Укротяване на инфлацията

Инфлацията с нейното неуправляемо повишение на цените виси като дамоклев меч над главите на бизнеса и на потребителите. Опитите за овладяването ѝ са по-скоро неуспешни. Особено пък желанията да се сложи таван на някои цени, се приема като капан, в който никой производител или търговец не иска доброволно да скочи.

Що е то?

Ето обяснението на ЕЦБ за инфлацията: В една пазарна икономика цените на стоките и услугите може винаги да се променят. Някои се повишават, други се понижават. За инфлация говорим, когато е налице общо повишение на цените на стоките и услугите, а не само на някои отделни артикули. Това означава, че за 1 евро днес можете да купите по-малко от вчера. Иначе казано, с течение на времето инфлацията намалява стойността на парите.

Кой натиска спирачката

Перспективите за световната икономика тази година се влошиха пред лицето на хронично високата инфлация, нарастващите лихвени проценти и несигурността в резултат на колапса на две големи американски банки, заявиха от Международния валутен фонд. Какво да се прави, за да се преодолеят и тези трудности?

Кой как плаща

Инфлацията е единствената форма на наказание без законово основание, уверява Милтън Фридман. Има само две големи сили, за които да се тревожим: растеж и инфлация, смята Рей Далио. Печатането на пари не създава работни места, а само повече инфлация – предупреждава Маргарет Тачър. Ето и други твърдения на икономически анализатори: Инфлацията е форма на данък, данък, който всички ние колективно трябва да платим. Инфлацията може да се определи като благоденствие със смъртоносно опасно кръвно налягане.

Е, не всички са губещи, но повечето…

Казват, че инфлацията е като пастата за зъби – излезе ли от тубичката, трудно може да бъде върната обратно. И все пак поне да затворим капачката.

Трима икономисти обясняват какво се прави, когато инфлацията вземе управлението в свои ръце:

Най-добрата мярка е увеличаването на икономическия растеж

Позитивен ефект се получава, когато централната банка, парламентът и правителството водят в синхрон рестриктивна фискална политика

Доц. д-р Щерьо Ножаров е преподавател в катедра „Икономикс“ на УНСС и икономически съветник в БСК - Снимка Личен архив

Инфлацията се свързва с цикличността на икономиката, тя е явление, което периодично се случва. Причините може да не са само проциклични и невинаги става дума за „прегряване“ на икономиката. Всъщност инфлацията е несъответствие между масата на количеството пари в обращение и БВП. Несъответствието може да се получи от експанзия на паричната маса, но и от свиване на икономическата активност, а това вече не е прегряване.

Как инфлацията набра скорост в България

Периодът на пандемията бе съчетан с дълготрайна политическа криза у нас. Нито едно редовно или служебно правителство не издържа цяла календарна година и честите избори доведоха до популизъм. Така мерките за борба с инфлацията, включващи свиване на паричната маса в обращение, се комбинираха с мерки за увеличаване на доходите и догонване на средните доходи в ЕС. Пандемията доведе до прекъсване на глобалните вериги на доставки и увеличение на редица базови ресурси на международните пазари. Дори комбинацията от тези две причини може да обясни съчетанието на вътрешни и външни фактори, които мултиплицираха инфлацията в България над тази в еврозоната.

Как се надува балонът на цените

Неразумно поведение на регулаторите в България. Съобщенията за таван на цените, данък свръх печалба, регулиране на надценките водят до дефицит. А той води до потребителска инфлация, която постепенно се превръща във вградена инфлация, казано на икономически език. Друг фактор е разминаването между производствения и финансовия сектор. Свръхликвидността на финансовите посредници, наличието на нерегулирани инструменти за разплащане и инвестиции като криптовалутите, съчетано със свръхзадлъжнялост на производствения сектор и проблеми с публичните капиталови разходи може да обясни това разминаване.

Ефектът от антиинфлационните мерки

Увеличаването на основния лихвен процент и в ЕС, и в България с над 2% води до превишение на неутралната величина и следва спирачка за инвестициите на фирмите. Централните банки са принудени да го направят, но корпоративните кредити се оскъпяват до тежко ниво и прогнозата за растеж на БВП в нашата страна за 2023 г. е за 1.4%, а за еврозоната под 1%.

В еврозоната се наблюдава фискална експанзия в условията на инфлация, а в България по-скоро липсват фискални антиинфлационни мерки, което е грешка. Парламентът щедро раздава пари, които не увеличават БВП и не водят до инвестиции в икономиката. А номинално увеличените доходи бързо губят покупателна способност и това действие става безсмислено.

