Столична община търси финансиране за разширяване на метрото

Столична община планира да продължи плана за разширението на метромрежата. За да може да се осъществи обаче намерението, е необходимо да се направи изменение на Общия устройствен план на Столична община (ИОУП) и по-конкретно на частта му „Комуникационно-транспортна система – схема масов градски релсов транспорт – разширение на линиите на „Софийски метрополитен“.

Разширението на столичното метро ще намали допълнително вредните емисии, ще облекчи трафика, ще подобри свързаността и качеството на живот, както и ще стимулира икономическото развитие на районите. Това сподели за Economic.bg инж. Цветан Колев от общинското предприятие „Софияплан“, което е изготвило проекта на метрото.

"След въвеждане в експлоатация на около две трети от третия метродиаметър предстои да започне реализация на Етап III, Лот 1: участък "бул. Ботевградско шосе – бул. Вл. Вазов", което е разширението на метрото до кв. "Хаджи Димитър" и жк. "Левски". Той има определено трасе по действащ ОУП и приети регулационни планове, има и инвестиционен технически проект", обясни  Колев.

„Метрополитен“ ЕАД имаше готовност да започне строителството на Лот 1 в началото на 2021 г., но заради все още липсващото финансиране не можа да стартира. Индикативният срок за изпълнение на проекта е 39 месеца.

"Общината и държавата продължават да работят по въпроса за осигуряване на необходимото финансиране“, добави Колев.

Столичен общински съвет (СОС) има финално избран  вариант за участък: “Военна академия” – кв. “Слатина” – бул. “Цариградско шосе”. От „Софияплан“ са готови с всички компоненти на комплексен инвестиционен проект: окончателен проект за изменение на схемите за развитие на релсовия електротранспорт към ОУП, подробен устройствен план за регулационно осигуряване на трасето и инвестиционен проект в напреднала фаза на проектиране. Това дава възможност за известно съкращаване на времетраенето на процедурите по съгласуване и одобряване, като същевременно позволява много висока пространствена прецизност и рационална организация на процесите.

"За това разклонение на трети метродиаметър, работно определено като Етап III, Лот 2, в момента се процедират окончателният проект за изменение на ОУП и регулационните планове. След тяхното одобряване и прилагане, ще може да се издаде и строително разрешение.  Избраното трасе предполага минимално засягане на частни имоти и е оптимизирано по отношение на необходимостта от отчуждаване“, обясни арх. Жоржета Рафаилова от „Софияплан“.

Етап III на разширението на линия 3 включва освен Лот 1, но и Лот 2. Той също е в напреднала фаза и строителството би могло да започне при приключване на устройствените процедури. Неговият индикативен срок за изпълнение е 51 месеца.

Все още е под въпрос дали ще бъде одобрено финансирането на метрополитена по Националния план за възстановяване и устойчивост (проект №24). Там са заложени 217.5 млн. лв. за Лот 1 и 548 млн. лв. за Лот 2. Общият индикативен бюджет на двете отсечки от Етап III към началото на 2021 г. беше 765.5 млн. лв.", каза инж. Колев.

Той обаче обясни, че все още съществува риск този бюджет да се окаже недостатъчен предвид значителното увеличение на цените на строителните материали и енергията през последните 6 месеца.

Изследванията, направени от „Софияплан“ за развитието и възможните продължения на метромрежата, включват градоустройствен анализ на поемния капацитет на територията, преди и след пускане на нова метровръзка. От екипа на предприятието са изготвили анализи и математически модели за транспортното обслужване, проучване на имотния пазар в засегнатите райони, анализ на шумовото замърсяване и пешеходната достъпност до предвидените нови спирки на метрото.

В окончателния проект остана за одобряване само едно ново трасе – на разклонението, посочено като Етап III, Лот 2 на трети метродиаметър. Действащата схема също има потенциал за разширения в обхвата на все още нереализираните части.

Строителството на метрото обикновено създава очаквания за ръст на цените на недвижимите имоти в близост до новите станции. Степента на въздействие върху пазарните цени зависи и от много други фундаментални и местни фактори, например нивото на местната икономика, демографските фактори, осигуреността на обществена техническа инфраструктура и др., които понякога са с разнопосочен ефект“, коментира арх. Жоржета Рафаилова.

Общинското предприятие е направило пълен транспортен анализ на третия метродиаметър в сътрудничество с инж. Тодор Анастасов. Получените резултати за броя пътувания в сутрешен върхов час по видове транспорт демонстрират нарастване на дела пътувания с масовия градски обществен транспорт (МГОТ). Според експертите от първостепенна важност при откриване на нови отсечки е прецизно да се адаптира схемата и натовареността на наземния транспорт. Данните от транспортния анализ показват, че се наблюдава и известно намаление на общото време, прекарано в пътуване. Прогнозата за периода 2025 – 2030 г. за среднодневното намаление на човекочасовете, прекарани в пътуване, е 665 часа. И това е при положение, че се очаква нарастване на броя пътувания в зоната с 4%, или около 4 млн. пътувания на годишна база.

Общото спестено време за периода 2025 – 2030 г., изразено в икономически ползи, се равнява на 14 млн. лв., ако за часова ставка се използва средната работна заплата за София за първо тримесечие на 2019 г.

Тази оценка не отчита икономическите ползи вследствие на повишената икономическа активност, дължаща се на по-голямата мобилност на населението, както и икономическия еквивалент на ползите със социален и рейтингов  характер“, обясни арх. Рафаилова.

Според нея от гледна точка на мобилността разширението ще има положителен ефект заради подобряването на мрежовата свързаност на обществения транспорт. Колкото по-гъста и бъза е мрежата, толкова по-конкурентна е тя на останалите видове транспорт и привлича повече пътници. За общия ефект на подобрение на мобилността е важно разширението на метрото да върви с мерки за прехвърляне на разходите, породени от автомобилния транспорт, върху ползвателите му. Необходимо е разширяване на зоните за паркиране, адаптиране на цените спрямо търсенето, покриване на поддръжката на уличната мрежа с пътния данък, събиран от собствениците на автомобили.

Резултатите от транспортното моделиране показват и намаление на емисиите въглероден диоксид в резултат на разширението на метромрежата. Очакваните общи спестени емисии на CO2 се равняват на 22 920 тона, което означава средно по  668 тона на година за периода 2025 – 2030 г. Това е редукция от 3.97% средно на година, като се наблюдава положителна тенденция и прогресивно нарастване на спестените емисии – за 2025 г. намалението е 2.37%, а за 2030 – 5.6%.

"Разширението на метромрежата допринася за достъпността както до местата за работа, така и до тези за обслужване и развлечение, включително за хора с по-ниски доходи. То води и до повишаване на рейтинга на София. Три от най-важните индекси, определящи качеството на живот в градовете, са пряко свързани с позитивното въздействие на метрото. Това са необходимото време за пътуване всеки ден от и до работа/ училище; наличието на ефикасен публичен транспорт и замърсеността на средата", сподели арх. Рафаилова.

Една от целите на новия "План за интегрирано развитие на Столична община – Програма за София 2021-2027" е подобрената транспортна свързаност и по-устойчива мобилност. Развитието на метрото цели оптимизиране на действащата организация на движението с приоритет обществения транспорт. И в близък, но по-видимо в дългосрочен план, се очаква понижаване на емисиите, намаляване на шумовото натоварване, подобряване на сигурността в градската среда.