БСК: Вдигането на минималната заплата ще увеличи безработицата

Решенията за актуализация на МРЗ не трябва да се вземат под натиск, а след сериозна оценка на въздействието, смятат от БСК

БСК: Вдигането на минималната заплата ще увеличи безработицата

Снимка: Красимир Свраков

2657 ~ 3 мин. четене
Симона Димитрова Автор: Симона Димитрова

При фаза на спад (рецесия, криза) на бизнес цикъла на българската икономика увеличаването на нивата на минималната работна заплата (МРЗ) ще доведе до повишаване на безработицата. Това е основният извод от анализа на Българската стопанска камара (БСК), който е по повод на дебатите, развиващи се през последните месеци, свързани с промяна на административно определяния размер МРЗ за страната и нейното въздействие върху заетостта.

Анализът има обяснителна способност от 80% и е извършен чрез използване на професионален статистически софтуер (STATA). Направени са и три допълнителни контролни анализи с други свързани детерминанти, които го потвърждават.

„В момента, а и в средносрочен период, българската икономика навлиза в период на спад. БВП е под потенциала си и дори се наблюдават положителни тенденции. Това се дължи в голяма степен на изтласкване, базирано върху бюджетен дефицит, а не на жизнеспособност на икономиката. Националният статистически институт (НСИ) отчете едва 0.4% растеж на БВП за трето тримесечие на 2021 г. при средно 3.9% за ЕС (НСИ, 2021). В тази ситуация на низходяща фаза за бизнес цикъла на българската икономика едно прекомерно увеличение на МРЗ ще доведе до увеличение на безработицата, както показва иконометричният анализ“, се казва в становището на БСК.

Управителният съвет на БСК смята още, че:

  • МРЗ е функция на ефекта (ползите) от положения труд. Основен фактор за нейното повишаване следва да бъде нарастването на производителността на труда в съответните отрасли, измерена чрез показателя брутна добавена стойност на един зает;
  • МРЗ не може и не трябва да служи за решаване на социалните проблеми в обществото, включително на тези за бедността и социалното изключване;
  • Решенията за актуализация на МРЗ не трябва да се вземат под натиск, а след сериозна оценка на въздействието;
  • В дългосрочен план, повишаването на трудовите възнаграждения изисква ускоряване на инвестициите в сектори с висока добавена стойност, нарастваща производителност на труда, технологично обновяване и иновации, решителни промени на системата на образованието и професионалното обучение.

Подробен анализ

От БСК обясняват, че преди да се извърши линейна регресия,  е създадена диаграма на разсейване на МРЗ спрямо коефициента на безработица, за да може да визуализира връзката между тези две променливи и да извърши проверка за всякакви очевидни отклонения. Използван е професионален статистически софтуер STATA:

Източник: собствени изчисления чрез софтуер STATA и данни от НОИ (2011,с.43-44 ) и НОИ (2021, с.30, 40)

Резултатът е, че при 21-годишен статистически ред - линейната зависимост е с три периода: 2000-2007, 2008-2013, 2014-2020 г. Тези периоди съвпадат с реалните фази на бизнес цикъла на българската икономика. Общоизвестен факт е, че световната икономическа криза, стартирала през 2007-2008 г., се отразява негативно и на българската икономика, което е отразено и в повечето статистически бази данни (Eurostat, Световна банка и други).

На графиката ясно се вижда, че в периода 2008-2013 г. има обратна тенденция: увеличаването на нивата на МРЗ води до повишаване на безработицата. Тоест, при фаза на спад (рецесия, криза) на бизнес цикъла на българската икономика увеличаването на нивата на МРЗ води до повишаване на безработицата“, посочват от БСК.

Проверка на достоверността на анализа

С цел проверка на резултатите са направени и три контролни анализи, както следва:

  1. Регресионен анализ на връзката между МРЗ и абсолютната стойност на безработица за периода 2000-2020 (годишни данни на НСИ; двадесет и една годишен ред);
  2. Регресионен анализ на връзката между Средномесечен осигурителен доход и коефициента на безработица за периода 2000-2020 (годишни данни на НСИ; двадесет и една годишен ред);
  3. Регресионен анализ на връзката между заетостта в частния сектор (в абсолютна величина) и МРЗ за периода 2000-2019 (годишни данни на НСИ; двадесет годишен ред).

Запишете се за нашия бюлетин


Подкрепи Economic.bg