Забраната на инхаус процедурите е с крачка по-близо

Превъзлагането на дейности по т.нар. инхаус процедури скоро може да бъде напълно забранено и така на практика да се сложи край на непрозрачното разходване на средства по този начин. Стъпка в тази посока направи правната комисия в парламента, която днес прие промени в Закона за обществените поръчки, внесени от Министерския съвет. 

Законопроектът не е свързан само с лошата практика, а е ключов и за изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост. Промените целят България да избегне и две наказателни процедури от страна на Европейската комисия. 

Промените бяха подкрепени без разисквания по темата с 18 гласа „за“, а против и въздържали се нямаше. Законопроектът обаче трябва да мине през още няколко комисии в парламента – по въпросите на Европейския съюз, по транспорта, по здравеопазването, по земеделието. На едно от последните си заседания Регионалната комисия също поиска да гледа текстовете. Не е ясно и до какви промени може да се стигне при влизането на законопроекта в пленарна зала.

Людмила Илиева (ДБ) поиска законопроектът на МС и този на „Демократична България“ да бъдат гледани заедно на следващо заседание на комисията. В това председателят ѝ Радомир Чолаков (ГЕРБ) видя желание от нейна страна да спре изпълнението на ПВУ, а тя определи подобни подмятания като недопустими. В крайна сметка предложението на Илиева не бе подкрепено.

Припомняме, че ключовият законопроект бе анонсиран през ноември от служебния министър-председател Гълъб Донев, а след него финансовият министър Росица Велкова представи още детайли. Премиерът тогава коментира, че процедурата се е превърнала в „емблема за източване на държавни средства“.

Порочната практика бе осветлена миналата година, когато стана ясно, че държавното дружество „Автомагистрали“ е превъзлагало дейности на частни фирми под прикритието на договори за доставка на материали и наем на техника. По този начин се строи автомагистрала „Хемус“ и част от пътя „Видин – Ботевград“.

Законопроектът предвижда забрана изпълнителят да превъзлага предмета на договора или дори части от него на други лица. Той ще трябва да декларира, че може да изпълни поръчката със собствен ресурс. С цел по-голяма публичност и контрол възложителите вече ще са длъжни да публикуват в Регистъра на обществените поръчки сключените договори и анексите към тях заедно с приложенията.

Наказателните процедури

Представителите на Министерството на финансите, които участваха в обсъждането на текста, коментираха, че към България вече има започнати две наказателни процедури от страна на ЕК. Едната е от 2021 г. и касае употребата на инструменти от ЗОП за разширяване използването на чисти моторни превозни средства.

Втората е от 2018 г. и касае три случая, в които досега ЗОП не се е прилагал – за договори за изграждане и поддръжка на съоръжения, свързани с опазването на държавната граница, за покупки от лечебните заведения на лекарствени продукти, включени в списък по Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, както и за възлагането на дейности в горски територии за създаване на гори, добив на дървесина и недървесни горски продукти. Сключването на договорите за тях към момента се осъществява по реда на Закона за горите.

Промените предвиждат всички тези дейности да се възлагат по реда на ЗОП.

Изпълнението на ПВУ

За да може България да изпълни изискванията, заложени в ПВУ, промените предвиждат още мониторинг и изпращане на информация на контролните органи като АДФИ и Сметна палата. Предложенията целят да се намали броят на процедурите на договаряне без обявление, както и на поръчките, възложени при само една оферта. В тази връзка се предвижда задължение за възложителя да определи допълнителен срок от най-малко десет дни, когато в първоначално определения такъв няма постъпили заявления или оферти или е получено само едно заявление или оферта.

Предлагат се промени, свързани с външния контрол, осъществяван от Агенцията по обществени поръчки (АОП). Предвижда се въвеждането на задължителен предварителен контрол на всички процедури за обществени поръчки на стойност над 5 млн. лв. Целта е да се обхванат всички значими обществени поръчки, по отношение на които е налице голям обществен интерес, предвид значителните финансови ресурси.

Нова форма на контрол

За да се повиши прозрачността при възлагателния процес, е предложена нова форма на осъществяване на контрол, както и даване на одиторско мнение. Въвежда се възможността министърът на финансите да определи лица, които да участват като наблюдатели в работата на комисията при провеждане на поръчки с особена сложност, засилен обществен интерес или поръчки, свързани с критични инфраструктури, и чиято прогнозна стойност е над 5 млн. лв.

Предлага се редът и условията за участие на наблюдателите да бъдат уредени в Правилника за прилагане на ЗОП. Даването на одиторско мнение при значими обществени поръчки засяга възложителите, в чиято организация има изградено звено за вътрешен одит от Закона за вътрешния одит в публичния сектор.

Целта е постигане на допълнителна увереност на възложителя за законосъобразност на провежданата процедура, както и за подпомагането му при вземането на адекватни управленски решения. Звеното ще изпълнява одитен ангажимент за консултиране за всяка обществена поръчка, чиято стойност е по-голяма от 10 на сто от бюджета на възложителя или по-голяма от 5 млн. лв.