Трябва да се мисли за пазара, а не само за субсидията

За новата ПРСР (Програма развитие на селските райони), приоритетите на производителите, позитивите и негативите пред земеделието, Economic.bg разговаря със Светлана Боянова, Председател на Института за агростратегии и иновации и бивш зам.-министър на земеделието и храните.

- Г-жо Боянова, Вие ръководихте българския екип по преговорния процес за промените в Общата селскостопанска политика /ОСП/ на ЕС. Какво от преговорите залегна в новата ПРСР и какво в момента вече е в ход за българските земеделски производители и преработватели?

Докато ръководих българския екип по преговорите по ОСП на ЕС, повечето от работата ни беше свързана с преговорните плащания. Факт е, че в момента обвързаната подкрепа се предлага в един много по-добър вид отколкото в предходния програмен период. Важен момент беше и уточняването за зелените плащания, което също е ново допълнение за всички страни членки.

По програма за развитие на селските райони като цяло съществени новости няма, изключение правят 2-3 нововъведени мерки. Новото е свързано с тематичната подпрограма за малките стопанства, която всъщност дава възможност на тези производители, които нямат стандартен производствен обем, да могат да кандидатстват и да не се конкурират с тези с по-голям от техния. Сред новите мерки влизат и Мярка 16 под името „Коопериране и сътрудничество” и мярка „Иновации” по линия на европейското партньорство.

- Кои са мерките, които трябваше да влязат към новата ПРСР, но по една или друга причина останаха извън нея?

Мярката, която остана извън този програмен период за тази година, но играе важна роля са групите и организациите на производителите. Това са по-новите моменти, над които трябва да се фокусираме, като ги доразвием или изначално да заработим по осъществяването им на практика.

- Споменахте групи и организации на производители. В Европа кооперативите са много силно развити бизнес модели, защо тук в България няма такива структури? Какъв е вашият експертен коментар?

Кооперативите са създадени и утвърдени услуги, чиято основна дейност е да предлагат продукциите на своите членове. Това е един много добър пазарен инструмент, чрез който всички производители, особено по-дребните и занимаващи се с по-малък бизнес, могат да реализират своята продукция. 

Тук се дава възможност не само производителите да се убедят в ползите на сдружаването заради реализация на продукцията – да, тя ще бъде по на често, с по-високо качество и с по-голямо количество. Освен това обаче чрез ПРСР ще се предоставят и субсидии за създаването на подобни организации и групи. Тази субсидия няма да е повече от 100 хил. евро на година, като тя ще е фактически 10% от продажбите на организацията или сдружението продукция на производителите. 

Разбира се има минимални изисквания за групите, както и минимални изисквания за организациите на производителите. Без тази структура те могат да направят добро производство, но проблемите с пазара, не стоят само пред българския земеделец, те са по-глобални. Можем да очакваме стартирането на тази инициатива към втората половина на тази година. Оптимист съм и очаквам да направят подобен прием много скоро. Все пак програмата все още не е одобрена.

Преди няколко дни беше обнародвана в Държавен вестник наредбата за признаване на организации на производители. Тоест дори и дадена организация да не кандидатства по ПРСР за подпомагане, тя пак може да кандидатства още сега и да бъде призната от министерството. Те могат да действат като кооперативи на пазара.

Всичко това вече е в действие в други страни членки от години като Германия, Франция, Италия. Трябва да мислим от гледна точка на пазара, а не само за субсидията, до която ще се доберем. Нужни са резултати и ползи.

-  Новата ОСП се очаква да направи земеделското производство все по-екологично насочено. Какъв ресурс е предвиден за българските земеделски производители до 2020 г. и какви са вашите очаквания? Ще успеем ли да усвоим правилно тези средства и ще имаме ли отново загуба на средства за агроекология?

Ресурсът на цялата програма е 2,3 млрд. евро – като включва общинските мерки, малък и среден бизнес за развитие на селските райони и земеделските производители в частност. Мярка 4.1 както и Мярка 4.2. Нужно е да отбележим и една нова мярка, която е свързана със земеделските производители за инвестиции в непроизводствени дейности. Примерно осигуряване на техника за почистване на пасища или пък за спазване на различни агроекологични ангажименти. Чрез това не е се повишава производството, но производителите, насочени към агроекологията могат да си осигурят нужната "екипировка" за постигането на добри резултати.

Само по Мярка 4.1 за целият програмен период, размера на сумата беше  750 млн. евро, а реално приемът в момента е за 150 млн. евро. Интересът към програмата е много сериозен.

 - Според вас ще успеем ли да усвоим правилно отпуснатите средства?

Ако говорим конкретно по Мярка 4.1, зависи от проектната готовност на всички сектори от земеделието и хората, които работят там. Земеделците са с приоритет в програмата и са главното движещо звено на програмата, така че от една страна зависи от тях. Въпросът е дали нашите производители са готови да се включат адекватно.

 По време на предходния програмен период средствата по програмата се усвоиха твърде бързо. Причината за това беше закупуването на повече техника за зърнопроизводство. След това имаше няколко приема и за животновъдите, които се усвояваха с голяма трудност, като гарантираните бюджети за млякото.

Трябва да стане ясно, че кандидатстването на 4.1 не е нужно само заради субсидията. Има много въпроси, които са свързани с поземлените отношения и напояването.

Резултатите от усвояването ще се видят след първата година и първите приеми. До момента са подадени около 700 проекта по последна информация. В последните дни със сигурност ще има увеличаване на броя на проектите, винаги е било така.

Освен това много хора все още не могат да кандидатстват, защото не са си очертали площите. Това е изключително важно, от гледна точка на обосновката на земята, с която да представиш собствения си проект. В момента очертаването по ИСАК среща доста проблеми, заради редица празни основания на поземлените отношения. Системите, с които се работи са много остарели. Софтуер така и не се поръча и не се направи.

На дневен ред все още стоят и усложненията по заплащанията за зелените площи. Също така много от хората не бяха запознати ефективно и на време с проекта, за да могат да си подредят площите така че да им бъдат удобни както за директните плащания, така и за агроекология или мярка биопроизводство.

Има голям проблем с информираността по проектите и мерките. Не всички кандидатстващи могат се възползват от помощта на консултант, които да им разясни всички изисквания. Беше осъществена подобна кампания преди два месеца. По време на инициативата консултанти бяха разпратени по региони за да изнасят беседи на земеделски производители от различни градове. Въпросът е, че стопанската година започна през октомври 2014 г., оттогава стартира засяването с конкретни култури. Затова и се губи смисълът от кампанията.

- Какво бихте посъветвали тези, които тепърва ще стартират своя земеделски бизнес?

Бих посъветвала стартиращите в земеделския бизнес първо да обмислят главната идея на начинанието си. Според мен, първо трябва да се тръгне от пазара, като се проучи какъв е той, неговите особености, препирни точки и недостатъци, както и неговите плюсове и позитиви. Така от пазара, трябва поетапно да се стигне до производството – с много проучване.

След като един земеделец е наясно с тези основни точки и е стигнал до заветното производство, то той трябва да се ориентира и интересува непрекъснато от възможностите за финансиране, проектите и програмите, които са в сила.

Пътят е труден и хората не бива да се впускат в подобен бизнес, ако не са го разучили добре и не познават неговите специфики. Не можеш да се впуснеш в земеделието просто ей така, защото си чул, че в този бизнес има много пари. Да има пари, но истината е, че трябва постоянна стратегия за развитие.