Решение от срещата за климата на ООН предлага по-бърза декарбонизация

Проект на текст от срещата на ООН за климата приканва страните да увеличат целите си за намаляване на емисиите до 2022 г. – три години предсрочно, след като данни показаха, че светът е далеч от пътя за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 градуса, предава AFP.

Текстът е първата индикация за това къде са страните 10 дни след началото на преговорите на COP26 в Глазгоу, които домакинът Великобритания обяви като решаващи за постигането на най-амбициозната температурна цел на Парижкото споразумение от 2015 г.

Текстът призовава страните да "преразгледат и укрепят" своите планове за декарбонизация до следващата година и настоява, че ограничаването на затоплянето до 1,5 градуса изисква смислени и ефективни действия от всички страни през това критично десетилетие.

В текста се подчертава, че са необходими бързо, дълбоко и продължително намаляване на глобалните емисии на парникови газове, за да се предотвратят най-лошите въздействия от затоплянето, което вече доведе до това страните по света да са ударени от по-тежки наводнения, суши и бури.

Последните планове за декарбонизация на страните, представени съгласно Парижкото споразумение, вероятно ще затоплят Земята до 2,7 градуса през този век според оценка на ООН за обещанията. Споразумението от 2015 г. съдържа "действен" механизъм, който изисква от страните да актуализират плановете за емисии на всеки пет години.

Няколко големи замърсители пропуснаха крайния срок 2020 г. за представяне на нови планове, известни като национално определени приноси.

Уязвимите страни настояват, че следващият краен срок, през 2025 г., е твърде далечен, за да осигури краткосрочните съкращения на емисиите, необходими за избягване на катастрофално затопляне.

В това, което наблюдатели посочиха, че е "значително първо споменаване" на горивата, движещи глобалното затопляне, проектотекста от срещата призова страните да ускорят постепенното премахване на въглищата и субсидиите за изкопаеми горива.

Предишните решения на срещата за климата и самото Парижко споразумение не споменават толкова изкопаемите горива, а вместо това се фокусират върху емисиите.

Високопоставен преговарящ е коментирал пред AFP, че били убедени, че споменаването на изкопаемите горива ще се появи в окончателния текст, под една или друга форма.

Климатолози и природозащитни организации обаче разкритикуваха проекта за това, че не отразява спешността на кризата, пред която е изправена планетата.

Това проектоспоразумение не е план за решаване на климатичната криза, а споразумение, че всички ще стискаме палци и ще се надяваме на най-доброто", подчерта международният директор на природозащитната организация Greenpeace Дженифър Морган.

"Това е учтиво искане страните може би, евентуално, да направят повече през следващата година", допълва Морган.

Британският премиер Борис Джонсън трябва да се върне в Глазгоу по-късно днес, за да провери напредъка.

Делегатите дойдоха в Глазгоу с пълен списък със спорове, които трябва да бъдат разрешени, включително относно това как се финансира борбата на уязвимите страни срещу повишаващите се температури.

Богатите замърсители обещаха преди повече от десетилетие да предоставят 100 млрд. долара годишно, за да помогнат на другите да озеленят енергийните си системи и да се адаптират към променящия се климат.

Мохамед Адоу, директор на базирания в кенийската столица Найроби мозъчен център Power Shift Africa, изтъква, че днешният проектотекст бил "размит и неясен", когато става дума за финансиране на действия в областта на климата. Той отбеляза, че конкретните ангажименти за финансиране са "специфично искане на бедните страни" от COP26.

Саймън Люис, професор по наука за глобалните промени в University College в Лондон, коментира, че проектотекстът "признава огромната пропаст" между настоящите планове за емисии и пътя към 1,5 градуса.

Разбира се, ако развитите страни не изпълнят своите финансови обещания, преговорите може да се провалят", посочи той пред AFP.