Хората не усещат ръста на минималната пенсия, но той изкривява цялата система

Повишаването на минималната пенсия обикновено има незабележим ефект за българските пенсионери, а в същото време струва скъпо, ощетява гражданите с високи осигуровки и създава дисбаланс в цялата пенсионна система. Това е мнението на председателя парламентарната комисия по труда и социалната политика Хасан Адемов, изразено в интервю пред в. „24 часа“.

„Политическите решения за размера на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст се определят с бюджета на ДОО всяка година и това изкушава политиците да предлагат решения, които противоречат на принципите на социалното осигуряване“, обяснява Адемов. „В случая заложеното увеличение до 238 лв., което беше предвидено от 1 юли, стана 250 лв. Това струва допълнително 80 млн. лв., които не са предвидени в приходите на бюджета. Такова нарастване на минималния размер води до диспропорция в пенсионната система и до демотивиране на тези, които имат по-висок осигурителен принос. Какво ще си кажат тези, които са работили над 40 години и взимат пенсия от 260-270 лв.?“, добавя той.

По думите му бързото повишаване на размера на минималната пенсия на практика я доближава до средната и това деформира пенсионната система. Той обаче е категоричен, че няма предвид, че пенсионерите могат да преживяват с минималната пенсия и тя трябва да спре да расте. „Голяма част от българските пенсионери трудно се справят с тези доходи и затова приемливите решения трябва да се търсят с други инструменти, например социално подпомагане и услуги“, коментира Адемов.

Друг проблем в пенсионноосигурителната система е разширяването на пропастта между старите и новоотпуснатите пенсии. Причината за разтварянето на тази т. нар. „ножица“ е, че хората с един е същи индивидуален пенсионен коефициент, с еднакъв стаж и заплати получават различни по размер пенсии, защото едните са се пенсионирали няколко години преди другите. А през това време средният осигурителен доход за страната е растял. В някои случаи разликата в размера на новоотпуснатите пенсии и предоставените по-рано достига 100-200 лв.

Организациите на пенсионерите настояват обезщетенията за стаж и възраст в България да се преизчислят с актуалния осигурителен доход. Аргументът на управляващите да не предприемат този ход е, че във формулата за изчисляване на пенсията освен индивидуалния пенсионен коефициент има показател „Среден осигурителен доход за страната 12 месеца преди датата на пенсиониране“.

„И хората, които вече са се пенсионирали, не участват в ръста на този осигурителен доход и съответно нямат право да се възползват от него. Противоположен аргумент е, че тези 10.5 млрд. лв. от бюджета на фонд „Пенсии“ се изливат предимно в потребление, защото хората с ниски пенсии си купуват само храна и плащайки данъци, те реално сами рефинансират унизително ниския размер на парите, които получават. Понеже потреблението е един от елементите в ръста на БВП, дискусията става особено интересна. Това, което предлагат колегите от БСП, е преизчисляване на пенсиите от 1 септември, като за тези 4 месеца фискалният ефект  е 585 млн. лв., или над 140 млн. на месец“, обяснява Хасан Адемов.

По думите му с предложението да се преизчислят пенсиите, отпуснати след 31 декември 2016 г. с осигурителния доход за 2016 г., увеличение на пенсиите ще получат общо 1.23 млн. пенсионери, но 927 хил. души няма да получат и стотинка повече. Т. е. идеята е добра, но начинът, по който е направено предложението, от една страна натоварва фиска, а от друга страна не решава проблемите на всички пенсионери, а само на малка част от тях.

Председателят на парламентарната комисия по труда и социалната политика напомня, че пенсионният модел в България е разписан и приет още преди 30 години. Според въпросния модел за следващата година се очакват 580 млн. лв. повече приходи от осигурителни вноски, докато ръстът на разходите ще е със 730 млн. лв. спрямо тази година.

„Въпреки тези внушителни параметри ръстът на средната пенсия е малко над 40 лв., на минималната малко над 30 лв., а за социалната пенсия ръстът е около 8.89 лв., т. е. огромни разходи, а ефектът е незабележим за българските пенсионери“, коментира Адемов.

„Няма човек сред народните представители или в правителството, който да не иска да реши въпроса с ниските пенсии в България. Големият проблем е, че това не може да стане с магическа пръчка или за сметка на финансовата устойчивост на тази система. Този проблем може да се реши, ако има високи нива на заетост, и то във високотехнологични дейности с висока добавена стойност, високи доходи и постъпления в осигурителната система. В противен случай, ако прилагаме тезата, вместо да дадем пари за самолети, да ги дадем за пенсии, то следващата година трябва да търсим друг източник“, добавя той.

Адемов подчертава, че устойчивото финансиране на пенсионната система е много важно условие за нейната стабилност, тъй като ако не се постигне, ще се образуват дефицити, които ще трябва да се компенсират от нови данъци или повишаване на съществуващите.

Според него с приетия наскоро бюджет на Държавното обществено осигуряване (ДОО) не се решава нито един от наболелите проблеми на пенсионната система - ножицата между старите и новите пенсионери се увеличава. Всички фондове, с едно малко изключение, на държавното обществено осигуряване продължават да са в дефицит. Не са видими резултатите от последната пенсионна реформа през 2015 г. – въпреки че се увеличават възрастта и стажът, новоотпуснатите пенсии ще са само със 7000 по-малко на фона на над 2 млн. пенсионери. Все пак има положителна новина около този бюджет и тя е, че намалява зависимостта от държавния бюджет, но въпреки това 1/3 от пенсиите се субсидират от данъци, а над 4 млрд. и 134 млн. лв. са субсидиите от държавния бюджет.

На фона на тези проблеми преизчисление на пенсиите в България със сигурност ще има и въпросът е единствено кога ще стане това. „Опозицията гласува за това предложение, за да се случи обаче, трябва да има политическа воля, а партията, която е спечелила изборите, да го има това в своята предизборна програма. Управляващите го имат в своите документи, но нямат убедеността да направят тази решителна крачка“, обяснява Хасан Адемов.

По темата за майчинските помощи и фактът, че те остават за трета поредна година замразени на 380 лв., политикът от ДПС подчертава, че това е един много важен проблем, който се обсъжда всяка година. Според директива на ЕС минималният отпуск за майчинство е 14 седмици или 98 дни, като всяка страна членка има право да реши дали да е повече от това и колко повече. Един от аргументите на управляващите да не увеличават отпуска за майчинство е, че приетите в България 410 дни са много време, а през този период майките рискуват да изостанат със своята квалификация.

„Големият въпрос е, че въпреки отпуснатите 70 млн. лв. за изграждане на нови детски градини и допълнителните пари за поемане на таксите на децата от 4 до 6 г. на социално слаби семейства, в големите градове няма да може бързо да се изградят новите сгради“ обяснява Адемов и добавя, че друг важен проблем е, че работодателите в България страдат от липса на работна ръка. „Изход от тази ситуация е в адекватното съчетаване на трудовия и семейния живот“, смята председателят на парламентарната комисия по труда и социалната политика.