Второто пришествие на Тръмп

Безспорната новина на 2024-а и дори на 2025-а година е завръщането на Доналд Тръмп като 47-я президент на САЩ, и то с гръм и трясък!

Безапелационното спечелване на Белия дом, Сената и Камарата на представителите ще го направи много по-влиятелен, отколкото беше в първия мандат. По света трескаво се прогнозира как ще изглежда външната му политика. Ще имитира ли подхода „Първо Америка“ (America First) от първия мандат, който се превърна в политика „Само Америка и никой друг“? Ще се окаже ли управлението му разрушително и дестабилизиращо в глобален план, както в миналото?

Широко разпространеното мнение сред международната общност е, че ангажираността на Вашингтон към света през последните години не е била нито устойчива, нито последователна. Това повдига въпроси относно надеждността на САЩ като партньор. И се случва в момент, когато Америка вече не е единствената доминираща сила в един все по-многополюсен свят, което поставя ограничения върху способността й да оформя глобалната геополитика и да определя резултатите от процесите в нея.

Несигурност и хаос

Непредсказуемостта и импулсивността на Тръмп ще засилят несигурността относно курса на американската политика, коментира Малееха Лоди, бивш посланик на Пакистан в САЩ, Великобритания и ООН, пред изданието Dawn.com. Унилатералисткият мироглед „Америка на първо място“ създаде много нестабилност във външната политика през първия му мандат, накърни позициите на САЩ на международната сцена и ги постави в изолация с отказа от глобалната им роля до тогава. Сега се очаква тази политика да продължи и дори да се засили.

Още по-остър в прогнозата си за втория мандат на американския президент е коментаторът на „Обзървър“ Саймън Тисдал. „Тръмп вече не може да бъде удържан от „възрастните в стаята“ – опитни професионалисти в политиката. Днешните му съветници се избират заради лоялност, а не заради способности. Тръмп 2.0 е още по-неясен по отношение на външната политика от преди“.

И цитира Лука Трента в анализ, публикуван от Royal United Services Institute - „Този ​​път с Тръмп няма да е по-лесно да се работи – ако не друго, ще бъде дори по-лошо. Световните лидери трябва да се подготвят за правителство на САЩ, което е по-малко стабилно, по-малко предвидимо и – най-вероятно - по-малко податливо на дипломация и компромис“.

Има и още по-крайни мнения – като това на Доналд Ърл Колинс, преподавател в Американския университет във Вашингтон, в коментар за „Ал Джазира“. „Светът не само ще стане свидетел на повторение на първия мандат на Тръмп. Има всички основания да се смята, че той ще изгради администрация, която е много по-репресивна, расистка и последователна от тази, която ръководеше през 2017-2021 г. Второто управление на Тръмп ще отприщи крайнодесен, полуавтократичен режим и ще е огромен удар върху малкото останало от представителната демокрация в САЩ на федерално ниво“, рисува мрачни картини Колинс.

Според него първият президентски мандат на Тръмп и този на Джо Байдън след него са белязани от настойчивия отказ на Вашингтон да предприеме каквито и да било усилия за спазване на международното право и защита на основания на правила ред, който САЩ помогнаха да се изгради след Втората световна война. „При Тръмп 2.0 това целенасочено разединяване, което имаше ужасяващи последици за целия свят, ще се засили в нова ера на американски изолационизъм“, смята професорът.

Много анализатори вярват, че Тръмп е „отвсякъде лоша новина“ и някой, който „е превърнал раздора във визитна картичка на своето президентство“, както се изразяват журналистите Питър Бейкър и Сюзън Гласър в книгата си The Divider (Разделящият). „Бившият президент, два пъти импийчван и два пъти оправдан, е единственият управник от основаването на нацията, който възпрепятства мирното предаване на властта“, пишат те в своята книга от 2022 г. „Ерата на Тръмп не е отминала; това е настоящето на Америка и може би дори нейното бъдеще“, казват двамата тогава и се оказват прави.

Ерата на Тръмп наистина е бъдещето на САЩ, поне през следващите 4 години. А 4 години са много време за човек, когото сенаторът републиканец Линдзи Греъм нарече през 2015 г. „разрушително гюле“, а синът на бившия президент Джордж У. Буш Джеб Буш описа като „президент на хаоса“.

Идеята за Второто пришествие в християнската религия е в победата на доброто над злото и възцаряването на божията благодат. Второто идване на Доналд Тръмп обаче носи точно обратния знак за света – хаос и несигурност.

И все пак, хората го избраха. И както обобщи накратко един от водещите на CNN: „Е, щом Америка иска Тръмп, нека го получи“. Получават го обаче и още милиарди хора извън САЩ, чието ежедневие неговото управление без съмнение ще засегне. И то значително.

И всъщност най-големите въпросителни сега са какво ще донесе Тръмп 2.0 на света?

Европа, НАТО и Украйна

Въпроси, по които се очакват радикални решения в политиката на САЩ при 47-я президент, са войната в Украйна, отношенията с европейските съюзници и бъдещето на НАТО. А те са неразривно свързани.

