Триест – италиански рай с австро-унгарско сърце

Ако сте любители на историята като мен, не губете време, а стягайте куфарите в посока Триест. Но изчакайте да мине лошото време, за да не попаднете в плен на силният вятър бора, който е феномен за Адриатика и може да развие скорости до 200 км в час, което малко отрезвява поривите за туризъм.

А причини за туризъм има, и то защото Триест е град, в който като попаднете, не може съвсем да определите къде сте – хем е средиземноморски – ето го там спокойното лазурно Адриатическо море, хем е централноевропейски, съдейки по архитектурата в центъра или ресторантите и сладкарниците. От друга страна, над главата ви висят и планини, които ограждат града като стена, и качите ли се на тях, ще попаднете в друг свят – но за това после.

Триест е в Италия и, разбира се, хаотичният трафик и надписите на магазини и сгради ще ви напомнят този факт, но по всичко останало често може и да забравяте, че е така. Всъщност, този град е прекарал по-голяма част от битието си, бидейки главното пристанище на Хабсбургската Империя – сиреч на Австрия.

В днешно време австрийци в Триест няма, и ако има ще да са туристи като вас самите, но пък торти, виенски наденици, гулаш и кисело зеле – колкото искате. Получава се така, че местните италианци са казали „Auf widersehen“ на австрийските господари след края на Първата световна война, но решили, че няма да пуснат киселото зеле и горчицата да си ходят с тях.

И наистина, най-добре този регионален фюжън патриотизъм може да се усети когато огладнеете и стомахът ви подшушне да отскочите в най-близкият местен ресторант. Тук им казват бюфет, защото посетителите чинно с пластмасов поднос се редят на опашка към касиера.

Всъщност, ще имате възможност да разгледате специалитетите, като в бюфет, но нещата са по-персонализирани. Съдържателят, ако е малък ресторант, или сервитьорите, ще ви обяснят относно различните меса и наденици. Най-вероятно ще ви препоръчат калдая, което е свински врат, сварен в бульон, и сервиран със ситно нарязано кисело зеле, горчица и сос от хрян. Или пък вездесъщата йота - бобена яхния сварена с ребра, зеле, картофи и много гъста, топла и засищаща.

Ако след обяда решите да разгледате града и неговите забележителности, определено няма да ви е скучно, защото има не един, а цели два исторически центъра. Единият е средновековния квартал с неизменните тесни улички, които може да последвате до върха на хълм, където се намира старата цитадела, откъдето австрийците са контролирали положението и са наблюдавали нервно дали няма да дойдат венецианците, които също постоянно се лакомили за стратегическия град.

Триест, както споменах, е бил основното пристанище на Австро-унгарската империя, и ако не беше той, едва ли щеше да се развие богатата култура на виенските кафенета и сладкарници. Това е така, защото заради порта си градът е бил и вход за навлизането на кафето и захарта в Централна Европа. Всъщност, и до ден днешен не Неапол, а Триест се кичи с титлата „кафеена столица на Италия“. Аз не съм експерт и няма да заемам пристрастни позиции, а само разумно ще препоръчам когато сте в Триест, да пробвате капо триестино (или капо ин Бе - capo in b) – мини капучино, сервирано в стъклена чашка. Тук е единственото място на света, където може да изпробвате тази радост.

А пък ако сте любители на сладкото, то тогава ще се разтопите от удоволствие да сте в тази малка Виена с морски полъх. Разходете се из другият стар квартал, където са и основните величествени сгради – не случайно местните му казват Борго Терезиано, от Мария Терезия, бароковата австрийска императрица, която е била съвременница на това благоустройство. Отбийте се в някоя от елегантните сладкарници, да кажем Ла Бомбониера (от 1836 г. е там) и прекарайте няколко часа само в чудене дали да си изберете торта Сахер, торта Добош, или пък Линцер или Риго Янчи, или пък защо не Пишингер, или пък от мен една подсказка – най-местният десерт се казва Презниц. Последният прилича на дебела вита баница, но вътре има много, много гъста и сладка плънка от смлени ядки, масло, стафиди и канела. И разберете защо Виена и Будапеща дължат много на морския Триест.

Площадът през нощта – Снимка Pixabay

Триест е и на един хвърлей разстояние от границата със Словения. Но за да ви стане словенско, даже не е нужно да отидете до там. Градът винаги е бил италиански по население, но прилежащото му землище в платото над него винаги са били осеяни със словенско-говорящи села. Затова и този край на Адриатика е бил спорно място между Италия и Югославия след Втората световна война. В днешно време словенските села са запазили бита, говора и културата си и фермерите там се занимават най-вече с лозарство и винарство.

Обаче като решите да сръбнете местното винце, направете си цяло преживяване от това. Аз ще ви подшушна как. Първо, ще отидете в информационния център на града и ще ги попитате да ви дадат списък с местните „осмици“, работещи в дните на вашето посещение.

Да, италианците слагат ударението на о-то в „осмица“(osmizza), но вие като добри славяни сте на прав път, ако решите, че това звучи като числото 8. „Осмиците“ всъщност са древна традиция в региона. Това са частни ферми, къщи или винарни, където местните фермери са имали разрешение от властите да продават своя продукция в продължение на осем дни, без да бъдат облагани с данъци. Твърди се, че тази традиция датира от времената на Карл Велики през 8-и век.

Трамваят за Опичина и в далечината - Триест – Снимка Wikipedia

Също поне от Средновековието важи и указанието, че собственикът на „осмица“ трябва да покаже, че е отворен за бизнес, като постави на улицата близо до къщата си китка клонки с листа. И до ден днешен това се спазва.

Важно е да се подчертае, че „осмиците“ не са нито ресторанти, нито заведения, нито хотели, а частни къщи или ферми, които приемат посетители в определени дни, и затова е важно да консултирате или в интернет, или в инфо центъра тези, които са отворени.

Пристигайки, ще ви въведат в помещение за гости, където са подредени маси, или механа. Поръчвате си от местното вино, например хубав червен теран, и мезета – местно производство сирена и колбаси. Това е добър начин да отидете с приятели на заведение, но в по-неформална обстановка и на достъпни цени.

„Осмици“ ще намерите в различни места около Триест, някои дори в крайни квартали на града. Но пробвайте да потърсите „осмица“ някъде в Карста. Това е региона, който се издига като втори етаж над Триест и е осеян с лозя и пещери (оттам идва и името – от геоложкото название „карст“). Самото пътешествие до там е интересно, защото можете да хванете трамвая за Опичина, от Пиаца Обердан в центъра на Триест. Мотрисите на това влакче-фуникулар са от 30-те и 40-те години на миналия век и сами по себе си атракция. Дълго време влакчето не работеше заради ремонти, но тази година услугата се възобновява и определено си заслужава да се пробва!

Текстът е част от бр. 113 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии.