Уикенд в сърцето на Прованс

Да започнем с това, че един уикенд е крайно недостатъчен, за да разкриете Прованс, или Прованс да се разкрие пред вас. Магическият френски Юг, наричан разговорно Миди (сиреч „пладне“), донякъде страда от пренаситен маркетинг, който се простира век и половина назад, затова не се нуждае от излишно представяне.

По времето, когато българите са се борили за Възраждането, европейската аристокрация се е радвала на едно ново комерсиално откритие – туризмът като начин за бягство от сивата и студена зима. С лазурните си небе и море, мекия климат и мързелив ритъм, Прованс е поставила основите на това, което и днес търсим, стане ли дума за отпуска и екскурзия.

За това е помогнало и развитието на технологиите, разбира се. Така както бумът на нискобюджетните авиолинии през 21-и век направи всички ни големи пътешественици, така и в средата на 19-и век прокарването на железницата Париж-Марсилия е отворило нови хоризонти пред възможностите за прекарване на свободното време.

Железницата, разбира се, е имала важна икономическа цел - да ускори връзката между столицата и най-голямото пристанище, а от там - и към новата и важна колония – Алжир, но ето че изскочил и страничен ефект и станало модерно да се търси лечение със слънце и морска вода.

Влаковете и до ден днешен са главният начин за пътуване между градовете във Франция, с уговорката, че са станали доста по-бързи, отколкото през 19-и век. Затова и аз предпочетох да прекарам моите свободни 48 часа, пътешествайки с влак около Марсилия.

Реших да се плъзна по поречието на реката Рона и да се полюбувам на къс от този край, който, колкото и странно да звучи, през вековете се е оказал притегателно място едновременно за древни римляни, средновековни папи и ексцентрични импресионисти. Както се казва, понякога трябва да се намери обща нишка, и ето я. Аз започнах с папите, които през 14-и век са преместили седалището на Римокатолическата църква в град Авиньон. Да, за почти 70 години този малък и симпатичен град е бил център на католицизма, давайки малка почивка в историята на Вечния град Рим.

Ако не беше се случило това необичайно историческо събитие, Авиньон навярно щеше да е просто един от обикновените градове по поречието на Рона, но някои специални хора са му дали специално място в историята и негова собствена идентичност. Сред тях е граф Алфонс Тулузки, който в пристъп на набожност решил да завещае цял един регион, включващ и други градове и известен като Конта Венесен (или Венесенското графство,) на Римските папи, осигурявайки им анклав на френска територия. Друг „виновник“ за разцвета на Авиньон е амбициозният крал Филип IV, използвал влиянието си, за да бъде избран французин за папа и за да може той отблизо да контролира църковните дела. Така се започнало т.нар. от Петрарка „Вавилонско затворничество на папите“. И седмина поред папи са властвали от Авиньон, всичките до един – французи.

От този период и до днес е останал Папският Дворец, който наистина си заслужава да се посети, ако искате да усетите средновековния дух на грандиозност. Другата задължителна забележителност е мостът от известната песничка Sur le pont d’Avignon (На моста в Авиньон). Той обаче може да ви изненада, защото стига до средата на реката и.. толкоз.

Дворецът изглежда като масивен замък, който някак наистина напомня затвор, но с аристократични зали, високи тавани, дори и запазени стенописи, изобразяващи ловни сцени. В днешно време сами можете да си направите тур, като на билет-касата ще ви връчат таблет, който да ви показва нагледно с помощта на обогатена реалност (AR) и как са били обзаведени залите по времето, когато тук е била папската резиденция.

Няколко гарички по-на юг по поречието на реката се стига и до град Арл. Тук пак ще ви напомни за Рим, само че доста повече. Градът си има античен амфитеатър, който много прилича на Колизеума, макар и в по-малък размер. Всъщност, ако начертаем един триъгълник между Арл и градовете Оранж и Ним, там е концентрирано най-богатото наследство от Римската империя в днешна Франция. Тези три града предоставят блестящи екземпляри на античната архитектура като театри и храмове, със заявката че тук е бил много проспериращ регион дори и преди 2000 години.

Но ако нямате време и за трите, Арл може и да е достатъчен за задоволяване на жаждата за античност. Запазеният амфитеатър и към днешно време се е използвал за провеждане на борби с бикове и дори местният кулинарен специалитет е яхния от биче месо (разбира се, сготвено във вино, може ли иначе).

Но ако се върнем към римското наследство, в Арл може да посетите и Термите на Константин, сиреч горещи бани, които като постройка са сравнително добре запазени. Друго доста красиво място, което си струва да се види, е Алискампс. Името всъщност е се превежда като Шанз Елизе (Елисейските полета) от местния провансалски език, който вече е поизчезнал, изместен от френския. Обаче не се настройвайте за редове от лъскави бутици, тъй като тези Елисейки поля са всъщност стар некрополис, който има интересна история – поне по-интересна и дълга от повечето гробища. Може да видите редове от старинни саркофази, които водят до средновековна църква. Дори и след римската епоха Алискампс е продължило да бъде популярно място за вечен покой – толкова много, че дори хора от цяла Европа са поръчвали като последно желание да бъдат погребани тук.

През 19-и век един холандски рижав художник на име Винсент ван Гог, който е бил в търсене на уникална светлина за своите творби, както и някаква доза душевен мир, също е посетил некропола, заедно с приятеля си Пол Гоген. Както може да се очаква, те са увековечили видяното в своите в картини.

Има едно място на некропола, където са изложили репродукция на творбата на Ван Гог, за да може да се поставите на негово място и да си представите как и той като вас е поглъщал тази гледка. Но, ето и геният на художника – ние я виждаме, а той я е интерпретирал. Ван Гог е рисувал през есента, затова установих, че с него сме имали различна гледка. Мнозина като мен вероятно нямат окото на майстор-художник, за да открият светлината, която е привлякла Ван Гог в Арл. Но всеки може да си подари приключението да проследи неговите стъпки в Прованс. Някои може да имат късмета да усетят уловената от гения светлина.

Текстът е част от бр. 115 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии.