Реорганизация срещу опашките по границата
Приемането ни в Шенгенското пространство изважда на светло нерешени досега проблеми
Доц. д-р Момчил Антов, изп. директор на Националното сдружение на българските спедитори, за „Бизнес навигатор 2025“ на списание „Икономика“:

© ECONOMIC.BG / НСБС
Радващо е, че от 1 януари сме част он Шенгенското свободно пространство. Но с този акт се премахва само една от проверките – гранично-паспортният контрол. На границата, не знаем докога, остават други контролни органи.
НАП продължава да контролира стоките с висок фискален риск, там са Българската агенция за безопасност на храните, пътните такси и разрешителните, ТОЛ системата, кантарите. Като имаме предвид лошата инфраструктура, която не позволява трафикът да се ускори и да премине, и добавим проверките, които не са свързани с Шенген, не очаквам като с вълшебна пръчица опашките по границите да изчезнат. Със сигурност преминаването ще стане една идея по-лесно, но не си представяйте, че автомобилите ще преминават бързо.
Безспорно ще има
положителен ефект
да сме част от тази свободна зона. Българските контролни органи обаче продължават своята работа и ние отново повдигаме въпроса, че мястото им не е на границата, а е в обособени зони на километри от нея, където да се правят проверките. Проверките на НАП и БАБХ не са обхванати от Шенгенското споразумение. Ако се превозва кисело мляко – то е в обсега на БАБХ, а за НАП е стока с висок фискален риск, вписана в специалната наредба. В Западна Европа също се прави аналогичен контрол, но това не става на самата граница, за да не се затруднява преминаването.
Да, като пълноправен член на ЕС някак по право ни се полага да сме част от Шенгенското пространство и не ми се иска да преекспонираме това като успех. Беше ни оказано
доверие
но националното законодателство, което създава предпоставки за образуване на опашки, не е в правомощията на Брюксел. Вярваме, че с приемането ни в Шенгенското пространство по границите ще стане по-добре. Но за да стане още по-добре, трябва да се направят реорганизации в системата за граничен контрол. Част от пъзела е въвеждането на електронни товарителници с единен стандарт за обмен на информация, което ще улесни бизнеса, но и администрацията. По този начин системите на отделните участници във веригите за доставки ще си обменят информация. Това ще позволи на контролните органи да правят с много по-голяма лекота
автоматизиран анализ на риска
Те ще имат не аналогова, а дигитална информация, което обаче се очаква да стане едва от 1 юли 2027 г. При тази смяна в управлението никой не иска да се ангажира с какъвто и да е „горещ картоф“. Засега няма и фокус върху това, но определени интереси вероятно пречат то да се направи.
За да може опашките по границите да останат само спомен от миналото, е време контролните органи да седнат на една маса и да се разберат как този процес да се улесни и да се премахнат дублиращите се проверки. Анализът на риска може да се насочи към онези оператори, които наистина правят нещо нередно, и легалният бизнес да бъде оставен да работи.
Мнозина просто като глашатаи „биха тъпана“ на 12 декември, но повечето нямат никаква представа колко добра е тази новина и какво точно следва от нея. За да имаме реалност, различна от досегашната, трябва воля и визия, нужни са средства и ресурси, за да се реконструира инфраструктурата. На река Дунав продължаваме да имаме само два моста, а вече сме в сухопътния Шенген. Повече нямаме оправдания нито за опашки, нито за лоша организация, нито пък за липса на адекватна инфраструктура.
Текстът е част от бр. 124 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.