В надпревара с риска

Най-важният урок от пандемията за корпоративното управление

В надпревара с риска

Снимка: Pixabay

240 ~ 4 мин. четене
Автор: Александър Александров

Около година след започването на пандемията от COVID-19, изводите и поуките от случилото се за собствениците и ръководители на бизнес са много. Вече за всички е ясно, че дигитализацията е ключова за постигането на устойчивост, мнозина започнаха да търсят начини за скъсяване веригите на доставки, а електронните разплащания и други безконтактни технологии навлязоха още по-сериозно в много бизнеси.

Компаниите, които преди кризата имаха качествени и разпознаваеми електронни магазини, посрещнаха по-леко свързаните с пандемията ограничения. Други спешно започнаха да градят своето онлайн присъствие.

Дигитализацията със сигурност е от ключово значение и ще допринесе редица бизнеси да станат много по-устойчиви в бъдеще. Има обаче един още по-важен извод от изминалите кризисни месеци, който компаниите трябва да направят. Прогнозирането на рисковете, подготовката за тях и управлението им вече е от

ключово значение

за всеки от нас. Няма бизнес, който може да си позволи да не мисли по тези въпроси, независимо дали е кварталното заведение, или голямо производствено предприятие, което изнася продукция на десетки пазари. Големината и пазарният сегмент наистина нямат значение. Това, в което се уверихме през изминалите дванадесет месеца е, че една криза може да се появи абсолютно неочаквано и да засегне на практика всеки аспект от работата на предприятието и от икономиката като цяло.

Тя може да е глобална, но също и с ограничен обхват – някъде от другата страна на планетата. Наводнение в Тайван може да прекъсне производството на чипове, което да се отрази на работата на предприятие за автомобили в Европа. Или един кораб, заседнал в Суецкия канал – да забави доставки за Eвропа на стойност милирди в продължение на седмици. А зараза, тръгнала от пазар на храни в Китай, може да засегне цялата световна икономика за много продължителен период. Вече е ясно, че една криза може да дойде на практика „от нищото“ и да се окаже глобална и всеобхватна.

За какво да се подготвим?

Живеем в динамично променящ се свят, в който честотата и разнообразието на кризите се увеличават непрекъснато. Мощен компютърен вирус, атака срещу DNS сървъри или „облачна“ инфраструктура някъде по света могат да доведат до глобален срив на дигиталните инфраструктури. И това са само рисковете, свързани с информационните технологии. Силно слънчево изригване (каквото вече е имало) може да извади от строя системите за пренос на електроенергия, което да спре работата на производствено оборудване. Добра идея за много компании е да помислят за бекъп на своите информационни масиви, но и на приложенията и системите си, резервна телекомуникационна свързаност и поне някаква степен на енергийна независимост. По-трудно е да се прогнозират последствията от локални военни конфликти, протести и граждански конфликти, международно ембарго срещу дадена държава, природни бедствия или нова епидемия. Трябва обаче да се имат предвид всички тези възможности и да се помисли за начините, по които те могат да засегнат нашия бизнес.

Изводът е: вече няма компания, която да може да си позволи да не е подготвена. Много от по-големите корпорации имат политики за управление на риска. По-малките обаче - по-скоро не. В тях ресурсите не са достатъчни, времето на малкия екип и без това не достига, а често всеки служител и дори собственикът съвместяват две или повече длъжности. Освен това все още е широко разпространена мантрата, че рисковете са прерогатив на държавното управление и институциите са тези, които трябва да са подготвени и да предпазват обществото от всевъзможни кризи. В голяма степен те наистина носят тази отговорност, но вече всички видяхме, че това не е достатъчно.

В пост–ковид реалността прогнозирането и управлението на риска е

отговорност на всеки

от правителствата, през местните власти и частния бизнес, до домакинствата и отделните индивиди. Всички трябва да отделят някакъв ресурс, за да си отговорят на най-важните въпроси: какви са рисковете, които могат да прекъснат моята работа; колко време можем да издържим, ако паричните потоци към нас спрат по някаква причина; какви алтернативни точки на продажба имаме и др. Добра идея е по-големите компании да имат отдел или поне един служител, който да отговаря за прогнозирането на всевъзможни рискове и за създаването на сценарии за функциониране на предприятието при различни кризи. Важно е с тези сценарии да е запознато и ангажирано ръководството на предприятието. Дори в малките и микро-фирми екипът трябва да е наясно какви могат да са потенциалните рискове за бизнеса и какви биха били последствията и щетите от тях.

Как дадена криза ще се отрази на доставките на ключови суровини или продукти? Какви са възможностите за работа на екипа от домовете, как можем да сме по-гъвкави при достигането до клиентите си. Това, разбира се, са въпроси, които бизнесът не си задава от вчера. Добрите мениджъри правят много за да оптимизират работата в управляваните от тях компании и да ги направят по-малко уязвими на различни заплахи. Пандемията обаче ни научи, че подходът към прогнозирането на рисковете трябва да е много по-последователен, проактивен и изпреварващ събитията. Сега, след три вълни на пандемията, повечето компании вече нацелиха правилния ритъм на работа в трудните условия. Остава въпросът колко им е струвало пренастройването през първите месеци. И също – какви ще са загубите, ако станем свидетели на друга толкова мащабна криза.

Коментари: 0