Турция вече губи от глобализацията

Изкушаващо е историята за потъващата турска лира да се разказва като дуел между две фигури, по-големи от живота – американският президент Доналд Тръмп и неговият турски антипод Реджеп Тайип Ердоган – и да се каже, че всеки един от двамата действа преувеличено, за да се хареса на мнозинството в собствената си държава.

Наистина, непримиримостта на двамата лидери по случая с евангелския пастор Андрю Брънсън, задържан в Турция по обвинения в тероризъм, отиде твърде далеч и плаши пазарите. Но това е само върхът на айсберга, когато става въпрос за безпокойството, потопяващо турската валута, както и икономиката като цяло. Не трябва да се забравят и структурните фактори, които са в основата на разгарящата се криза.

Първо, това, което наблюдаваме, е липса на управление. Ердоган често е сравняван с руския президент Владимир Путин. Но нещото, което различава двамата властелини, е фактът, че Путин е оставил паричната и макроикономическа политики в ръцете на технократите.

Благодарение на хора като Елвира Набиулина, гуверньорът на руската Централна банка, рублата издържа на комбинирания натиск от западните санкции от 2014 г. насам и на понижаващите се цени на петрола. Антон Силуанов, който е финансов министър на Русия от почти седем години, също заслужава признание.

Макар че крайнолевите в Европа и другаде по света може и да са очаровани от путиновата Русия, Москва изпълнява класическа програма за затягане на коланите, която би привлякла всеки консервативен икономист, заедно с управлявана девалвация на националната валута. Обикновените руснаци плащат сметката, особено сега, когато правителството повишава пенсионната възраст.

Турция от друга страна постави Централната си банка под контрола на изпълнителната власт. Ердоган обича хлабавата фискална политика и не харесва лихвите. На всичкото отгоре неговият собствен зет и избран наследник оглавява комбинираното Министерство на икономиката и финансите. Отминаха дните, когато инвеститори, спечелили общественото доверие, като Мехмет Шимшек или Али Бабакан, биха били на този пост, за да успокоят пазарите. Трудно би било да си представим човек като Набиулина да получи мандат, за да поддържа икономиката във форма.

Но това не е цялата история. Играят и структурни сили. Както много развиващи се пазари, Турция е много зависима от потока чуждестранни капитали, било то директни чуждестранни инвестиции или портфейлни инвестиции. Проблемът се влоши заради два фактора.

Първо, ниското равнище на спестявания означава, че растежът на турската икономика трябва да се финансира отвън, като фирмите и правителството трябва да взимат заеми отвън, а не могат да разчитат на домакинствата.

Второ, хлабавата парична политика на американския Федерален резерв за смекчаване на последиците от финансовата криза през 2008 г. доведе до наличието на евтини пари и високи нива на задлъжнялост.

Сега обаче купонът свършва. Федералният резерв бавно, но непрекъснато повишава лихвите си, което трябва да засили позициите на долара спрямо другите валути. Това би трябвало да предизвика тръпки по гърба на турския бизнес и домакинствата, които са обременени с деноминиран в долари дълг.

С висока инфлация и лира, която има голям проблем, ще има огромен спад за реалната икономика, която през 2017 г. отчете ръст от над 7%. Една валутна криза би предизвикала рязък спад  инвестициите и потреблението и в крайна сметка би довела до рецесия. Избледняващите спомени за циклите на икономически ръст последван от пукане на балона от 90-те години могат да се превърнат в болезнена реалност.

Иронията е, че Тръмп - злодеят в историята с Брънсън, както смята Анкара, е в известен смисъл нещо като приятел на Турция. Подобно на турския си колега, американският президент силно се противопоставя на повишение на лихвените проценти, опасявайки се, че по-бавния ръст ще му коства отлив на гласоподаватели на следващите избори. Той също така не е фен на по-силния долар.

Ердоган и заобикалящите го си създадоха навик да превръщат чуждестранния капитал и чужденците в изкупителна жертва за неволите на Турция. Истината обаче е, че турската икономика беше много облагодетелствана от глобализацията през последните няколко десетилетия. През периода на управлението на премиера Тургут Йозал през 80-те до началото на 90-те години Турция отчете силен икономически ръст на фона на реформите за либерализация на страната.

През първото десетилетие на новото хилядолетие, период на разширяване чрез световната икономика, Турция се изкачи високо благодарение на ЕС и консолидацията на банковия си сектор след финансовата криза от 2001 г. След спад през 2008 и 2009 г. икономиката на югоизточната ни съседка се оттласна отново нагоре благодарение на пренасочването на финансовите потоци от Запада към развиващите се икономики.

Има голяма вероятност Турция да е близо до повратен момент. Хвалена някога заради икономическата си динамика, страната се намира под двоен натиск от нестабилността и липсата на структурни реформи във вътрешно политическо отношение. Може да последва период на стагнация.

Анализ на директора на Института за европейски политики д-р Димитър Бечев за турското издание Ahval.