Още в кампанията си Тръмп обяви, че може да прекрати войната в Украйна „за един ден“ и че това ще бъде сторено още в Ден 1 от управлението му. Няма подробности, но вече се появиха множество спекулации и сценарии. Със сигурност Тръмп ще окаже натиск върху украинския и руския президенти Володимир Зеленски и Владимир Путин за прекратяване на конфликта, който според него „никога не е трябвало да се случва“.

Избраният за вицепрезидент Джей Ди Ванс, открит противник на подкрепата на САЩ за Украйна, посочи вече опции – спиране на американските доставки на оръжия за Киев, замразяване на териториалното статукво, създаване на демилитаризирана зона приблизително по поречието на река Днепър и осигуряване на многонационални европейски сили, които да командват тази зона. Дали ще се получи така, предстои да разберем скоро.

Тръмп няма европейските пресантименти към Украйна. Той много вероятно не е против изход от конфликта в полза на Москва, при който Украйна трябва да отстъпи територия. И това едва ли ще отговори на резервите на европейските нации в това отношение. Нежеланието на Тръмп да подкрепи Киев в тази война може да доведе до загуби на бойното поле и на дипломатическия фронт, пагубни не само за Украйна, но и за сигурността и стабилността на всички нейни европейски съседи.

Не е ясно дали ще помогнат и опитите за дипломация от страна на Зеленски, който се опитва да се възползва от „бизнес настройката“ на Тръмп, заявявайки, че спирането на военната помощ от страна на САЩ ще доведе и до загуби на работни места за американци и провал в стил Афганистан. Но въпреки готовността за хипотетични отстъпки при евентуални преговори за мир, крайната цел в исканията на Зеленски за Украйна остава непроменена- членство в НАТО, сега! Най-вероятно тази кандидатура ще бъде отхвърлена. Завинаги.

И тук стигаме до темата за НАТО, по която Тръмп винаги е бил крайно критичен към европейските си съюзници. Още в първия си мандат той ги нападна открито, че не споделят отбранителната тежест със САЩ. И даде заявка, че през втория му мандат Америка ще преосмисли фундаментално „целта и мисията на НАТО“ и ще поиска от европейските нации да възстановят милиардите долари на САЩ за военни доставки, изпратени на Украйна. Това може и да звучи нереалистично, но няма съмнение, че Тръмп и Републиканската партия не искат да продължат военното финансиране на Украйна. Изглежда, не искат и НАТО.

Още в първия си мандат Тръмп ясно каза на европейските съюзници, че трябва да поемат повече от разходите на Алианса, и внуши траен страх, че като нищо може просто да излезе от него. През 2020 г. на Световния икономически форум той заяви на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен: „Между другото, НАТО е мъртъв и ние ще го напуснем“.

Ще се оттегли ли Тръмп от НАТО? Може би не. Може ли да го остави „на доизживяване“? Твърде възможно. Едно нещо е сигурно: той не харесва НАТО и това е нещо повече от просто проблем с плащането на разходите за отбрана на Европа, коментира журналистът Еджаз Хайдер пред Dawn.com.

Заради заплахите на Тръмп за излизане от алианса, на 14 декември 2023 г. Конгресът на САЩ одобри законопроект, който забранява на президента да се оттегли едностранно. Текстът предвижда всяко оттегляне от НАТО да изисква акт на Конгреса. Но президентът на САЩ е този, който определя дали да ангажира или не американска военна мощ във всеки един конфликт. Това не е в правомощията на Конгреса. И както Иво Даалдер, бивш посланик на САЩ в НАТО, отбеляза в публикация за „Политико“ – „Това, което прави един съюз за сигурност ефективен, не е някакъв правен диктат... това е доверието, което съюзниците имат един в друг. В това важно отношение Европа не вярва на Тръмп и има основателни причини“.

Но как европейските лидери да работят изобщо с Тръмп? Избирането му за втори мандат за тях е кошмар, смята Саймън Тисдал. „Кошмарът, за който европейците вярваха, че е приключил, се върна да ги преследва“. „Истина е, той отново е тук, изисква внимание и поклони. Подмазването на политиците, които преди го хулеха, говори много за слабостта и разделенията на Европа“, пише анализаторът на „Обзървър“ по повод посрещането на Тръмп в Париж от Еманюел Макрон през декември за откриването на Нотр Дам, както и реакциите на останалите европейски политици по повод преизбирането му.

„Досадните похвали са искрени в случая с унгарския лидер Виктор Орбан и крайно десните популисти като Калин Джорджеску, който се представя като румънския Тръмп. Бромантичните жестове на Еманюел Макрон са по-неискрени. Кийр Стармър се опитва да е мил - припомняйки си вечерята им в Ню Йорк през септември, той великодушно описа Тръмп като „милостив“.

Загадката с Тръмп се усложнява допълнително от политическите сътресения във Франция и Германия. Вакуумът в лидерството може да направи ЕС лесна мишена за тактиката му "разделяй и владей". Вместо да се споразумеят за евентуални контрамерки на ЕС срещу евентуалните търговски мита на Тръмп, например, се говори за това как най-добре да го „подкупят“, критикува Тисдал, и с право.

