КРС oсвобождава БТК от тежестта на уличните телефони и указателите
Държавата освобождава компанията от задълженията да поддържа обществените апарати

© ECONOMIC.BG / Unsplash
Държавата планира да освободи Българската телекомуникационна компания (БТК) от задължението да поддържа мрежа от публични улични телефони, каквито на практика стоят почти неизползваеми. Това става ясно от проект на решение на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), публикуван за обсъждане в strategy.bg. Анализът на регулатора ясно показва, че отпадането им няма да засегне обществения интерес, но за сметка на това носи финансова тежест за компанията.
Към днешна дата БТК е длъжна да поддържа денонощно работещи улични телефони, като трябва да има поне 2 такива на хиляда души. Трафикът на генерираните по тях разговори през 2020 г. обаче е с 95 пр. пункта по-нисък спрямо отчетения през 2010 г. Усреднено, това означава, че 1 телефонен апарат се ползва по 15 секунди на ден. Повикванията към спешни номера също са се свили – с 34% до 22 секунди дневно през 2020 г., отчита КРС.
Тези данни сочат липсата на интерес от страна на ползвателите към този вид услуга, което е обусловено от достъпността както на фиксираната, така и на мобилната телефонна услуга.“
Как се разви телефонията през последните 10 години
Предложението идва на фона на стопилия се интерес към фиксираните телефони като цяло и бума на мобилните. Анализ на пазара показва, че фиксираните телефонни постове в страната са намалели от почти 2.1 млн. през 2010 г. до малко под 838 хил. през 2020 г., което представлява спад от над 60%. Пикът е бил достигнат през 2011 г., когато са регистрирани над 2.2 млн. поста.
През миналата година едва една пета от домакинствата у нас имат стационарен телефон, докато десетилетие по-рано делът им гонewe 60%. За този период обемът на генерирания трафик се е свил със 75.8%.
Всичко това съвпада с бурното развитие на мобилните услуги и масовото навлизане на смартфоните. Комуникациите през изминалите 10-15 години се промениха неимоверно и днес потребителите ползват телефоните не просто за разговори, а като малки компютри, през които работят, чатят, четат, гледат филми, управляват банковите си активи. Конкретно мобилната телефонна услуга бележи непрекъснат ръст от 2010 г. насам и през миналата нейното използване е нараснало с 61%.
Освен че фиксираната услуга изгуби интереса на потребителите, тя стана и по-лесно достъпна благодарение на плановете, които всички оператори предлагат на клиентите си. „Достъпността на фиксираната услуга и изгодните условия за ползването ѝ на практика доведоха до намаляване на интереса за потребление на обществени телефонни апарати“, посочва в анализа си КРС.
Заключенията от анализа сочат, че технологичното развитие в сектора на електронните съобщения и съществените изменения в потребностите на крайните потребители изместват обществените телефонни апарати, телефонния указател и телефонните справочни услуги като услуги от обществен интерес. Поради това действащите задължения за осигуряването на посочените услуги се превръщат в административна и финансова тежест за задълженото предприятие. Липсата на значимост за потребителите и силното ограничаване на ползването на тези услуги от крайните потребители дава основание на КРС да отмени задължението за осигуряването им като услуги от обхвата на универсалната услуга.“
Какво става с телефонните указатели?
В проекторешението на КРС се посочва още, че вече няма нужда и от осигуряване на телефонен указател и на телефонни справочни услуги.
Според данните, предоставени от БТК, делът на абонатите, които са се съгласили техните данните да се включат в телефонния указател, е едва 0.05% от всички ползващи гласови услуги. В абсолютна стойност делът им намалява над 2 пъти за периода 2015 – 2020 г. Последното печатно издание на телефонния указател, предоставян от БТК в качеството му на задължено предприятие, е от 2011 г., като КРС е одобрила тираж от 35 хиляди, а са реализирани едва 152 броя. За периода 2016-2020 г. няма реализирани приходи от продажба на телефонни указатели в печатна форма.