Строителните предприемачи очакват 27% поскъпване на имотите
Георги Шопов от НАСП оправдава подобен скок на цените до края на годината с по-скъпите материали
За повечето сектори на икономиката пандемията се отрази доста негативно. Имаше и такива обаче, които процъфтяха, а коронакризата им даде допълнителен тласък. През последната година имотният пазар е в подем – цените се покачват с всеки изминал месец. Само за последните месеци на годината покачването е с около 9%, по данни на имотните агенции. Експерти обаче прогнозират и още по-голямо увеличение до края на годината.
Строителството не спира, а по-високите цени на строителните материали ще оскъпят допълнително имотите, прогнозира председателят на Националната асоциация на строителните предприемачи (НАСП) Георги Шопов.
По данни на Асоциацията арматурното желязо е поскъпнало с 64%, бетонът – с 15%, тухлите – с 10%, дървеният материал е поскъпнал със 100%. Поскъпване има и при цените на транспорт, то е около два пъти и половина, което прави около 4% поскъпване на строителните материали от Китай.
Нашата прогноза е, че освен с тези 9%, цените на имотите ще се качат с още 27%. Нещо, което сме могли да го построим за 100 лв., в момента ни трябват 127 лв.“, коментира пред Economic.bg Шопов.
Той добавя, че по данни на членове на Асоциацията, цените на труда също скачат с около 12%.
„Работниците с тези пари, които преди това получаваха, в момента в магазините не могат да си купят същото количество продукти“, обяснява Шопов.
Какво движи поскъпването?
Коронакризата е основният фактор, който създаде проблеми със веригата на доставки в световен мащаб. Цените на транспорта се повишиха, а оттам и цените на продуктите. Пандемията движи косвено и цените на имотите нагоре. Според председателят на НАСП основният виновник е инфлацията – последица от кризата.
Това е световна инфлация, която се наблюдава във всяка една област – храните също са поскъпнали. Напечатиха се много пари в Европа и Америка, за да се поеме социалният удар на COVID кризата, и те бяха раздадени. Сега берем плодовете на това, защото тази голяма парична маса поражда инфлация.”
Според него никой не може да каже кога поскъпването ще спре и имотният пазар ще се успокои. Той прогнозира, че инфлацията ще продължава, докато негатива на тази голяма парична маса не се изчерпи.
Инвеститорите може да забавят продажбите
Много компании все още не могат да прогнозират себестойността на продукта си. Именно заради това предпочитат да строят, но да не продават. Председателят на НАСП прогнозира, че това ще доведе до допълнително покачване на цените при новото строителство.
В София ще се усети най-осезаемо, защото предлагането ще намалее, а търсенето ще продължава да е голямо. Хората търсят в какво да инвестират парите си, защото усещат, че средствата им започват да се обезценяват“, коментира Шопов.
По-високите цени на материалите ще бъдат отразени в бъдещи проекти, но за индексация на договори при жилищно строителство не може да става въпрос. То ще засегне главно проекти, финансирани с европейски или държавни средства, смята Шопов.
„Има спрени продажби, но не и индексация на цени на вече подписани договори. Поскъпването няма кой да го поеме, освен крайният клиент.“
Имотен „балон“ няма...
Председателят на НАСП отрича да има „балон“ при имотите. Според Шопов жилищата са стока от първа необходимост и винаги ще бъдат актуални и търсени. Цените главно растат заради ниското предлагане, което изпреварва търсенето. Според него Столична община може да реши този проблем като улесни издаването на разрешителни за строеж.
„Нямаме наблюдения за имотен „балон“. Жилището носи стойност. Ако сте дошли в един град – или живеете под наем, или купувате апартамент. Тези две неща предполагат наличието на стоката апартамент. Иначе трябва да живеете на улицата“, коментира Шопов.
Шопов дава пример с цените на жилищата в други европейски градове, където голяма част от населението живее под наем и не може да помисли за собствено жилище.
Следи се покупателната способност на населението във всеки един град. Това е отношението на средна работна заплата към цената на един кв. м. жилищна площ. За София е 0.8 – т.е. с една работна заплата може да купите 0.8 кв.м жилищна площ. За големите европейски градове този показател е към 0.2, т.е. жилището там е 4 пъти по-скъпо“, обяснява председателят на НАСП.
Купувачите са били разколебани и несигурни в бъдещи жилищни покупни само през първите 1-2 месеца на пандемията. Според Шопов в момента търсенето в София и големите градове като Пловдив и Варна, е такова, каквото не е било през последните 12-14 г.