Кои са големите печеливши и губещи компании от войната в Украйна

Повечето мултинационални компании могат да продължат да работят и без руски клиенти. Но животът без руски стоки би бил много по-труден. На 15 март Европейската комисия обяви нови икономически ограничения за Русия, включително забрана за износ на европейски луксозни артикули и автомобили – определяни като основна стока за олигарсите. Но санкциите включваха и забрана за износ на стоманени продукти от Русия. Съвсем скоро е възможно да бъдат наложени още подобни ограничения за руския износ.

Компаниите се борят да овладеят последствията от руската инвазия в Украйна. Първосигналният отговор на хората, които имат бизнес в Русия, беше да се „втурнат към изхода”. Според данни на Джефри Зоненфелд от Йейл, около 400 бизнеси са обявили изтеглянето си от Русия, уплашени от правни и репутационни рискове. Но сега бизнесмените са изправени пред различно, по-голямо предизвикателство. Това не се отнася до техния бизнес в Русия, а до веригата на доставки и още редица фактори, които оказват въздействие. Докато войната продължава, тя създава корпоративни победители и губещи, както и огромна нестабилност.

Има два фактора, които затрудняват управлението на фирмите и са повлияни от хаоса в глобалните вериги на доставки, пише в свой анализ The Economist. Първият е обхватът на стоките, произведени от Украйна и Русия. Двете страни заедно доставят 26% от световния износ на пшеница, 16% на царевица, 30% на ечемик и около 80% на слънчогледово олио и шрот от слънчогледови семена.

Украйна осигурява около половината световен неон, използван за производство на микрочипове. Русия е третият по големина производител на петрол в света, вторият по големина производител на газ и най-големият износител на никел, използван в автомобилни акумулатори. Освен това страната произвежда паладий - използван в автомобилните изпускателни системи, както и алуминий и желязо. Дори и без официални санкции за повечето от руските стоки, западните търговци все повече се опитват да ги избягват, предпазвайки се от правни рискове.

Вторият важен фактор, са изключителните колебания на пазара. Цената на петрола Брент се повиши до 128 долара за барел на 8 март, след което падна под 100 долара седмица по-късно. Тогава Китай обяви нови ограничения за COVID-19 и инвеститорите очакваха увеличението на лихвения процент от Федералния резерв на Америка на 16 март. Лондонската метална борса пък спря временно търговията с никел на 8 март, след като цената му надхвърли рекордните 100 хил. долара за тон. Когато търговията беше възобновена на 16 март, технически проблем накара борсата да спре търговията още веднъж.

Цялостният американски фондов пазар се върна приблизително на мястото, където беше преди инвазията. Но няколко индустрии се възползват от сътресенията - от оръжейни производители до адвокатите, които помагат на фирмите да спазват санкциите. Най-големите печеливши са фирмите за суровини, особено извън Русия.

Борсовият индекс на американските фракери, които се възползват от високите цени на петрола и европейското търсене на втечнен природен газ, се покачи с една пета между 23 февруари и 10 март. Той остава с 9% над нивото си преди инвазията, въпреки спада на цените на петрола. Миннодобивните компании също са облагодетелствани от ситуацията, подкрепени от по-високите цени на металите, както и производителите на стомана извън Русия. Цените на акциите на US Steel и Tata Steel, със седалище съответно в Питсбърг и Мумбай, са се покачили с 38% и 11% от навечерието на инвазията. Bunge и ADM - двама големи търговци на борсата, които са специализирани в пренасочването на зърнени потоци - също превъзхождат пазара.

Войната обаче не засяга еднакво всички. Rio Tinto - металодобивна и минна корпорация - обяви на 10 март, че ще се откаже от съвместно предприятие с руската Rusal - втората по големина алуминиева компания в света. Увеличаващите се разходи за електроенергия в резултат на покачващите се цени на природния газ, 40% от които Европа получава от Русия, принудиха някои испански производители на стомана да намалят производството.

Скъпите суровини са по-универсален проблем за секторите нагоре във веригата. Точно когато се готвеха да излетят - тъй като COVID ограниченията за пътуване се облекчиха - авиокомпаниите получиха звучен шамар от нарастващите разходи за гориво. Yara International – норвежка компания за производство на азотни торове - заяви на 9 март, че цената на природния газ я е накарала драстично да намали производството в две европейски фабрики.

Автомобилните производители, които все още не са се възстановили от смущенията във веригите на доставки от пандемията, са изправени пред нови проблеми. Германските гиганти Volkswagen и BMW съкратиха производството си в Европа, тъй като търсят нови производители на снопове, които свързват километри електрически проводници в техните автомобили в опит да заменят излезлите от строя украински доставчици. Банката Morgan Stanley смята, че скокът от 67% на цените на никела преди спирането на търговията, представлява увеличение с около 1000 долара на вложените разходи на един електрически автомобил.

Производителите на автомобили досега са били успешни в прехвърлянето на разходите си върху потребителите. Наистина, Tesla - суперзвездата на американските електрически автомобили - този месец вдигна цените. Илон Мъск се оплака в Twitter от значителен напоследък инфлационен натиск в суровините и логистиката“, каза Габриел Адлер от банката Citigroup.

Според него това е завидна ценова мощ и тя има своите граници – в един момент хората няма да могат да поемат големите увеличенията.

Потребителите започват да се притесняват. Американските хранителни фирми вдигат цените от месеци, за да компенсират по-високите разходи за енергия, транспорт и стоки. Те обаче не успяха да ги повишат достатъчно бързо, за да защитят маржовете. Появи се необходимостта от договаряне на цените с дребните търговци на стоки. Търговците, от своя страна, са подложени на натиск от купувачите.

“Потребителите през последната година са били склонни да купуват по-скъпа храна. Но въздействието на войната върху цените на суровините идва в момент, когато търпението им се изчерпва, особено в Америка, където инфлацията достигна 40-годишен връх”, отбелязва Робърт Москов от банката Credit Suissе.

„Малко или много всяка хранителна компания трябва да се притеснява, че тласка потребителите твърде далеч“, казва г-н Москов.

Тъй като разходите за суровини продължават да се покачват, изглежда все по-вероятно компаниите да бъдат принудени да избират между компресиране на печалбите и потискане на търсенето.