Reuters: ЕЦБ прави „лоша банка“ за токсични коронакредити
Размерът на дълга в еврозоната, който се смята за малко вероятно да бъде напълно погасен, вече възлиза на повече от половин трилион евро
© ECONOMIC.BG / Pixabay
~ 2 мин.
Служители на Европейската централна банка (ЕЦБ) изготвят схема за потенциално справяне със стотици милиарди евро неплатени заеми след избухването на коронавируса, съобщиха за Reuters двама души, запознати с въпроса.
Проектът, който идва в момент, когато Европа мобилизира трилиони евро за укрепване на икономиката в региона, е насочен към предпазване на търговските банки от евентуален втори спад в кризата, ако нарастващата безработица намали доходите, необходими за изплащане на заемите.
Един от източниците, запознати с плана, заяви, че ЕЦБ е създала работна група, която да разгледа идеята за „лоша банка“ за съхранение на неплатен евродълг и че работата по схемата се е ускорила през последните седмици.
ЕЦБ отказа коментар дали работи по подобна схема за „лоша банка“.
Размерът на дълга в еврозоната, който се смята за малко вероятно да бъде напълно погасен, вече възлиза на повече от половин трилион евро. В него са включени и кредитни карти, кредити за автомобили и ипотеки, според официалната статистика.
Вероятно е сумата да се покачи, тъй като огнището на COVID-19 притиска кредитополучателите и дори може да се удвои до 1 трлн. евро, като тежи на вече крехки банки и затруднява новото кредитиране, казват хората, запознати с плановете на ЕЦБ.
Идеята за „лоша банка“ в еврозоната беше обсъждана и отложена преди две години. През последните седмици ЕЦБ начело с новия си президент Кристин Лагард явно отново е започнала консултации с банки и служители на ЕС относно такава схема, според един от източниците.
Като най-мощната институция в еврозоната, подкрепата на ЕЦБ за проекта е от решаващо значение, но това също ще изисква благословията на Германия, най-голямата икономика на блока.
Берлин отдавна се противопоставя на схемите, които изискват споделена отговорност за дългове в други страни, въпреки че наскоро имаше неочаквана промяна, като се съгласи да обедини заеми от ЕС за фонд за възстановяване от коронавируса.
Една от обсъжданите програми ще включва Европейския механизъм за стабилност, институция на ЕС, която може да предостави финансова помощ на страни от еврозоната или кредитори, които са гаранти за „лоша банка“, казват източниците.
След това „лоша банка“ ще издава облигации, които търговските банки биха закупили в замяна на портфейли от неплатени заеми, неутрализирайки вирусния шок за европейските кредитори. На свой ред банките ще могат да внесат тези облигации в ЕЦБ като обезпечение за финансиране от централната банка, казва един от източниците.
Основните европейски търговски банки могат да бъдат призовани да обединят усилия, за да подкрепят схемата, каза вторият източник.
Попитан във вторник за лошите банки, Андреа Енрия, главният банков надзорник на ЕЦБ, каза, че подкрепя концепцията, но че е „преждевременно“ да се обсъжда такава сега, тъй като не е ясно колко тежко ще бъде въздействието на коронавирусната епидемия.
Проектът, който идва в момент, когато Европа мобилизира трилиони евро за укрепване на икономиката в региона, е насочен към предпазване на търговските банки от евентуален втори спад в кризата, ако нарастващата безработица намали доходите, необходими за изплащане на заемите.
Един от източниците, запознати с плана, заяви, че ЕЦБ е създала работна група, която да разгледа идеята за „лоша банка“ за съхранение на неплатен евродълг и че работата по схемата се е ускорила през последните седмици.
ЕЦБ отказа коментар дали работи по подобна схема за „лоша банка“.
Размерът на дълга в еврозоната, който се смята за малко вероятно да бъде напълно погасен, вече възлиза на повече от половин трилион евро. В него са включени и кредитни карти, кредити за автомобили и ипотеки, според официалната статистика.
Вероятно е сумата да се покачи, тъй като огнището на COVID-19 притиска кредитополучателите и дори може да се удвои до 1 трлн. евро, като тежи на вече крехки банки и затруднява новото кредитиране, казват хората, запознати с плановете на ЕЦБ.
Идеята за „лоша банка“ в еврозоната беше обсъждана и отложена преди две години. През последните седмици ЕЦБ начело с новия си президент Кристин Лагард явно отново е започнала консултации с банки и служители на ЕС относно такава схема, според един от източниците.
Като най-мощната институция в еврозоната, подкрепата на ЕЦБ за проекта е от решаващо значение, но това също ще изисква благословията на Германия, най-голямата икономика на блока.
Берлин отдавна се противопоставя на схемите, които изискват споделена отговорност за дългове в други страни, въпреки че наскоро имаше неочаквана промяна, като се съгласи да обедини заеми от ЕС за фонд за възстановяване от коронавируса.
Една от обсъжданите програми ще включва Европейския механизъм за стабилност, институция на ЕС, която може да предостави финансова помощ на страни от еврозоната или кредитори, които са гаранти за „лоша банка“, казват източниците.
След това „лоша банка“ ще издава облигации, които търговските банки биха закупили в замяна на портфейли от неплатени заеми, неутрализирайки вирусния шок за европейските кредитори. На свой ред банките ще могат да внесат тези облигации в ЕЦБ като обезпечение за финансиране от централната банка, казва един от източниците.
Основните европейски търговски банки могат да бъдат призовани да обединят усилия, за да подкрепят схемата, каза вторият източник.
Попитан във вторник за лошите банки, Андреа Енрия, главният банков надзорник на ЕЦБ, каза, че подкрепя концепцията, но че е „преждевременно“ да се обсъжда такава сега, тъй като не е ясно колко тежко ще бъде въздействието на коронавирусната епидемия.
„Много подкрепям компаниите за управление на активи. Мисля, че са полезни“, каза той пред журналисти, като подчерта успеха на лошите банки в Испания и Ирландия вследствие на финансовата криза. „Много от тези схеми правеха печалба.“
Енрия отбеляза, че ЕЦБ проучва как банките могат да се справят, ако кризата се влоши. Той каза, че банките разполагат с над 600 млрд. евро капитал и това вероятно ще бъде достатъчно, освен ако няма втора вълна от инфекции.
