Работата няма възраст

„Възрастта не е порок“ е популярно твърдение, което не важи за една от най-важните сфери на социалното и икономическо развитие – заетостта. Създаването на възможности за работа на хора над 55+ и в пенсионна възраст се оказва предизвикателство, което може да се пребори със средствата на високите технологиите и с нов подход към пазара на труда.

Това е вярната посока, като имаме предвид, че поколението 1964-1978г., т.нар. „бейби бумъри (baby boomers!“, са първите, които изпитват болезнения сблъсък от това как при високо дигитализирана икономика и нови социални отношения да си осигурят спокойна „есен“ в живота. Техните деца и внуци държат ключа към достойните „златни“ години на своите близки. Като отворят възприятията си към тяхната често пренебрегвана технологична и професионално адаптивност към света днес и се възползват от социалните им умения в общество, което се обръща все повече към меките умения като водещи в баланса „живот-кариера“. Така всички печелят.

Но нишата на т.нар. „сребърна икономика“ предстои да се пребори и с конкуренцията на сивия сектор при наемането на хора в пенсионна възраст, както и за грижа за възрастни болни. Регулирането на тези отношения чрез динамични възможности с ясни условия са основата, върху която стъпват три нови бизнес проекта. Те могат да очертаят икономически образа на съвременните „баба и дядо“, както и на грижата за тях, без неудобството да говорим тихо за нещата, които се случват.

Мрежа за търсене на работа на „сребърни професионалисти“, без „възрастта да е порок“, онлайн каталог за наемане на „баба“, платформа за грижи за възрастни болни, която верифицира гледачите и осигурява възможност за пълна проследяемост – това са примерите, които представяме:

Нови кариерни възможности

 Радослава Димитрова - Снимка Личен архив

Радослава Димитрова е съосновател на HRLabs и създател на Facebook групата „Работа за нашите родители/Senior Careers“. Тя влезе в класацията „40 до 40“ на Дарик радио с идеята си. HRLabs се ангажира със социално значими каузи и Фейсбук общността за кариерни възможности на „сребърни професионалисти“ е една от тях. Както Радослава казва,  „Повечето компании са обърнати към младите, завършващи студенти, активни професионалисти, специалисти, експерти и ръководители в 20-те, 30-те и 40-те си години. По закон е забранено да се публикуват обяви с ограничение или предпочитание към възраст, пол, етнос и т.н., но реално неписаните такива водят до практическо неравенство. Срещали ли сте хора, работили усилено дълги години, които на възраст над 50 години се страхуват и притесняват само от мисълта, че може да им се наложи да търсят работа?  Тази група е за тях!“.

Радослава разказва за случай от началото на HRLabs през 2022 г. Компания търси търговски представители „успешни - млади, скоро завършили, с желание да са активни“. „По обявата кандидатстваха различни хора, като ми направи впечатление, че имаше такива над 50-годишна възраст. Знаех, че управителят ще ги отхвърли още по CV, не защото нямат компетенции, а защото за конкретната роля се изисква много пътуване, бързина, хъс и т.н. Стана ми тъжно, защото тези хора, няма как да знаят всичко „зад“ обявата. До тях достига само една липса на обаждане, което ги демотивира и ги кара да мислят, че не са конкурентни. Това абсолютно не е така!“. За да разреши ситуацията и, за да е полезна на своите родители, решава да създаде Фейсбук група в предложения/ търсения за работа специално за хора над 50-годишна възраст. Обявите в нея не изключват разглеждането на кандидати на под 50 г., а гарантират, че и тези над тази възраст ще имат равен шанс в предварителния подбор.

„Истината е, че броят на компаниите, които използват групата като канал за търсене на таланти, е по-малък, отколкото бих искала. Чрез алтернативни групи за работа в по-големите градове достигнах до текущите работодатели, които публикуват обяви. Малко работодатели умеят да приложат силата на сребърния капитал, а от друга страна, малко негови представители имат увереността и енергията да се доказват. Хората, които изграждат сребърния капитал, в над 80% са се предали психологически. Те не вярват, нямат надежда, че нещо ще се промени. Страхът да рискуват, да опитат, да не се провалят, е изключително голяма спирачка пред тях. Напълно сериозно, за повечето е „въпрос на оцеляване“. За радост, бизнесът все по-малко ще може да игнорира талантите над 50-55 г. в една застаряваща нация. Държавата се активизира, като доказателство е „Мярката за наемане на безработни лица над 55-годишна възраст“ на Агенцията по заетостта“, завършва Радослава.

„Рент-а-Баба“ за щастливи деца

 Стела Балджиева – Снимка Личен архив

Стела Балджиева предизвика фурор в онлайн пространството и медиите със смелото предложение да дигитализира многото неформални предложения за гледане на деца и помощ вкъщи от хора в пред- и пенсионна възраст. Стела живее в Пловдив със семейството си и води кулинарен блог. Платформата "Рент-а-Баба" се ражда като идея от споделените истории на майки и бързо ескалира до реален уебсайт с каталог от баби под наем.

„Първият човек, за когото една майка се сеща да помоли за помощ за детето си, е нейната майка или свекърва. Ако живеят далеч, още са трудово активни или са починали, тази помощ отпада, а не всеки родител е отворен към идеята за детегледачка, най-често без много опит. Съвсем различна грижа би предложил пенсионер или човек, който вече е отгледал своите деца, и който не е зависим до голяма степен от новите технологии и с радост би предложил топлота, игра и богат репертоар от приказки и собствени истории“, казва тя.

