.5-годишен заем

Бюджет 2022

Публични финанси

Приходите от ДДС и акциз изостават много от разчетите (инфографики)

Публични финанси

Финансовото министерство очаква „Лукойл“ да внесе в бюджета 100 млн. лв. до дни

След проваления опит за взимане на дългосрочен вътрешен заем за 500 млн. лв. миналата седмица днес правителството все пак постигна успех и пое нов дълг за половин милиард лева. Maтypитeтът нa плacиpaнитe дъpжaвни цeнни ĸнижa (ДЦK) e 3.5-гoдишeн, a пocтигнaтaтa дoxoднocт e мнoгo пo-виcoĸa oт вcичĸи емисии с такава срочност в последните 10 години, за които Mиниcтepcтвoтo нa финaнcитe пpeдcтaвя дaнни.

Резултатите показват, че доходността се е покачила до 0.88%, като за сравнение в средата на март тя бе 0.55%. Постигнатата доходност в края на миналата година, когато на власт все още бе второто служебно правителство на президента Румен Радев, бе още по-ниска – 0.13%.

Интересът на институционалните инвеститори към сравнително нетрадиционната емисия е най-ниският сред трите. През ноември коефициентът на покритие се равняваше на 1.97, а миналия месец – на 1.93. И при двата случая финансовото министерство изтегли именно по половин милиард лева – сума, която стана популярна за вътрешен заем през последната половин година.

В днешния случай общият размер на подадените поръчки достигна 752.35 млн. лв., което съответства на коефициент на покритие от 1.50.

Любопитен факт е, че за разлика от обикновено, когато банките придобиват най-голяма част от облигациите, този път това са направили пенсионните дружества – те са взели 56% от всички ДЦК. Това е изненада, тъй като заради големите си свръхрезерви в последната година банките купуваха най-усилено. Сега те са закупили близо 34%, а гаранционните фондове – 5%. Останалите се разпределят между застрахователни и инвестиционни дружества.

Така с новия заем правителството вече има поет нов дълг от 1.5 млрд. лв. от началото на годината. По закон общо кабинетът има право да вземе до 7.3 млрд. лв. нов дълг, като около 3 млрд. лв. е предназначен за рефинансиране на стари дългове, а останалите – за обезпечаване на бюджетния дефицит.