Върховенство на закона, право на собственост, медии – големите проблеми на България

България запазва миналогодишното си 41-во място в света по човешка свобода, но резултатът на страната ни намалява с 0.04 точки до 7.78 точки. Това показва Индексът на човешката свобода (HFI), изготвян от Института „Катон“ и представян в България от Института за пазарна икономика. Показателят измерва широкото понятие за свобода, като включва индивидуалните, гражданските и икономическите свободи.

Данните от тазгодишното издание са за 2016 г. – последната година, за която има сравними данни за всички включени държави, показват, че България се представя най-зле при показателите върховенство на закона, съдебната система, правото на собственост и медийната свобода.

Сред държавите в Европейския съюз по-нисък общ резултат от България имат само Унгария и Гърция.

Общото представяне на България в тазгодишния индекс е обусловено от оценката на страната в 12 категории.

1) Върховенство на закона (4.9 т.) – това е една от най-проблемните за България категории не само в настоящия индекс, но и в други международни изследвания. Основният проблем е в наказателното право (4.1 т.), но и всички индикатори, включени в тази категория, са на изключително ниско ниво, още повече за европейска държава.

2) Сигурност и безопасност (9.8 т.) – силна категория за България, а високата оценка идва от относителната липса на терористични атаки, както и от сравнителната сигурност на жените в обществото.

3) Свободно движение (10 т.) – България получава максималния резултат заради свободното движение на хората във и извън страната.

4) Свобода на религията (7.1 т.) – в тази категория като основни проблеми са изтъкнати правните и регулаторни ограничения на изповядването на различните религии (5,8 т.), както и на формирането на религиозни организации (7,5 т.).

5) Свобода на сдружаване и гражданско общество (9.5 т.) – най-ниската оценка тук е за формирането и работата на политическите партии (7.5 т.), а възможността за създаване на асоциации, професионални организации и др. под. е оценена с максималната оценка.

6) Свобода на словото и информацията (8.8 т.) – като слабости са посочени политическият натиск и контрол на медиите (5.8).

7) Свобода на идентичността и взаимоотношенията (9.3 т.) – високият резултат в тази категория е обусловен от правата на родителите и липсата на ограничения по отношение на разводите.

8) Размер на правителството (7 т.) – България получава ниски резултати заради високите разходи на правителството (5.7 т.) и значителните трансфери и субсидии (5.8 т.). Най-добри в тази категория пък са резултатите по отношение на данъчното бреме (8.5 т.) и държавните компании (8 т.).

9) Съдебна система и право на собственост (4.8 т.) – най-слабата категория за България. За независимостта на съда страната получава едва 3.3 т., а доверието в полицията е оценено с 4.3 точки.

10) Достъп до стабилни пари (9.4 т.) – сравнително високият резултат е обусловен от свободата за притежаване на чуждестранна валута и дефлацията в страната през разглеждания период (2016 г.).

11) Свобода на международната търговия (8.1 т.) – ниските мита за търговия вследствие на членството на България в Европейския съюз повишават оценката на страната. Относително високи, обаче, остават регулаторните ограничения пред търговията.

12) Регулиране на кредита, труда и бизнеса (7.6 т.) – докато липсата на тежко регулиране на кредитния пазар се оценява високо (9.6 т.), бюрократичните ограничения продължават да задушават бизнеса (6.2 т.) и пазара на труда (7 т.).

Защо човешката свобода е важна

Индексът ясно показва, че икономическата и индивидуалната свобода са ясно свързани – където се зачита икономическата свобода, се зачита и индивидуалната и обратно.

По-високата свобода има и правопропорционална връзка с доходите на човек от населението – най-свободната ¼ от държавите имат над три пъти по-висок брутен вътрешен продукт на човек в сравнение с най-несвободната ¼ от държавите.

Изследването доказва и че свободата води до зачитане на правата на жените и по-висока степен на демокрация.

Световно представяне

С най-висок резултат е Нова Зеландия (8.89 т.), следвана от Швейцария (8.79 т.) и Хонконг (8.78 т.). С най-ниски резултати пък са Сирия (3.77 т.), Венецуела (4.20 т.) и Йемен (4.25 т.). Спрямо миналогодишното издание човешката свобода се е подобрила в 63 държави, намаляла е в 87 държави, а в 9 е останала непроменена. Това се изразява в намаление на световния резултат с 0.01 т.