Законът за обществените поръчки втрещи бизнеса

Парламентът още не е гласувал и една пета от изцяло новия Закон за обществените поръчки (ЗОП), а вече избухнаха няколко скандала около съмнителни текстове, които трасират магистрали за корупция и субективни решения. Особено смущаващи са новините от четвъртък, когато депутатите приеха, че в обществени поръчки могат да участват дори фирми, които са изпаднали във фалит, не си плащат данъците, имат провали при предишни обществени поръчки и т.н.

Според гласуваните текстове възложителите ще имат право да допускат „по преценка“ кандидати, които имат нарушения и присъди в досието си. Това ще отприщи още корупция в област, която и бездруго е сред най-покварените в България, са първите реакции на бизнеса, експерти и политици. „Вървим към скандал в Европейската комисия“, предупредиха вчера от строителната камара.

Законопроектът, който е подготвен от правителството, съдържа над 500 страници с 250 члена. Той трябва да замени сегашния ЗОП, приет през 2004 г. и от тогава подложен на почти непрекъснати и тежки ремонти. Само през миналата година той претърпя 6 поправки. В мотивите на МС към проекта пише, че е необходим изцяло нов закон, защото трябва да пренесем в него двете нови европейски директиви за обществените поръчки и защото действащият закон не може да понесе още кръпки.

При приемането на скандалните текстове онзи ден управляващото мнозинство парира критиките с дежурното: това е изискване на евродирективите. От ГЕРБ уверяваха, че правилата на ЕС налагат да се даде възможност и на фирми с лоши досиета да участват в обществените поръчки, за да няма дискриминация. Според гласуваните текстове и осъдени за измами и пране на пари могат да печелят търгове, ако са реабилитирани – стига възложителят да прецени, че това не е проблем. 

Изпълнители могат да бъдат дори фирми, чиито шефове или собственици са се опитали да подкупят или излъжат тръжната комисия с неверни данни. По усмотрение ще бъдат допускани и такива, които са се провалили с предишна поръчка и договорът е бил прекратен, гласува мнозинството в парламента с мотива: „Така иска Брюксел“.

Всъщност евродирективите казват съвсем друго – не бива да се допускат до обществени поръчки икономически играчи, които са участвали в престъпни схеми, били са признати за виновни за корупция, за измами, пране на пари, неплащане на данъци и осигуровки и др. Директивата изрично посочва, че всяка държава от ЕС може да предвиди в своето законодателство прескачане на забрани, но само в екстремни случаи, когато се налага спешно действие във важен обществен интерес. Дори са посочени и конкретни случаи – например ако се налага незабавна доставка на ваксина или на аварийно-спасително оборудване.

Българският проект обаче е доста „по-щедър“ към неизрядните и некоректните фирми. Възложителите ще могат да сключват договори с изпълнители, които дължат данъци и осигуровки, но са се разбрали с НАП за разсрочване, отсрочване или задължението им е по акт, който не е влязъл в сила. А последното означава, че фирмата може да е уличена в укриване на ДДС за милиони, но понеже обжалва ревизионния документ, може да бъде избрана, пише в. „Сега“.

„Този парламент е изтъкан от лобита, затова имахме опасения, че може да се прокарат подобни текстове. Ако продължава така, ще вдигнем скандал в ЕК“, заплаши инж. Иван Бойков от Строителната камара по повод даването на широка власт на възложителите да преценяват дали една фирма е ненадеждна и дори има ли риск да извърши следващи нарушения и престъпления (което е работа на съдии и прокурори). 

Според Бойков в действащия закон има добър ограничителен текст за участници в търговете, които имат задължения към държава и общини например, а и самата директива е ясно разписана и не може да бъде оправдание за лоши текстове.

Вместо да реши проблеми, новият ЗОП ще затрудни още повече фирмите, ще отвори врати за нови корупционни схеми, ще отприщи лавина от жалби и закъснения на процедури. Това бяха първите коментари на Българската стопанска камара и на Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ). „Новият закон не бива да позволява субективно „тълкуване“ кой може да участва в обществена поръчка и кой не“, подчерта председателят на АИКБ Васил Велев.