Време ли е за замразяване на заплатите в публичния сектор?

Една от препоръките на мисията на МВФ от миналата седмица е „охлаждане на ръста на заплатите в обществения сектор“. Не за пръв път ИПИ коментира натрупването на рискове за фискалната стабилност в резултат на необмислени решения за увеличение на разходите, и особено – на заплатите в секторите отбрана и сигурност през последната година. Стартът на обсъжданията за Бюджет ’26 е подходящ момент да потърсим макроикономически основания в дискусията. Казано по-просто – време ли е за замразяване на заплатите в публичния сектор, отчитайки динамиката на възнагражденията и икономическите тенденции в периода от последната година преди пандемията досега?

Ето какво показват данните за промяната на разходите за труд в секторите администрация и сигурност, както и образование и здравеопазване, които също са в голяма степен финансирани с публични средства.

• За периода от второто тримесечие на 2019 г. до второто тримесечие на 2025 г. България отчита най-висок номинален ръст на заплатите на заетите в публичната администрация и сигурността в Европейския съюз – 116% или повече от удвояване. За същия период номиналният ръст на БВП е нараснал със 79,6% – също доста висок темп, но все пак с над 36 процентни пункта по-нисък.
• Всички страни в топ 10 по ръст на заплатите в администрацията са от Централна и Източна Европа – конвергенцията на доходите е факт и България попада в общата тенденция. Все пак няма друга страна с удвояване на възнагражденията на държавните служители, а в няколко страни ръстът е по-нисък от нарастването на БВП за периода. Изключение от тренда е Чехия, където увеличението на заплатите в администрацията е „едва“ 30%.
• На другия край на подредбата са страните от т.нар. Стара Европа – там увеличението на заплащането на администрацията е до 20% (в 6 страни) и между 20 и 30% (в още 6). На дъното са Италия и Германия с ръст от едва малко над 12%. Там заплатите растат с по-нисък темп от растежа на икономиката за периода.
• България е на второ място по увеличение на средната заплата в образованието (със 122%) и на четвърто – в здравеопазването (със 100%). Прави впечатление, че в много от страните ръста на заплатите в тези два сектора – до голяма степен финансирани с публични средства – изпреварва този в администрацията и сигурността.
• В бизнес сектора като цяло възнагражденията също растат с бързи темпове в целия регион, а България отново е лидер с близо 98%. Трябва да се отбележи обаче, че в повечето страни заплатите в частния сектор растат по-бавно от тези в администрацията. В България обаче ръстът в администрацията е с над 18 процентни пункта по-висок – такава голяма разлика „в полза“ на държавните служители виждаме само в Хърватия и Полша от страните в региона.

С други думи тенденциите заплатите да растат изпреварващо спрямо икономиката, тези в публичния сектор да растат по-бързо от тези в частния и обвързването на възнаграждения в публичния сектор с автоматични механизми е време да бъдат прекратени или поне сериозно преосмислени. В противен случай скоро ще имаме не само бюджетен, но и икономически проблем.

По материала работи и Радостин Дяков, стажант в ИПИ

Източник: Институт за пазарна икономика