В преследване на хай-тек бъдеще Европа може да създаде „дигитален Шенген“

Бързият темп на технологично развитие вещае непредвидими промени в следващите десетилетия, за чиито измерения сега можем само да гадаем. Още през 2030 г. се очаква хората да потребяват по електронен път услуги, които сега е трудно да си представим, че може да получаваме без физически да присъстваме на място, като например осъществяването на лекарско наблюдение и консултации. Това и много други неща, включително внедряването на изкуствен интелект, виртуална и добавена реалност, „умни“ устройства от Интернет на нещата (IoT), са вече на прага на ежедневния живот на много граждани. 

Междувременно Европа, която днес е позагубила някогашните си силни позиции, сега всячески се опитва да намери мястото си в този пъзел и да обърка сметките на САЩ и Китай в цифровото лидерство. Улисани в технологичната гонитба, обаче, ни грози опасността от разделение и неволното образуване на един своеобразен „дигитален Шенген“. Около това мнение се обединиха участниците в първата Дигитална (не)конференция The Digital UnConference Sofia 1.0, която се проведе в „София Тех Парк“ в четвъртък.

„До 2022 г. всички държави членки на Европейския съюз (ЕС) ще са изпълнили поставените към момента задачи в областта на електронното управление и дигиталната трансформация. Не трябва обаче да допускаме различни скорости в дигитална Европа“, обърна внимание председателят на Държавната агенция „Електронно управление” (ДАЕУ) Росен Желязков. 

Той е убеден, че само след няколко години прокламираните днес принципи за еднократно събиране и многократно използване на данни (“once only), трансграничност, дигитално подразбиране (digital-by-default), ще бъдат имплементирани до такава степен, че вече няма да говорим за тях. „Въпросът е това да не доведе до дигитално разделение“, подчертава той. 

В тази връзка министърът на българското Европредседателство Лиляна Павлова напомни, че основното послание на страната ни догодина е „Съединението прави силата“. „Сега, когато Европа повече от всякога търси стабилност, сигурност и солидарност, България ще работи за сближаване и изравняване на различията между регионите“, изтъкна тя и посочи, че едно от тях е технологичното.

Обединение ще бъде търсено както в контекста на цяла Европа, така и конкретно на Западните Балкани. Една от идеите, които ще бъдат промотирани, е тази за отпадането на роуминг таксите и за останалите държави в околността.  

Продължавайки тази линия, президентът Росен Плевнелиев изтъкна, че благодарение на последователната си балансирана външна политика България е съумяла през годините да се превърне в доверен регионален партньор. 

Той обърна внимание и на усилията в създаването на иновационна екосистема, която днес вече дава своите резултати. Плевнелиев коментира, че вече „шесто правителство работи по нея и тя е най-добре функциониращата на Блаканите“, а висококвалифицираните работни места, които е създала, наброяват 18 500. 

„Преди десет години секторът беше разделен. Университетите сочеха бизнеса като удобния виновник, че не им помага и не им дава пари, а бизнесът винеше университетите, че не им осигурява нужните кадри“, припомни Плевнелиев и изтъкна, че днес това вече не е така. 

Експерти от технологичния свят по света, които участваха на Дигиталната (не)конференция, обрисуваха своята визия за това как ще изглежда дигиталното ни бъдеще. 

Според Аня Монрад, вицепрезиден и генерален мениджър за Централна и Източна Европа на Dell Emc, през 2030 г. не просто ще можем да се свързваме дигитално в тъй наречените „умни“ градове от IoT, но технологиите ще помагат за това да се предвиждат явления. „Например, те ще служат на полицията да предвижда случването на престъпления“, смята тя, изтъквайки, че това ще намали криминалните прояви и ще спести значителни финансови загуби. 

Монрад очерта и представата си за бъдещето на работната среда. Една от широко разпространените заплахи е тази, че роботите ще заменят хората в трудовия процес. Това, според нея, всъщност ще измени процеса и ще позволи да станем по-творчески настроени, докато машините ще изземат техническата работа. Образованието също ще се реформира  в тази посока, а запаметяването на фактология вече няма да е толкова важно. 

„За да постигнем желаната промяна, първо трябва да разрушим някои неща“, разсъждава Пастора Валеро, вицепрезидент на Cisco по Публична политика и правителствени въпроси за Европа, Близкия Изток, Африка и Русия. Тя също даде пример с работните места, някои от които ще бъдат заличени, за да се създадат много други обаче.

Тя призова да не се „страхуваме от промяната, когато правим законодателство“, което да отговори на дигиталните промени. Валеро посочи новия Регламент за защита на лични данни (GDPR), който влиза в сила през май 2018 г. и обещава множество промени в режима по събиране, обработване и опазване на потребителската информация. „В задаващия се IoT начинът, по който боравим с данни ще е ключов за предоставянето на услуги за гражданите“, каза още тя. 

В тази връзка Джеф Булуинкел, CELLA директор на Microsoft за Европа, отличи доверието на хората към технологиите и компаниите като основен фактор в бъдеще. „Сигурността е много важна и клиентите трябва да разбират как се обработват и ползват техните данни“, коментира той. 

Булуинкел очерта и една от негативните тенденции, в които биват въвлечени новите технологии, а именно използването им „разрушаване на демократични ценности чрез разпространяването на фалшиви новини“. Другото нещо, което заслужава да му се обърне внимание отсега е внедряването на изкуствения интелект, към който резерви вече споделиха футуристи визионери като Илън Мъск и Стивън Хокинг.