Ресторантьорите обясниха защо масово се отказват от държавните помощи

Ресторантьорският бранш отново се оплака от тромавите и неясни процедури, с които се сблъсква, за да кандидатства за помощ от държавата заради затворения сектор. От Сдружението на заведенията в България (СЗБ) и „Българска асоциация на заведенията“ (БАЗ) обясняват, че има много пречки, които отказват голяма част от бизнеса да се заеме „с тази тежка и често неефективна бумащина.“

Те казват, че причина за броя на кандидатстващите не са множеството служители в сивия сектор, както властимащите се опитват да убедят обществото, а тромавите и несигурни процедури, създадени по-скоро да пречат, отколкото да помагат на бизнеса.

Само 6 000 от 20 511 заведения са подали заявления за помощи в размер на 20% от оборота, не всички от тях обаче могат да се възползват от подкрепата. От Сдружение на заведенията в България (СЗБ) и „Българска асоциация на заведенията“ (БАЗ) обясняват, че 3000 са в хотелите и нямат право да кандидатстват. От бранша уточняват, че по официални финални данни от НАП кандидатстващите за 20 или 10% от оборота са над 8100, но подчертават, че това не са само фирми от техния бранш.

Затова и от сектора са решили да отговорят на много въпроси защо бизнесът масово не кандидатства по мерки за подкрепа.

Една от причините е, че при предишната помощ от 10 хил. лв. са кандидатствали голяма част от бизнеса – 20 хил. фирми, но са одобрени само 6000, което обезверява повечето, за каквито и да е помощи.

Секторът се оплаква и от мярката 60/40 за март, април и май, която според заведенията е била крайно недостатъчна за работещите в бранша и абсолютно неприложима за затворените бизнеси. „Още една причина да не вярваме в имитация на мерки.“

Друга пречка са поставените „икономически кодове“, за които от сдруженията казват, че са пречка за половината бранш да кандидатства, но са поставени „точно, за да отрежат половината бранш“.

Относно мярката „Запази ме“, по която се изплащат 24 лв. на ден те казват, че тя е лансирана като „лесна“ и „бърза“, „но не е нито лесна, нито бърза и голяма част от хората три месеца след кандидатстване все още я чакат“.

Оплаквания има и за безлихвените кредити, които „също са изпълнени с хиляди спънки и много хора не могат да се възползват от тях изобщо или не в пълен размер, защото нямат работа, а имат задължения“.

Пречка се бизнеса е и това, че ако се вземе помощта, тя не може да се ползва за вече направени разходи. За нощните заведения не може да се ползва за разплащане на зареждане /алкохол/, не може да се ползва за плащане на данъци и осигуровки. Не може да се ползва за покриване на лични заеми или фирмени кредити, с които са платени сметки по време на затварянето. „Но помощта идва 3-4 месеца след затварянето, за някои нощни заведения 10 месеца след първото затваряне, но част от тези разходи вече са направени и после трудно се осчетоводява.

Според бранша служителите имат и написани актове, които обаче са „неправомерни, оспорими и повечето падат в съда, но това изисква време и те не могат да кандидатстват“.

От позицията става ясно, че оплакванията по повод държавните помощи са много и бизнесът е уморен от процедури и бумаги, а „вероятността да получат нещо е малка, а ако случайно я получат, тя е мизерна“.