Скоро животът ще бъде престъпление

В последната законодателна петилетка Наказателният кодекс (НК) е променян над 20 пъти. Неминуемо кодексът е обект на строги закани в почти всяка предизборна кампания. Управляващата партия ГЕРБ от първия си мандат обещават пълната отмяна на действащия и изработването и приемането на нов НК. Неизбежно високите обещания за нов НК станаха част и от ежегодния доклад на Европейската комисия по напредъка на България в областта на правосъдието. И с право от Комисията питат какво е изпълнено, след като е обещан нов кодекс. До съдържателния елемент на новия НК никога не се е стигало, поне от страна на ГЕРБ. По времето на премиера Орешарски нов НК беше предложен, но не беше посрещнат добре. Едва сега третото правителство на Борисов разкрива съдържателните си намерения. Разбираме, че предстои да бъде разширен обхватът на понятието „длъжностно лице”, така че като особена категория извършители на престъпления да се считат и лицата от местната администрация.

Освен тази редакция най-съществени по обем са текстовете, които си поставят за цел, според мотивите на законопроекта, да преследват ,,корупционните престъпления“ в частния сектор. По принцип в България има констатирани корупционни проблеми по високите етажи на държавната власт. С промените в НК, обаче, се изравняват по смисъл и значение „корупционните престъпления” „симетрично както за длъжностни лица от публичния сектор, така и за длъжностни лица от частния сектор”. Тоест, ако дадете подкуп на полицай или шише ракия на майстора, пратен от някоя фирма, за да отремонтира добре банята Ви, и в двата случая според закона ще подлежите на еднакво наказание.

Както и с други скорошни законодателни инициативи на правителството, изменението на НК бе посрещано с негативни становища от редица заинтересовани страни. Против са както от страна на бизнеса в лицето на Асоциацията на организациите на българските работодатели, така и от страна на висши органи като Върховния касационен съд и Висшия адвокатски съвет. Нека да прегледаме основните аргументи, изложени в тези становища.

Върховният касационен съд обръща сериозно внимание на основното конституционно право на българските граждани на свободна стопанска инициатива /чл. 19, ал. 1 от Конституцията/. Според Съда на Европейския съюз /от който България все още е част/ правото на свободна стопанска инициатива се основава на свобода на упражняване на търговска или икономическа дейност, свобода на договаряне и свобода на конкуренция. Именно поради риска от нарушаване на това основно право криминализирането на корупцията в частния сектор е изключително спорно занимание. Според ВКС „хаотичното създаване на множество правни норми, регулиращи сходни обществени отношения, води до проблеми в правоприлагането и не допринася за очакваните от обществото резултати”.

Въпреки изобилието на цитирани източници в мотивите към законопроекта ВКС намира, че нито един от цитираните международни органи не е препоръчвал точно такъв тип законодателстване. ВКС отправя сериозни бележки и по грамотността на написване на конкретните текстове.

Според Висшия адвокатски съвет предлаганите норми „дават възможност за недопустима намеса на държавата в гражданския и търговски оборот, след като всяко неизпълнение на договорно задължение може да доведе до ангажиране на наказателна отговорност /проектните чл. 221, чл. 225б, чл. 225в/.” Текстовете са „недобре обмислена хипер регулация и най-вече недопустима намеса в частния сектор, в типични гражданскоправни и търговски отношения, където ролята на държавата по предлагания от вносителя на проекта начин е немислима.”

Според работодателите законопроектът за изменение на НК е също принципно изцяло сбъркан, адресират се и забележки относно качеството на проектонормите.

Единственият подкрепящ законопроекта е Прокуратурата на Република България. Но и тя отправя критика към начина на разписване на текстовете.

За ненужното набъркване на държавата в частния сектор можем да обобщим накратко – всеки търговец сам има изгода да следи служителите му да не го ощетяват. А ако търговецът констатира проблем, винаги може да потърси отговорност на служителите си най-малко по силата на трудовия договор.

Преценката за това дали да се определи за престъпление едно действие е в правомощията на Народното събрание, в частност на предлагащите и подкрепящите го партии. А доколко те ще се съобразят с изразените становища показва готовността им да приемат авторитета на другите институции. Когато се изправяш срещу Върховния касационен съд и обединената адвокатура, или имаш повече познания от тях, или по-дълбока управленска философия, която те не разбират, или те мотивира външен фактор, неясен за останалите. 

Разбира се, и този законопроект показва дълбоко комичен резултат в опита да се изгради нормативен юридически текст. Така например, обявяват се за престъпления действия от ежедневието като размяната на традиционни подаръци и се криминализира всичко от „търговската дейност” без да е обяснено от предложителите какво точно законът разбира под „търговска дейност”. Така текстът на чл. 225в ви прави престъпник щом не си вземете рестото от сервитьора или продавачката в кварталния магазин.

А доколко ще се стига до реално наказване е най-същественият проблем. Защото в България често се стига до законодателно изобилие за сметка на  приложна оскъдност. Прокуратурата, призвана да ги прилага и отговорна за изготвянето на годно обвинение, също винаги е в подкрепа на подобни действия. Но стигне ли се до закони, който да засилят организационния капацитет и подобрят устройствените несъвършенства, политици и главен прокурор показват твърдо единомислие в отказ от подобен тип законодателни инициативи. Промените в Конституцията от 2015 г. доказаха за пореден път тази теза и практика. А ефектът от един закон се усеща именно в прилагането, а не в писането и гласуването му. Същото е като в работата на администрацията – написването на стратегия не прави администрацията годна да я прилага.

След приемането на промените в НК очаквайте прокурор в офиса, прокурор под масата, прокурор в банята или направо по един наблюдаващ прокурор, прикрепен към всеки човек, за да е сигурно управляващото мнозинство, че българинът живее законосъобразно. Може би само така обществото ясно ще разбере, че именно устройството на съдебната власт е ключовият проблем в съдебната ситема.