Образование в криза: Високи заплати за учителите, ниски резултати за учениците

Осигурителният доход на учителите в България нараства колосално – с 200% за последните 10 години. Същевременно обаче резултатите на българските ученици продължават да са ниски.

Според данните на Националния осигурителен институт (НОИ) осигурителният доход на педагозите през 2014 г. е бил 826.10 лв. През 2024 г. той е вече 2535.06 лв., което е с 207% повече. За същия период средният успех на зрелостниците по задължителната матура по предмета „Български език и литература“ остава около Добър 4, сочат статистиките на просветното ведомство.

В резултат на провежданата през последните години политика по доходите за педагогическите специалисти средномесечният осигурителен доход на учителите за 2024 г. е с 53.1% по-висок от този за страната“, коментират от НОИ.

От графиката може да се види, че докато в периода 2014 – 2016 г. показателят расте с по 2 – 3% годишно, от 2017 г. насам повишението минава 15% всяка година.

Най-големите нараствания са във връзка с обвързването на учителските заплати като 125% от средното брутно възнаграждение за страната.

То обаче очевидно не е подкрепено от по-добро представяне на българските ученици.

Притеснителни резултати

По време на свое събитие преди време от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) изведоха данни за представянето на българските ученици в международния тест PISA.

Той служи за оценяване на функционалната грамотност на учениците в различни страни по света, като се фокусира не върху това, което учениците помнят от взетия материал през годината, а върху техните способности да мислят критично и да анализират. С други думи, могат ли учениците да се справят с различни ситуации в реалния живот.

Според данните, изведени от АИКБ, 54% от българските ученици са под критичния минимум на знания по математика (при 31% средно за страните от ОИСР), 53% – по четене (при средни 26%) и 48% – по природни науки (при средни 24%).

Накратко – системата на училищно образование се проваля системно в покриването на минимумите с повече от половината ученици“, посочват от Института за пазарна икономика (ИПИ) в свой анализ.

Миналата година бе съобщена положителна новина, че на матурите са регистрирани най-високите резултати от 2008 г. Средният успех от задължителния държавен зрелостен изпит по БЕЛ бе Добър 4.32, което е традиционно нивото на българския ученик. През 2014 г. средният успех на същата матура е бил Добър 4.28. Дъното бе стигнато през 2023 г., когато нивото падна до Добър 3.93.

Лъч светлина

Резултатите от друго изследване обаче показват, че родните ученици се представят силно, поне в началото на своето образование.

Става въпрос за изследването TIMSS, което сравнява резултатите по математика и природни науки между различни образователни системи и модели. То разглежда два етапа в хода на училищното образование – четвърти клас (9 – 10 годишни) и осми клас (13 – 14 годишни) сред 59 страни, като за България са взети само успехите на четвъртокласниците.

Според анализ на ИПИ върху резултатите от TIMSS, средната оценка на българските четвъртокласници и по математика, и по природни науки е 530 точки, което ги поставя съответно на 18-то и 17-то място сред включените в проучването страни.

Постиженията им по математика са сравними в Европа с тези на учениците от Финландия, Швеция, Чехия и Норвегия, а по природни науки – с тези на Норвегия, Ирландия и Швеция.

В началната си фаза българското училищно образование се нарежда сред държави, за които сме свикнали да мислим като образователни лидери, които налагат тенденциите в подходите и методите, които постигат най-високите резултати в училище“, коментират от Института.

От там обаче предупреждават, че още в началния етап могат да се видят значителни разлики между успяващите ученици в България и тези, които изостават.

Тази разлика е по-голяма от това на повечето сравними страни – още на тази фаза неравенството в образованието е голямо“, допълват от института.

Изводите

От години се говори, че учебниците на учениците са пълни с ненужна и твърде обемна информация, както и че образователната система не е фокусирана върху развиването на умения и знания, а повече върху запомнянето на информация.

По време на кръглата маса на АИКБ бившият служебен министър на образованието Галин Цоков изведе интересното виждане, че „подобни проблеми се поставят години напред“.

Може би е време да погледнем в бъдещето и да видим как да ги решим – не чрез отделни действия, а образованието да се изведе като платформа за обединение на България“, каза тогава той.

Идеята зад думите му бе, че не може образованието да се оправи с еднократни действия и идеи, а трябва цялостна концепция за развитие, каквато множество страни по света правят.

България поне трябва да опита също да направи такава“, обобщи Цоков.