Мерки, които са давали резултат

Първата антиинфлационна мярка, която дава резултат, е Валутният борд, но вече сме я използвали.

Втората най-добра мярка е увеличаването на икономическия растеж. Но в тази посока не се прави нищо.

Трето, нарастване на заетостта. Тук за неспециалистите има леко статистическо объркване. Да, безработицата е 4.1%, но тя се мери спрямо активната работна сила. В България обаче има почти 1 милион човека – здрави, в работоспособна възраст, но официално не работят. Едва ли абсолютно всички те са в сивата икономика. Ако тези хора се влеят в пазара на труда, това бързо ще свали инфлацията и ще стабилизира икономиката.

За да се укроти инфлацията

Може да се направи нещо просто: рестриктивната парична политика на БНБ да се синхронизира с рестриктивна фискална политика на парламента и правителството. В момента има асинхрон между тях.

Друго действие е продължаване регулацията на енергийните цени, включително и със средносрочни мерки, като увеличаване на диверсификацията на енергийните доставки.

Във всички сектори да се поддържа ниво на висока ефективна конкуренция. Там, където има отклонения, да има незабавна реакция на антитръстовите органи. Неразвитият капиталов пазар също е проблем.

Ролята на централните банки

Специалистите знаят, че централната банка има поне 8 основни инструмента за провеждане на парична политика в условията на инфлация. Дори при паричен съвет те са поне 4-5. Тези инструменти да се насочат към намаляване на потребителското търсене до нивото на свиване на паричната маса в равновесие с БВП. Синдикатите твърдят, че потребителското търсене движи икономиката, но едва ли при номинално увеличение на доходите потребителите си избират само български стоки и така стимулират само българската икономика. Корпоративните инвестиции трябва да бъдат стимулирани чрез подходящи условия за кредитиране. Това подпомага българските фирми и увеличава експортния им потенциал, което съществено би увеличило икономическия растеж. Всичко зависи от конструкцията на действията на паричната политика, провеждана от БНБ.

Позицията на държавата, когато цените трайно вървят нагоре

Държавата трябва да има добра експертиза за трайно провеждане на икономическа политика. Когато става наслагване на циклични и екзогенни шокове, както е сега, трябва да се отчита генезисът на инфлационното проявление. В началото на двуцифрената инфлация държавата предприе действия, които са подходящи при прегряване на икономиката. А в същото време се наблюдаваха стагфлационни елементи, макар и да не се превърнаха в истинска стагфлация. Това доведе до задържане на инфлацията в България на високи нива, които надхвърлят тези в еврозоната. Обирането на излишната парична маса от обращение в такъв случай трябва да се съчетава със стимулиране на производствения сектор. Енергийното подпомагане за фирмите далеч не покрива този критерий.

Печеливши и губещи

Парадоксално, но най-печеливш по време на инфлация е държавата, защото автоматично се намалява вътрешният дълг. Печеливши са и държателите на активи, които в периоди на инфлация увеличават стойността си - например инвестиционно злато, интересни недвижими имоти. А най-губещи са спестителите и това обикновено са възрастните хора. Губещи са всички с големи ипотечни кредити, направени в по-спокойни времена, без да са оставили резерв в доходите си. Част от фирмите, които продават луксозни стоки също са губещи, защото потребителите в периоди на инфлация ограничават потреблението си.

Невидимата ръка на пазара

Инфлацията обикновено се образува при надуване на финансов балон. След като той се спука, финансовият сектор се свива до нивото, при което успява да балансира с производствения. При този процес има губещи и печеливши.

Осветлим ли един проблем, ще го решим

Част от успешната формула за овладяване на инфлацията: Повече грижи за децата, политики в подкрепа на имиграцията, мерки за подобряване на заплатите и условията на труд

 

Кристофор Павлов е главен икономист на УниКредит Булбанк  - Снимка Личен архив

Дебатът за причините за инфлацията продължава. Точното идентифициране на причините е важно, защото ако те не се разпознаят правилно, може да се сбърка с мерките за нейното укротяване. Според мен инфлацията най-вече се дължи на намаленото предлагане, докато нарастването на търсенето има второстепенна роля. Спадът в предлагането се обяснява с проблемите в работата на веригите на достави, предизвикани от пандемията и войната в Украйна. Тъй като причините са свързани с предлагането, решенията за овладяване на инфлацията трябва да се търсят в същата посока – мерки, свързани с предлагането.  