Тръмп все така ще бъде хаотичен. Но втората му администрация няма да бъде толкова лесно разсеяна, очарована или блокирана от европейските си партньори. Европа и Великобритания трябва да се подготвят да защитават интересите си, точно както правят Тръмп и хората му. И на Стария континент е най-добре да са наясно, че Америка на Тръмп не е непременно приятел и може дори да стане враг, предупреждава наблюдателят.

В доста по-изгодна позиция е Москва. Руският президент Владимир Путин поздрави и похвали Тръмп и каза, че „Москва е готова за диалог с новоизбрания президент републиканец“. Путин знае как да играе играта умно. Той знае също, че Тръмп не обича войните. И че е по-загрижен за възпирането на Китай, отколкото на Русия.

Китай

Политиката на Тръмп към Китай е една идея по-лесна за прогнозиране, отколкото поведението му по останалите теми, смятат повечето анализатори. Още в първия си мандат той започна безпрецедентна търговска война срещу Пекин и наложи мита до 25% върху китайския внос за САЩ. По време на предизборната си кампания миналата година заяви, че тарифите могат да достигнат до 60% и дори повече. Но отношенията с Пекин далеч не се свеждат само до търговия и мита. Те са структурен въпрос, който Джон Миършаймър описва като „трагедията на политиката на великите сили“. Политологът от десетилетия твърди, че ако Китай продължава да се развива с бързи темпове, то конфликтът със САЩ е неизбежен, тъй като Поднебесната става все по-пряк конкурент на американската хегемония.

Когато Байдън стана президент, Пекин очакваше различен подход от този на Тръмп. Но това не се случи. Байдън продължи с политиката на Тръмп, като добави още едно измерение към нея: мерки за лишаване на китайската технологична индустрия от полупроводници. Защото счита, че Китай, като нововъзникваща сила, предизвиква САЩ, настоящият хегемон. Тръмп няма да промени този курс. Той дори би засилил политиката, която сам започна, а после и Байдън продължи.

Аргументът на икономистите, че митата всъщност представляват данък върху американските потребители и правят икономиката по-малко ефективна, не впечатлява Тръмп. Както самият той заяви пред Икономическия клуб на Чикаго, „За мен най-красивата дума в речника е „мито“. Това е любимата ми дума“.

Близкият изток

Кризата в Близкия изток също е сред първите предизвикателства, с които Тръмп ще се опита да се справи, като наложи прекратяване на огъня в Газа. Избягвайки конкретика, той многократно каза по време на кампанията си, че иска да види мир в региона и Израел трябва бързо да прекрати войната. Разбирай - като я спечели и си „довърши работата“.

Според повечето анализатори Тръмп е дори по-произраелски настроен от президента Джо Байдън и не изпитва съпричастност към тежкото положение на палестинците. След изборната победа премиерът Бенямин Нетаняху дори нарече Тръмп „най-добрият приятел, който Израел някога е имал в Белия дом“.

Тръмп също така не показва никакъв ангажимент за търсене на решение с две паралелно съществуващи държави в региона (израелска и палестинска), въпреки че това е досега позицията на САЩ. Всяка сделка, за която той би могъл да настоява, ще бъде при условията на Израел и също така ще има за цел да подтикне други арабски страни да се присъединят към Споразуменията Ейбрахам - неговата знакова инициатива за Близкия изток през първия му мандат. Това основно ще включва насърчаване на Саудитска Арабия да нормализира връзките с Израел, въпреки че Рияд ясно даде да се разбере, че това ще бъде възможно само след създаването на палестинска държава, коментира Еджаз Хайдер.

Според него се налага повече мнението, че Близкият изток ще остане нестабилен и както и досега – терен за възможни нови обостряния. Особено с падането на режима в Сирия. Много ще зависи и от това как Тръмп ще подходи към Иран. Ако той се съгласи с атака на Израел и допълнително отслаби Иран, регионът може да стане още по-нестабилен.

В заключение, бъдещото управление на Доналд Тръмп предвещава вълна от внезапни промени във външната политика на САЩ. Очаква се той да възприеме отново определящите характеристики на първия си мандат: търговска война с Китай; дълбок скептицизъм, граничещ с враждебност към мултилатерализма; афинитет към авторитарните лидери; политически стил, който се противопоставя на дипломатическите норми и стандарти, и склонност към импровизирани действия, коментират анализаторите от Международния институт за близкоизточни и балкански изследвания (IFIMES).

Несъмнено Тръмп получи мандат от американския народ да промени курса на външната политика на САЩ и няма съмнение, че този път той се чувства по-сигурен в преследването на смелите си и понякога непостоянни амбиции. Със своята уникална визия и нетрадиционен стил Тръмп може да постигне много. И ще положи всички усилия да върне „величието“ на Съединените щати, верен на своя лозунг „Да направим Америка отново велика“, а това неизбежно ще има висока цена за международните отношения.

Текстът е част от бр. 124 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.