Войната в Украйна прати до рекорд инфлацията в еврозоната

Потребителските цени в еврозоната се повишиха с рекордните 5.8% през февруари, подчертавайки опасенията, че войната в Украйна ще тласне нагоре разходите за живот и ще увеличи натиска върху Европейската централна банка преди заседанието ѝ следващата седмица, пише Financial Times.

Експресната прогноза за годишната инфлация в еврозоната за февруари се повиши от 5.1% през януари. Тя се оказа и над средните прогнози от 5.4% на икономисти, анкетирани от Reuters. Заместник-председателят на ЕЦБ Луис де Гиндос определи инфлацията за февруари като „отрицателна изненада“, като прогнозира, че войната в Украйна ще повиши допълнително цените и ще удари растежа.

Скокът на разходите за живот в еврозоната до ниво, значително над целта за инфлация на ЕЦБ от 2%, постави централната банка в трудно положение. Ситуацията създава напрежение между служители, които настояват за по-строга парична политика в отговор на инфлацията, и онези, които искат отлагане на тези действия, така че първо да се оцени икономическото въздействие на руската инвазия в Украйна.

По-силното увеличение на цените на енергията и храните през февруари бе придружено от по-високи скокове в цената на услугите и произведените стоки, съобщи Евростат в сряда. Цените на енергията се повишиха с рекордните 31.7% през миналия месец, докато тези на непреработените храни – с 6.1%.

Като се изключат по-волатилните цени на енергията, храните, алкохола и тютюна, основната инфлация расте от 2.3% през януари до 2.7% през февруари. Най-високата национална годишна инфлация е била в Литва от 13.9%, докато Франция е с най-ниска от 4.1%.

На месечна база потребителските цени се повишиха с безпрецедентните 0.9%, което показва, че инфлационният натиск се засилва бързо сред 19-те членки.

Йоахим Нагел, ръководител на централната банка на Германия, повтори призива си към ЕЦБ да задържи оттеглянето на стимулите, като прекрати нетните покупки на активи и повиши лихвените проценти тази година.

Ако ценовата стабилност го изисква, управителният съвет трябва да коригира курса на паричната си политика“, каза той в годишния доклад на Бундесбанк в сряда. „Трябва да насочваме погледа си към нормализирането на нашата парична политика.“

Икономистите прогнозират, че инфлацията в еврозоната ще се покачи над 6% през март, тъй като кризата в Украйна причинява значителни смущения на енергийните и стоковите пазари.

Мелани Дебоно, старши европейски икономист в Pantheon Macroeconomics, каза, че ЕЦБ няма да има избор, „освен да прекрати количествените облекчения по-бързо, отколкото планира в момента“. Нейната прогнозира е, че нетните покупки на облигации ще спрат през октомври и ще повиши лихвите през декември.

Няколко членове на управителния съвет на ЕЦБ обаче казаха тази седмица, че потенциалът войната в Украйна да удари растежа и доверието би трябвало да забави всяко затягане на паричната политика, въпреки че е вероятно това също да доведе до по-високи цени на енергията и други.

Ръководителите на португалската и гръцката централни банки предупредиха, че кризата в Украйна рискува да потопи еврозоната в период на стагфлация – токсична смесица от стагниращ растеж и инфлационен натиск на предлагането.

Фабио Панета, член на изпълнителния борд на ЕЦБ, коентира: „Трябва да се стремим да придружим възстановяването с леки действия, като предприемаме умерени и внимателни стъпки, докато последиците от настоящата криза се изясняват“.

Елга Барч, ръководител на макроизследванията в BlackRock Investment Institute, каза, че без „ужасяващите събития в Украйна“ ЕЦБ вероятно би сигнализирала за планове за повишаване на лихвените проценти до края на годината на срещата следващата седмица.

Но сега вероятно ще искат да запазят опцията отворена, за да прокарат това през следващата година.“

Държавните облигации се повишиха тази седмица, тъй като инвеститорите се обзалагат, че икономическите последици от руската инвазия в Украйна ще подтикнат централните банки да повишават лихвените проценти по-бавно, отколкото се очакваше преди. Доходността на германските 10-годишни облигации падна под нулата за първи път от месец.

Катарина Утермьол, старши икономист в Allianz, каза, че по-нататъшното засилване на западните санкции срещу Русия, включително върху вноса на енергия, може да тласне икономиката на еврозоната към рецесия (две последователни тримесечия на отрицателен растеж) и да доведе до средна инфлация от 6% за цялата година.

Тази комбинация от свиване на растежа и висока инфлация би накарала ЕЦБ да „отложи изцяло своите планове за нормализиране на политиката през 2022 г.“, прогнозира Утермьол.