Чуват се гласове, че правителството трябва да поеме

курс към рязко затягане на фискалната политика

чрез повсеместно ограничаване на разходите. Ограничаването на бюджетните разходи обаче няма да доведе до по-голямо предлагане на храни или торове, нито ще диверсифицира източниците и маршрутите на доставки на газ и суров петрол, и следователно ще има съмнителен ефект върху инфлацията. Вместо това повсеместното свиване на бюджетните разходи ще нанесе ненужна допълнителна болка на домакинствата. И като се има предвид, че България е страната с най-слабата система за социална защита в ЕС, болката ще бъде най-силна за бедните и маргинализирани групи от населението. Това е проблем, защото:

„Високата инфлация редуцира покупателната способност на доходите асиметрично, като негативният ефект е най-голям за домакинствата с най-ниски доходи“.

Последиците от такъв избор на политика е лесно да се предвидят. Неравенствата, които вече са достигнали много смущаващи пропорции, допълнително ще се изострят, а заплахите пред социалния мир ще се увеличат. Вместо това, прецизно насочени фискални политики и други

фино настроени структурни мерки

ще имат по-добър шанс да укротят инфлацията.

Важен момент са общите покупки на страните от ЕС на газ и суров петрол. Това може да помогне, защото докато всички страни по света консумират газ и суров петрол, добивът и производството на тези важни за съвременната икономика суровини е много силно концентриран. Допълнително, потребителите са в неизгодна позиция поради наличието на картели, какъвто е ОПЕК. Последиците:

„Страните потребители често имат срещу себе си производители, които разполагат с почти неограничена власт да контролират цените на продуктите, които продават. Един начин да се противодейства на това е потребителите също да се обединят, за да увеличат пазарната сила, с която разполагат“.  

В някои страни, като Франция например, държавата постигна споразумение с големите търговски вериги да предлагат определени стоки с по-ниски надценки, с цел да се защитят потребителите с ниски доходи. В същото време търговските вериги са свободни да прилагат по-високи надбавки за други стоки, например, такива които се потребяват от

домакинства с по-дълбоки джобове

Нещо подобно направиха и в САЩ, където администрацията постигна споразумение с производителите на лекарства за ограничаване увеличението на цените на някои медикаменти. И тук, по подобие на Франция, производителите могат да увеличат с повече цените на други продукти, като така са свободни да покриват разходите си и да продължат да печелят.

Същото опита и българското временно правителство с предложението за „Закон за таван на надценката на 17 основни вида храни“. От лагера на пазарните фундаменталист побързаха да обявят инициативата за „непазарна“ и „напомняща времето на социализма“. Според мен, мярката е добра и ще доведе до желаните резултати, ако се гласува от парламента и се приложи от следващото редовно правителство. Важно ще бъде:

„Таванът на надценките да се прилага върху ограничен брой продукти, за да може да се администрира без прекалено голямо нарастване на разходите, както за бизнеса така и за публичния сектор“.   

Друга инициатива на временното правителство – тази за

платформата за следене на цените на хранителните продукти

също беше критикувана като „недообмислена“ и „натоварваща бизнеса с нови задължения“, докато в същото време се изказаха съмнения, че може да способства за намаляване на спекулата. Според мен и тази мярка на временното правителство е добра и ще помогне за намаляване на спекулата, ако се приложи. Тя разчита на това, че понякога е достатъчно само да осветлиш един проблем, за да го решиш. За някои търговци ще бъде важно да не попадат в списъци, определящи ги като прибягващи до нелоялни търговски практики и те ще коригират поведението си. За други търговци това ще е без значение и те ще продължат да работят по старому. Да се прогнозира днес ефекта от тази мярка е близко до невъзможно, така както, вероятно ще бъде много трудно да се измери този ефект и постфактум. Това не трябва да ни обезкуражава, тъй като мярката изглежда не е свързана с големи разходи, а потенциалните ползи, особено когато се комбинират с действието на други мерки, може би ще си струват.

„Недостигът на работна сила също предизвиква инфлация, тъй като способства за увеличаване на цената на труда“.

И отговорът на това от гледна точка на провежданата политика следва да бъде увеличено предлагане на грижи за децата, за да може повече майки да се върнат към заетост по-бързо, както и разбира се политики в подкрепа на имиграцията и мерки за подобряване на заплатите и условията на труд, за да стане страната по-привлекателна за имигрантите.

По-високата минимална работна заплата

също би помогнала, защото ще увеличи стимулите за участие в пазара на труда, и ще редуцира стимулите на работната сила с минимални умения да емигрира в други страни от ЕС, където покупателната сила на минималните заплати е по-висока от тази в България. Законодателство, което да направи работните места по-атрактивни, особено за жените и пенсионерите, които искат да работят, също може да е от полза. 

В случаите на увеличаване на цените поради прекомерна ценова власт, трябва да се мисли за по-добро прилагане на антимонополното законодателство.

