Тройна доза въображение

Изобразителното изкуство идва в живота на всеки по различно време и по свой начин. Ако не е влязло през парадния вход на детството, може да се появи и доста по-късно, стига да не сте здраво залостили вратите си за него. Представяме личната история на трима магистри, развили забележими умения в работата с метала, дървото и глината.

Счетоводителят бижутер

Тео Хвърчилков е необикновен счетоводител. Работи от 17-годишен. Животът му поднася изненади и той ги приема. Когато се премества от Варна в София, две години е графичен дизайнер в голяма печатница. После живее в Брюксел и когато се завръща, започва работа в държавната администрация. Съдбата го отвежда в дирекция „Учение през целия живот” към МОН, тогава окончателно счупва рамката на „квадратното мислене” и досега не спира да учи. Преди две години гледа тв репортаж за финансист от Уолстрийт, който загърбва успешната си кариера и започва да прави бижута от бяло злато и диаманти. Тази история го вдъхновява да експериментира с изработването на накити, а после записва магистратура по художествена обработка на метала. Страст – това е неговият подтик към изкуството. Обича работата си във финансовия отдел на Изпълнителната агенция ОП „Наука и образование за интелигентен растеж” и ето как вижда хоризонта напред: „Да осчетоводявам и да правя бижута”.

Дърворезбар и лютиер

Мечта на Александър Василев е някой ден да му поръчат да изработи щрайховата секция на цял оркестър. И това ще е логична стъпка след „Музикални пластики” - дипломната му работа като магистър, с която спечели двумесечна творческа специализация в Cité Internationale des arts в Париж. В гимназията учил компютърна графика, но решил да добави към уменията си нещо ново и записал „Резба” в НХА: „Дървото е материал с много пластични качества и успях да се науча да работя с него така, че то да не изглежда дървено. Майсторска е само онази изработка, която издържи проверката на времето”.

От няколко години е привлечен от лютиерството, затова изучил добре различните материали и техните свойства. Точно преди дипломирането го осенила идеята да направи свирещи скулптури. Използвал четири вида дърво – лиственица, явор, ясен, бял бор. Надява се да продаде двете музикални пластики, за да финансира направата на други.

Режисьорът керамик

Красимир Иванов е бакалавър, а вече и магистър по керамика. Той обаче е човек от средите на киното. Завършил е кинорежисура във Флоренция и е верен на седмото изкуство. В многото му „роли” ще откроим, че е бил асистент на именити режисьори като Мартин Скорсезе и Мел Гибсън. На 44 решава като отдушник от рутината да навлезе в дебрите на друго изкуство, с което не е имал досег. Докато следва второто си висше образование, не е прекъсвал работа в киното и е намирал време за всичко. Казва, че за да научиш един занаят, трябва да се смириш, да му се поклониш и да отдадеш нужния респект на всички, които те учат. Дипломната му арт инсталацията от керамични съдове „Ренесансовият град” просто е част от шоуто, което продължава. Вече е направил наградни пластики за не един конкурс и фестивал, но керамиката ще е по-скоро хоби.