Q&A: Законът за AI, който ще форсира и без това разделения технологичен свят

Европейският съюз официално започна прилагането на своя Закон за изкуствения интелект (AI Act), като проправи пътя за строги ограничения и потенциални големи глоби за нарушения. Той е първата по рода си регулаторна рамка за прогресивната технология.

Официално AI Act влезе в сила през август 2024 г. В началото на февруари пък изтече крайният срок за адаптирането към новите правила – с други думи, компаниите вече нямат извинения да не отговарят на изискванията и подлежат на солени санкции.

Накратко: Европейският закон за изкуствения интелект налага строги правила за използването на технологията и забранява AI приложения, представляващи „неприемлив риск“ за гражданите – като системите за социално оценяване, разпознаването на лица в реално време и други форми на биометрична идентификация, които категоризират хората по раса, сексуален живот и сексуална ориентация и други признаци. Под обстрел са и „манипулативните“ инструменти с изкуствен интелект.

За нарушения на Закона на ЕС за AI дружествата са заплашени с глоби в размер до 35 млн. евро или 7% от глобалните им годишни приходи – в зависимост от това коя сума е по-висока.

Q&A

Какво представлява Актът за изкуствения интелект на ЕС?

Законът бе предложен през април 2021 г. Този регламент се състои от изчерпателен набор от правила за потребителите, разработчиците и доставчиците на изкуствен интелект, в който подробно се описва какви задължения има всеки субект при използването или внедряването на изкуствен интелект в Европейския съюз.

Защо бе предложен?

Актът на ЕС за изкуствения интелект бе предложен, за да отговори на две основни цели:

• използване на огромния потенциал на изкуствения интелект за постигане на обществени и индустриални ползи;
• осигуряване на защита на физическите лица и насърчаване на отговорни практики в областта на AI.

Признавайки значителните предимства, които AI носи на различни сектори, чрез Акта на ЕС за AI блокът се опитва да стабилна регулаторна рамка, която да постигне баланс между иновациите и защитата на основните човешки права на всеки гражданин.

Какво е „система с изкуствен интелект“ съгласно европейския AI Act?

Ключовите характеристики за „система с изкуствен интелект“ са:

• трябва да бъде машинно базирана система, т.е. да работи на машини,
• трябва да функционира с определена степен на автономност, като работи до известна степен независимо от човешка намеса,
• трябва да има адаптивност или способност за самообучение, което да ѝ позволява да се развива по време на употреба,
• извлича информация от входни данни, които могат да включват текст, реч, изображения и т.н.

Кой е субект на Закона за изкуствения интелект?

В обхвата на закона попадат доставчиците системи с изкуствен интелект, базиран в ЕС; Вносители и дистрибутори; Производители на продукти; Доставчици и интегратори извън ЕС.

Изключенията включват военни приложения и публични органи от държави извън ЕС.

Как Законът регулира системите за AI?

Съгласно Закона системите с AI се категоризират въз основа на нивата на риск, като за всяка категория се прилагат специфични задължения и насоки, определени чрез методология за оценка на риска. Основните категории са четири, разделени според потенциалното им ниво на риск:

• Неприемлив риск: например системи за оценка на социалния кредит и дистанционна биометрична идентификация в публично достъпни пространства за целите на правоприлагането
• Висок риск: критични инфраструктури (като транспорт), образование (като оценяване на изпити), заетост (като проверка на автобиографии за наемане на работа), оценяване на финансови кредити, правоприлагане и правораздаване, граничен контрол (като проверка на автентичността на документи за пътуване) и всички системи за дистанционна биометрична идентификация на лица.
• Ограничен риск: тук могат да влязат например чатботове, с които хората комуникират все по-масово.
• Минимален или никакъв риск: видеоигри с изкуствен интелект или филтри за спам.

Тази луда, луда AI надпревара

Докато Европа затяга регулаторната хватка, администрацията на Доналд Тръмп в САЩ вижда глобите на ЕС като данък върху американските технологични гиганти. Междувременно възходът на китайски компании като DeepSeek продължава да увеличава геополитическото напрежение в областта на AI и да поставя под въпрос американското господство в областта.

Напрежението в момента нараства, тъй като Тръмп отмени указа на предшественика си Джо Байдън за сигурността на AI. Той смята глобите на ЕС за американските технологични компании за неоправдани и ги определя като форма на данък. Това логично води до създаването на регулаторна пропаст между САЩ и Европа – на практика стандартите на ЕС за сигурност на изкуствения интелект вече не се подкрепят от американското законодателство.

Китайско предизвикателство чрез DeepSeek

Ситуацията се усложнява допълнително от появата на DeepSeek, китайски AI стартъп, който има претенцията да е дори по-добър от моделите на лидера OpenAI – и то без да използва усъвършенствани американски чипове. Това развитие вече доведе до спад в стойността на американските технологични компании. Въпреки това навлизането на DeepSeek на европейския пазар е под натиск, тъй като вече има държави, които блокираха платформата, докато други започнаха да я проучват и разследват. Притесненията са съсредоточени върху суверенитета на данните и възможния достъп на китайското правителство до данните на потребителите.

Международно напрежение на срещата на върха за AI

Нагнетеното геополитическо напрежение ще даде отражение върху дебатите на предстоящата среща на върха в областта на изкуствения интелект в Париж в началото на следващата седмица. Представители на близо 100 държави, включително САЩ и Китай, се опитват да постигнат съгласие относно развитието на AI. Очаква се филантропски институции и компании да обещаят огромни суми за проекти в областта на изкуствения интелект. Срещата на върха представлява решаващ тест за международното сътрудничество в тази сфера.

Уникалната позиция на Европа

Настоящата ситуация предоставя на Европа и рискове, и възможности. Строгата регулация на теория може да позиционира Стария континент като лидер в надеждното развитие на AI. Критиците обаче изтъкват задушаващия характер на законодателството. Докато в САЩ до 2024 г. в AI компании са инвестирани близо 100 млрд. долара, в Европа сумата е само 15.8 млрд. долара. Същевременно появата на DeepSeek отваря възможности за алтернатива за компании, които по принцип не могат да си позволят много по отношение на разработването на AI.