„Бързите темпове на увеличаване на брутния опериращ излишък в някои сектори на икономиката сочат, че увеличената концентрация, може да е сред факторите допринасящи за увеличаването на инфлацията в някои продуктови пазари“.

Намалената ставка на ДДС за определени стоки не е добре работеща мярка, защото ползите от нея рядко отиват при потребителите. Доколкото някакви

промени в данъците

може да се използват за намаляване на негативните ефекти от инфлацията, струва си да се помисли за премахване на пропорционалното облагане на доходите на домакинствата и преход към прогресивна скала на облагане. Това има смисъл по много причини, но в контекста на високата инфлация, може също да бъде полезно, тъй като ще способства за смекчаване на асиметричния ефект на инфлацията върху покупателната способност на доходите, където негативните ефекти са най-големи за домакинствата с най-ниски доходи. За да не се пречи на усилията за ограничаване на бюджетния дефицит до около 3% от БВП, това може да се направи по начин, неутрален за бюджетните приходи, като спадът на приходи от намаленото облагане на нискодоходните групи се компенсира с увеличени приходи от облагането на домакинствата със средни и високи доходи.  

„Дизайнът на схемата за подпомагане на потребителите на електрическа енергия трябва да се промени“.

Изливането на огромни за мащабите на българското стопанство трансфери от публичния сектор към бизнеса с надеждата, че последният ще се въздържа да увеличава потребителските цени не работи. Нужно е значително да се ограничи размера на помощта, като тя се насочи най-вече към домакинствата, при това към тези от тях, които имат най-голяма нужда.

Подкрепа за потребителите

на електрическа енергия от бизнеса трябва да се предоставя по много рестриктивен ред и само, ако се докаже, че въпросната фирма има опасност да загуби достъп до важни външни пазари, на които се конкурира с чужди компании, които получават значителна помощ от собствените си правителства. Освен това в рамките на ЕС трябва да се работи заедно с другите страни членки, въпросната държавна помощ да е добре премерена, за да не подкопава конкуренция между пазарните играчи.   

„Прогнозите за инфлацията продължават да се характеризират с голяма несигурност, тъй като никой няма отговор на въпроса кога войната в Украйна ще свърши и работата на веригите за доставки ще се нормализира, или самите вериги ще бъдат изградени по нов начин, поради нарастващото геополитическо противопоставяне“.

Това означава, че правителството трябва да удължи срока на добре работещите мерки, докато в същото време прекрати действието на други, които не са оправдали очакванията. Най-важното обаче ще бъде успоредно с увеличаване на нашето знание и разбиране на причините за високата инфлация да продължим с въвеждането на нови мерки, включително и структурни, които имат потенциал да успокоят ценовия натиск до по-приемливи нива.

Повече стимули и компенсации, по-висока сметка

Да предприемем курс към нормалността, в която икономиката и фискалната политика функционират както в последното десетилетие преди пандемията

Михаил Кръстев е член на Съвета по икономически и публични политики – изследователска мрежа към УНСС - Снимка Личен архив

Инфлацията e явление, без което пазарната икономика не би могла да съществува. Въпросът е кога стигаме до такъв момент, в който инфлацията се оказва бич за обществото и за икономическите процеси. Сегашната инфлация бе предизвикаха от политиката на ЕЦБ и на ФЕД в САЩ. От централните банки и правителствата, които работят в тясна координация с тях, зависи дали инфлацията ще бъде овладяна. Но за съжаление наблюдаваме устойчиво запазване на инфлационните нива, намаляване до някаква степен на общия инфлационен индекс заради по-ниската цена на някои суровини, но при малката потребителска кошница цените на стоките и услугите не намаляват с темповете, с каквито политиците и централните банкери очакват да става. Затова инфлацията би могла да се задържи по-дълго време.

Фактори на местна почва

Българската икономика е малка, но е отворена и е обвързана най-вече с европейския пазар. Голяма е заблудата, че инфлацията у нас се дължи само на привнесените процеси. От 2020 г. насам правителствата, които управляват страната, водят проинфлационни политики. Целта им бе да противодействат на „замръзването“ на икономиката, което можеше да доведе до дефлация, а тя също е опасен процес. Започна отпускате на рекордни средства за най-различни инициативи и казуси, за да се блокира дефлационният процес. България започна да дотира дори потреблението на акцизни стоки. В случая акцизът е данък, с който се облагат изчерпаеми стоки, каквито са горивата, освен че те са и замърсител. Това е икономически нонсенс, чрез който стимулираме потреблението, с което расте и инфлацията.

