Всичко, което ни свързва

Пандемията се оказа тест за пригодност на професионалистите по комуникация

Всичко, което ни свързва

Снимка: Pixabay

Телефон ни свързва, интернет ни дели…

Новата ситуация осезаемо се отрази на корпоративната и институционалната комуникация, общуването вече става по нов начин и по други канали. Професионалистите по комуникация минаха през труден тест за професионална пригодност. Наложи им се да са иноватори, защото познатите правила и добри практики почти спряха да работят. Но професионалистите винаги намират решение, дори в изцяло нова среда.

Те осъзнаха, че не може да продължат напред, без да променят мисленето и стратегията си. Преоткриха силата на добрата вътрешна комуникация. Разбраха, че без гъвкавост, креативност и бързина стават ненужни. Убедиха се, че до хората се стига с човешки послания и с грижа за хората – служителите в компанията, клиентите, както и всички, които са в някакъв обозрим периметър. Какво още?

Представяме гледната точка на няколко професионалисти в комуникацията.

 

Адриана Попова, старши съветник „Корпоративни комуникации” в Теленор България:

Икономика на вниманието

В условията на несигурност, към която добавихме отдалечеността и ограничените човешки контакти, ставаме свидетели на нова зора на вътрешните комуникации, които сега имат ключова роля за ангажираността и поддържането на чувството за принадлежност на служителите. Предизвикателството за всички нас в условията на ускорена дигитализация и икономика на вниманието е как привличаме и задържаме вниманието, което е основен компонент на създаването на стойност в сферата на комуникациите. Това важи еднакво силно за комуникациите към вътрешни и външни публики. Кризите ни карат да преминаваме отвъд ограниченията и да търсим нови модели не само в комуникациите, но и в бизнеса. 2021 ще тества колко ефективни и устойчиви са направените стратегически промени и нововъведенията в комуникациите, но и в управлението.

Ива Тафраджийска, ръководител отдел „Корпоративни комуникации“ в МЕТРО България:

Бърза трансформация

Корпоративните комуникации са подложени на бърза трансформация и адаптация към новата реалност. Кризисните комуникации се превърнаха в ежедневие, ускори се дигитализацията, почти до минимум се сведе възможността за събития на живо, а те бяха основен инструмент в ПР-а. Засили се тонът в посока „Комуникации и инициативи от хора и за хора“, както и действията в подкрепа на всички засегнати от кризата. Нашата платформа „Преоткрий България“ е пример за подпомагане на ХоРеКа сектора. 2020-а постави устойчивото развитие в центъра на стратегиите за корпоративна отговорност. А дори и вътрешните комуникации имат нова функция – не просто да информират и ангажират служителите, а да им предоставят най-актуалната информация за обстановката и решенията на компанията, така че да се чувстват сигурни и защитени.

Ангел Искрев, творчески директор на proof.:

Мигновена дигитализация

Пандемията спокойно може да си припише заслугите за мигновената дигитализация на комуникацията. Инвестициите в интернет решения логично се увеличиха, а бизнесът започна дигитална трансформация на продуктите и услугите си (до този момент това беше по-скоро в плановете на всички, но малка част бяха готови за 13 март 2020 г.). Индустрията беше принудена да оптимизира процесите си  и ясно се очерта колко време сме губили във физически срещи, които спокойно може да стават онлайн. От гледна точка на комуникационните техники — станахме много по-емпатични към крайния потребител, надявам се, по-разбиращи. Все по-често бизнесът осъзнава, че истината е това, на което хората вярват. Едно обаче остана същото: не са ли добри продуктът и услугата, рекламата само ще помогне по-бързо да не успят.

Олга Лозанова, комуникационен специалист, собственик на ОТДО Консулт:

Висока скорост

И в комуникациите пандемията усили това, което вече беше заложено - дигитализирането на човешките отношения на всички нива и във всички области. Това значително променя комуникационната игра - от невербалната комуникация и езика на тялото, които имат съвсем различни правила в дигитална среда, за да се постигне достоверна и убедителна комуникация, да минем през съкращаването на вербалния език за сметка на визуалния и стигнем до скоростта, силно ускорена от социалните медии. Всичко, което кажеш или направиш, за да бъде чуто и възприето, е необходимо да влезе в конкретния контекст на случващото се в момента. Интересен обрат обаче е връщането към традиционни ценности  в общуването и изостреното социално внимание към категории като добро и лошо, което поставя необходимост от нов “дигитален” прочит на изконни общочовешки понятия.

Ренета Петрова, главен експерт „Връзки с обществеността“ в БАН:

Повече информация

 

Пандемията фокусира вниманието към учените и тяхната работа, а те започнаха по-детайлно  и на по-достъпен език да обясняват и да запознават с актуални резултати от свои изследвания. Преди това интересът беше основно към научните открития. Но при нарастващото внимание към науката се забелязва и нарастване на разпространението на конспиративните теории и фалшивите новини с анонимни източници. Затова ролята на медиите и това как се отразяват различните аспекти на кризата, както и провокирането на дебат и дискусия, заедно с търсенето на научни доказателства и факти, е особено важно. В днешната ситуация, когато има аудитория, готова да чуе или прочете, специалистите по комуникация сме с много ясен ангажимент  - да съдействаме максимално с информация.

Коментари: 0