Сега е моментът образованието да направи скок във времето

Мисия възможна е образованието да се променя в крак с нуждите на пазара. Но за да стане това, се налага да се смени начинът на мислене в тези среди. Технологиите вече са в етап, който позволява да се осигури персонализиран подход в начина на учене. И ако чрез технологиите направим по-лесен достъпа до учебните ресурси, но същевременно намерим начин този достъп да стане по-евтин и отговарящ на нуждите, тогава ще успеем да променим образованието към по-добро.

Динамиката на времето изисква образованието да е по-гъвкаво и да отвори врати за включването на бизнеса в процеса на преподаване. Джуниър Ачийвмънт България работи активно с различни представители на корпоративните среди, защото според нас предприемачеството трябва да влезе в училището и в университета.

Нашата

преакселераторска програма Beyond

e мост между ученето в традиционната му форма и предизвикателствата, пред които е изправен предприемачът. Работи се по проекти, свързани с реални бизнес проблеми. Екипите са интердисциплинарни, като се използва подхода на системата Лийн стартъп. Тази преакселераторска инициатива изисква активното участие на бизнеса. В него може да се създадат нови пробивни решения, които да излязат извън границите на страната. Избрали сме три актуални направления: Дигитални иновации и решения в здравеопазването,  Умни решения за градове и общности, Кръгова икономика, устойчивост и „зелено” предприемачество.

Предприемаческата ни програма, която е вече на 10 години, се променяше във времето, докато по естествен път се стигна и до преакселератора.

Позитивен пример

от опита ни да насърчаваме стартирането на бизнес е фирма Imagga. В момента тя е партньор на световни компании и работи с изкуствен интелект.

Пандемията стана повод и за това нашите алумни Георги Къдрев и Георги Мутафчиев – основатели на фирмите Imagga и Knnect Me,  да се обединят в откриването на пресечната точка между информационните технологии и медицината, създавайки съвместния проект Kelvin Health. Усилията им са фокусирани в създаването на инструмент за мониторинг и контрол на инфекциозни заболявания с епидемичен характер, с акцент върху навременната диагностика на Covid-19.

За да може образованието да отговори на новата реалност и кризите, които все по-често ще ни сполитат и ще изискват ответна реакция, университетите трябва да открият своето ново място и роля. Независимо че консерватизмът е присъщ на образованието, българските университети трябва намерят баланса между здравословната промяна и запазването на статуквото, за да са адекватни на бързата обществено-икономическа трансформация. Новото време не ни оставя много време да мислим за

предстоящата промяна

Ако университетите не проявят гъвкавост чрез нови форми на работа, а предпочитат да си стоят на своя остров, те ще потънат. Училищата – също.

Когато се питаме каква точно да е промяната, трябва да сме наясно, че бизнесът не може да е единственият мерител, който определя рамката в образованието. Но той може да даде онзи принос, който няма как да се осигури по друг начин -  среда за експерименти и тестване на новите решения, като съвместно с университетите да се създават нови продукти.

Но кой трябва да определя насоките за промяна? По принцип това би трябвало да се прави от самите образователни институции и те

да задават тенденциите

както всъщност го правят водещите световни университети. Българските висши училища трябва да намерят място в университетските мрежи в Европа и по света и така ще са в авангарда. Дигитализацията позволява на добрите университети да имат присъствие на всички пазари. Но в последните години бизнесът също има интерес да превърне образованието в своя територия. И ако образователните институции своевременно не открият своята нова функция, бизнесът може да започне да предоставя образователни продукти и решения, които да станат предпочитани от младите хора и от всички, които искат да се преквалифицират. Образованието е инструмент, без който икономика на знанието не може да функционира.

За да може образователният процес

да води до високи резултати

са нужни проучвания, наука и инвестиции. Образованието е сложна материя и не бива да се подценява цензът и капацитетът на хората, ангажирани в него. За да може някой да има претенцията, че предлага достатъчно добър продукт, той трябва да го докаже. Необходима е практика и натрупан опит, в това число и качествени измерения.

Не зная дали българското образование има капацитета бързо да направи такава промяна, но със сигурност в момента то има тази възможност. И няма по-добър момент от сегашния да направи скок, вместо с последователни крачки да върви на дълъг път. За този скок се изисква желание и готовност да се предприемат непопулярни мерки. Никоя промяна не е свързана с пълен комфорт, от нея може силно да боли. В прилагането на новия модел се иска твърдост във вкарването на проектен подход с използване на информационни технологии и навлизане в нови области на знанието.

Трудностите не бива да ни огъват

и да водят до отказ. С визионерски подход след пет години може да видим резултатите  на големите усилия.  Но без нужната квалификация на преподавателите няма да има никаква реформа. Затова те ударно трябва да преминат през обучения. Но до този нов пазар на обучения ще трябва да се допускат само организации, които следват определени стандарти и вече са доказали своята компетентност.

Дълги години образованието бе критикувано и бе в догонваща роля, загубило своята ценност.  Сега обаче е моментът то да направи скок във времето, скок към своята иновативност. В цялото това усилие, „тоягата” ще е голяма. Но „морковът”, ако ползваме популярната метафора, е, че модерното образование ще позволи да се създава още по-голяма добавена стойност в икономиката на знанието, а обществото ще бере плодовете на по-доброто благосъстояние на хората. Неслучайно мотото на нашата организация е „От предприемчиви хора към щастлива нация”.