Дефлация или инфлация – кое е по-малкото зло

Има цикли, в които икономиката расте, има и цикли, в които се влиза в рецесия и спад на икономиката. Когато се опитваме изкуствено да избегнем негативния сценарий за рецесия, се стига до момента, в който икономиката расте, но инфлацията влошава ситуацията. Инфлацията е скрит данък, който се плаща главно от средната класа и от „гръбнака“ на обществото. Непозволявайки лошата кръв на икономиката да изтече чрез влизане в рецесия, след което да се мине към градивен растеж и ново начало, само утежняваме положението. Дефлацията е опасен феномен, но на нея не беше противодействано по подходящ начин през 2020. Няма такъв прецедент в историята да се излеят толкова много средства под формата на фискални стимули, помощи и компенсации. Икономическата логика бе загърбена и резултатите са налице, сметката – също.

Антиинфлационните мерки в България

Мерките, които се обявяват като антиинфлационни, всъщност са проинфлационни. В периода 2020-2022 са налети над 10 млрд. лв., но не само за бизнеса, а и за бита под формата на изкуствено занижени цени. Това е проинфлационна мярка. Диференцирането на данъчните ставки по ДДС също е проинфлационна мярка, която стимулира потреблението.

Как ограничим ръста на цените

Има няколко прости правила, свързани с ограничаване на потреблението и на паричното предлагане. Паричното предлагане у нас, макар и да не провеждаме самостоятелна фискална политика, донякъде зависи от паричното предлагане в ЕС, генерирано от ЕЦБ, но и от българските институции. Ограничаването на потреблението означава естествените процеси да бъдат оставени да се развият. Когато хората имат по-малко средства, потребяват по-малко, така се минава през очистителния процес на рецесията. Стимулираме ли потреблението, рецесията отново ще гръмне, но без симптоми и в много по-висок размер.

Затихване на инфлацията

Това ще става с темповете, с които инфлацията затихва на Запад. Българската държава обаче има принос инфлацията у нас да е по-висока, което се дължи на стимулите и на парите, които се наливат в икономиката. Не бива да продължаваме по същия начин, защото състоянието на публичните финанси се влошава, трупаме дефицити и се опитваме да ги маскираме пред ЕС. Това помпа инфлацията. За да напълним хазната, трябва да спрем да я изпразваме.

Ролята на централната банка

Във валутен борд сме и БНБ би могла да отправя препоръки към търговските банки да затегнат правилата по кредитирането и да кредитират по-малко, което да доведе до забавяне на потреблението и на инфлацията. Това охлаждане се търси на Запад, но и тук. Банките у нас обаче са свръхкапитализирани след кризата с КТБ и имат достатъчно натрупан ресурс, който може да отпускат като кредити.

Какво да се прави

Да започне диалог с работодателите и синдикатите и да се обясни, че добрите времена приключиха. Сега не е време за повишаване на социалните разходи и на минималната работна заплата. Редица предприятия напускат България, тъй като нямат сигурност каква ще е минималната работна заплата (МРЗ). Повишаването на доходите зависи от производителността на труда и развитието на икономиката, което не бива да се прави административно чрез МРЗ.

Как ще дойде решението

Ще овладеем проблема, когато ЕЦБ и ФЕД се справят с инфлацията след вдигането на основните лихвени проценти, което ще забави кредитирането и потреблението, ще отдръпне евтини пари от обращение. Ако те успеят да забавят икономиката, ще се забави и инфлацията. В България трябва да се върнем към нормалността, но това ще стане след като спрем да търсим новите социални привилегии. Същевременно държавата влиза в ролята на некоректен платец на голяма част от своите задължения. За ВиК и жп инфраструктурни проекти, които са с отложени плащания, държавата трябва да осигури над  0,5 млрд. лв. Има стари задължения, а се трупат и нови. Да предприемем курс към нормалността, в която икономиката и фискалната политика функционират както в последното десетилетие преди пандемията.

За какво е време

Българите повярваха, че ще се наливат пари и те ще стават по-богати. Годишният бюджет на НОИ за пенсии от 2019 г. насам е увеличен от 10 млрд. лв. на 15 млрд. лв. През тези четири години икономиката и производителността на труда не са нараснали с 50%. Тези пари не идват от растежа на икономиката, а от друго място. Увеличението на пенсиите е „изядено“ от инфлацията, която е стимулирана и с тези 5 млрд. лв. Ако не се затегнат коланите, обезценката ще расте. И когато парите свършат, щем - не щем, ще трябва да орежем социалните разходи, компенсациите и дотациите. В момента не е изгодно да се живее на кредит.

Текстът е част от бр. 114 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии.