Уникредит очаква пълно възстановяване от кризата през 2023 г.
Анализаторите на банката очакват следващото правителство да бъде сформирано от БСП и плоският данък да отпадне
Брутният вътрешен продукт (БВП) на България ще достигне нивото си отпреди кризата през втората половина на 2022, а връщане към пълна заетост в икономиката ще бъде достигната в края на 2023 г. Това прогнозират анализаторите на УниКредит Булбанк в редовния си тримесечен макроикономически доклад. Те обаче посочват, че рисковете пред прогнозата им са твърде големи, тъй като всичко зависи от смесица между епидемиологични (пътя на пандемията) и политически (изхода от предстоящите парламентарни избори) фактори.
След като БВП се сви с около 5.5% през 2020 г., сценарият на банката предвижда само частично възстановяване от 2.7% тази година. Процесът на възстановяване ще стъпи на по-здрави основи едва през 2022 и 2023 г., когато се очаква ръстът на БВП да се ускори до 4-5% годишно. „Очаква ни тежка зима. Основната причина за това е големият скок на заразените и починалите с коронавирус, което доведе до въвеждане на нови ограничителни мерки през ноември. Те са по-меки от приложените при първата вълна на пандемията, но вероятно ще останат в сила за по-дълго. Очакваме икономиката да се свие през четвъртото тримесечие на 2020 г. и първото на 2021 г.“, пише в икономическия доклад на УниКредит.
Спадът при БВП вероятно ще бъде по-умерен в сравнение с този при първата вълна на пандемията, защото някои сектори са изключени от ограниченията, включително и може би най-важният - промишлеността.
По-сериозно разхлабване на ограниченията ще започне през март, когато се очаква кривата на пандемията да започне да изглежда по-обещаващо. Пролетта ще ограничи разпространението на вируса, подобно на това, което наблюдавахме през миналата година. Анализаторите очакват БВП силно да нарасне през второто тримесечие на 2021 г., тъй като прякото влияние на пандемията върху икономиката ще отслабне, а продължаващите фискални стимули ще осигурят необходимата допълнителна подкрепа. Въпреки това потреблението в туризма и другите сектори изложени в най-голяма степен на влиянието на пандемията ще остане подтиснато, тъй като положителните ефекти от ваксинацията ще се нуждаят от време, за да се материализират. А това ще накара много хора да продължат да са предпазливи в поведението си и да продължат да поддържат някаква форма на доброволно физическо дистанциране през лятото и есента на 2021 г.
Темповете, с които ще протича процеса на възстановяване на икономиката ще зависят от продължителността и ефективността на кампанията за ваксинация на населението. Проучване на общественото мнение, проведено от агенция „Алфа Рисърч“ през декември показа, че делът на населението, който иска да бъде ваксиниран е подобен на този в останалата част на Европа.
„Надяваме се, че делът на хората, желаещи да се ваксинират ще нарасне, тъй като информацията за ползите и рисковете от ваксините ще става все по-широко разпространена, като в същото време популярни обществени фигури от политиката, бизнеса и спорта ще се включат в широкомащабна кампания в подкрепа на увеличаване дела на ваксинираните. Именно високият дял на ваксинираните ще предотврати необходимостта от нови значителни ограничения през зимата на 2021/22 г.“, пише в анализа.
В доклада се посочва още, че ГЕРБ вероятно ще остане най-голямата партия в новия парламент, но въпреки това по-вероятно е БСП да сформира следващото коалиционно правителство. Ако миналото може да служи като ориентир, преходът към новото правителство ще доведе до забавяне в процеса на взимане на решения от страна на публичната администрация. Това от своя страна вероятно ще доведе до забавяне старта на проектите, финансирани по програмата „ЕС от следващо поколение“, както може би и по отношение завършека на някои инфраструктурни проекти, започнати от ГЕРБ. Това пък ще повлияе негативно на темпа на възстановяване през 2021 г.
„БСП вероятно ще премахне плоския данък върху доходите, което очакваме да подкрепи ръста на БВП както в краткосрочен така и в дългосрочен план, тъй като от това ще спечелят хората с ниски доходи“, пише в анализа на Уникредит.