Шокът от инфлацията може да препречи бързия път на България към еврото

Този шок от инфлацията, който претърпява нашата икономика, ако не успеем да го овладеем, той ще бъде критичен и за приемането на България в еврозоната. Това каза председателят на парламентарната комисия по бюджет и финанси Любомир Каримански при откриване на кръгла маса „Инфлация и икономически растеж. Въвеждане на единната европейска валута в Република България – ползи, предизвикателства и рискове“.

Дискусията се провежда в отсъствието на финансовия министър Асен Василев, но с участието на широк кръг експерти – освен депутати в нея участват представители на работодателските организации, икономисти, бивши министри на икономиката и финансите, представители на БНБ. „Темите за инфлацията и еврото би трябвало да се дискутират доста по-често, особено за последната половин година, тъй като те са в основата за икономическия растеж на страната и за възможността България да поеме по един доста по-прогресивен път в своята стопанска дейност“, напомни Каримански.

Кръглата маса се организира на фона на острите крити срещу приемането тихомълком от Министерския съвет тихомълком на Плана за еврото миналата седмица. Междувременно вчера стана ясно, че от „Има такъв народ“ са внесли проекторешение, с което искат да дадат на Народното събрание последната дума по отношение на този план. 

България трудно ще може да влезе в еврозоната в планирания срок – от началото на 2024 г., като една от основните причини за това е инфлацията“, каза сега председателят на бюджетната комисия, който сред вносителите на проекторешението. 

Каримански изтъкна, че ако се запазят сегашните критерии за членство в еврозоната, на България ще ѝ е трудно да ги изпълни от гледна точка на инфлацията. Правилата гласят, че за да приемат общата европейска валута, кандидатите трябва да имат инфлация до 2% в рамките на годината, прехождаща влизането. През април инфлацията в страната вече 14.4%, което не само е най-високото ниво от 2008 г., но е и двойно по-високо от това в еврозоната.

Очакванията на Европейската комисия са инфлацията в България да достигне около 11.9% за цялата 2022 г., което ще бъде двойно по-високо от самия ЕС и еврозоната, отбеляза още Каримански.

Той цитира данни, според които цените на храните нарастват с темп от 21.3%, което е силно притеснително. Най-голямо увеличение има при животинските и растителните масла и мазнини (+43.6%), зеленчуците (+32.4%), хляб и зърнени храни (+23.8%), както и млякото и млечните продукти (+21.2%). Като цяло движещ фактор на инфлацията е нарастването на цената на газа със 138.8% на годишна база през април 2022 г., следвано от твърдото гориво и топлоенергията.

Пандемичните грешки

Калин Христов, подуправител на БНБ, опита да обясни природата на инфлацията и трудността за овладяването ѝ. От една страна имаме пандемията и мерките срещу вируса, които затвориха бизнеса и домакинствата – те съответно не можеха да произвеждат и потребяват.

Политиците, включително на европейско ниво, твърдяха упорито, че инфлацията е временно явление, отключено от възстановяването на икономическите дейности. Според Калин Христов обаче това разбиране е грешно.

Паричната политика продължи дълго да е стимулираща, без да има нужда от това“, изтъкна той.

След това дойде ред на войната в Украйна, която допълнително наля масло в огъня. Според Христов е много трудно в България да има ниска инфлация, когато другите имат висока. Подуправителят на БНБ дори се опасява от завъртането на спираловидна инфлация.

В тази връзка една от основните критики към правителството е, че мерките му срещу кризата са проинфлационни. Че инфлацията не е само привнесена, а има и генерирани отвътре елементи, смята и Каримански. На подобни твърдения Асен Василев отговаря, че липсата на промяна в бюджетния дефицит и това, че няма нужда от допълнителни средства за предвидените разходи.

Една от дискусионните мерки в този контекст е отстъпката от 25 ст. за литър гориво. Според много анализатори стимулирането на потреблението на петролни продукти на фона на растящ и стегнат пазар е огромна грешка. Българското правителство защитава идеята си, изтъквайки, че се отнася само до ниските класове бензин и дизел, т.е. таргетира по-малко платежоспособните българи. 

Според Калин Христов:

висока инфлация се спира с високи лихви и рецесия“.