Идеята отключва смесени реакции, включително заради недоверието, често предизвикано от некоректни наемания в сивия сектор. Затова Стела създава не агенция, а дава възможност за включване в каталог. Създава фондация „Рент - а – Баба“. Тя има верифициращи функции и не печели от комисионна. Ще набира дарения за техническо поддържане.

„При нас хората се регистрират доброволно – и възрастните лица, които предлагат конкретна услуга (гледане на деца, изработване на ръкоделия, домашни хранителни продукти), и търсещите (семейства с конкретни нужди и изисквания за локация). Не осигуряваме заетост, следователно нямаме отношения с нито една от страните. Потребителите са свободни да се свързват и договарят помежду си, без да ни осведомяват и без да дължат такси за услугата.“ Стела съветва двете страни да сключват граждански договор, който да гарантира спазване на законови права и задължения. „Няма как да знаем дали те ще се придържат към въпросната препоръка, но в платформата се включиха изключителни личности, с богат професионален опит, с уважавани професии и видимо високо ниво на култура. Смятаме, че биха желали сключване на договорни отношения с родителите и без напомняне от наша страна“.

По предварителни данни, най-голямо е търсенето на „баба под наем“ за София и големите градове. Мнозина желаят просто някой да води и взима децата им от училище или детска градина заради трафика и затрудненото придвижване в столицата в пикови часове. Оказва се, че и много хора биха хапнали домашно приготвена храна от някой възрастен. Има предлагане в тези две насоки. „В България тепърва предстои да се развиват много дейности, включително и сребърната икономика. След разговори с немалко хора в пенсионна възраст сме наясно, че активността в по-зрял етап от живота е желана, стига здравословното състояние да го позволява. Това гарантира не само финансови, но най-вече социални ползи – нещото, от което възрастните имат най-голяма потребност“, казва Стела.

„Утро“ прави грижата за възрастните предвидима

 Мартин Христов - Снимка Личен архив

Александър Колев, Мартин Христов и д-р Даниела Иванова създават първата в България обучена общност от болногледачи и лични асистенти, като предоставя достойно възнаграждение и възможности за професионално обучение и развитие. Платформата „УТРО“ свързва гледачи и семейства на болни, самите пациенти, и осигурява прозрачен процес на наемане и проследяване на процеса на грижа.

„УТРО е частен доставчик на социална услуга “Асистентска подкрепа”, или, с други думи, предоставяме болногледачи за грижа за възрастни хора почасово или денонощно у дома. Идеята се зароди след изключително трудно и несполучливо търсене на болногледачи за собствените ни близки“, казва Александър. Мартин допълва, че подтик е и „състоянието и условията за работа в тази индустрия, в някои случаи брутално експлоатираните работещи в нея, лошата администрация и организация от страна на частните доставчици, и липсата на каквато и да е обратна връзка и прозрачност за състоянието на крайните потребители на социалната услуга, а именно - възрастните хора“. УТРО функционира в силно регулирана среда, при действието на сравнително нов закон за социалните услуги и поднормативна уредба, но се възползва от предпоставките за добър бизнес – застаряващо население, динамична дигитализация, улеснен достъп до човешки ресурс.

 Александър Колев - Снимка Личен архив

Александър вярва, че поради спецификата на българския трудов пазар хората над 50-55 години са по-дълго икономически активни, ползите от „сребърната икономика“ назряват в по-късен, и съответно - съкратен, период. Това може би намалява икономическия интерес за производители и доставчици на услуги към този пазар – грижите за възрастни. „Навлизането на бизнеси и услуги, които обслужват хората в надтрудоспособна възраст и/или тези с увреждания и невъзможност за самообслужване, би могло да бъде свързано и с трудностите, които държавата изпитва в осигуряването на адекватна социална услуга. Най-сериозното предизвикателство в тази рентабилна ниша е как да се оформи този отрасъл по устойчив начин. По-точно, чрез създаването на нови професии и с надграждащите обучения на съществуващите, както и с продукт или услуга. Те могат да бъдат доходоносни, но само ако имат ясна добавена стойност за потребителите и техните семейства и „лежат“ на внимателно изградени процеси и процедури. Разработваме дигитални функционалности, първи за българския пазар, като клиентски профил, достъпен през уеб-приложение с дневни отчети, проследяване на прием на лекарства и основни здравни и медицински индикатори. Това са стратегическите въпроси, с които се занимаваме, за да може след 25-30 години този пазар да обслужва нас“.

Мартин допълва, че въпреки че българските лични асистенти и болногледачи са търсени в цяла Европа заради своята лоялност, технически умения и добра работна етика, работят често без договори, при много по-нисък контрол на качеството на услугата, в опасна среда. УТРО се надява да ги върне в България с достойно възнаграждение и възможности за професионално обучение и развитие. Компанията образова и клиентите. Поради факта, че за старостта и старческите болести, включително болестите на ума като деменция и Алцхаймер, все още рядко се говори публично, семействата нямат познания как да се адаптират, какъв специалист да търсят.

Но най-голямото предизвикателство остава излизането на тези дейности от сивия пазар, което е основа за създаването на стабилен бизнес. Мартин завършва: „Търсенето на услуги за грижа за възрастни хора у дома ще расте на европейско и национално ниво. Перспективите за развитието на социалните услуги в България са добри поради големия брой обучени здравни и медицински кадри, работеща нормативна уредба и техническа инфраструктура, която да поддържа все по-засиленото участие на технологиите в грижата и лечението на възрастните хора“.

Текстът е част от бр. 117 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.