Законопроект предвижда БНБ да има повече контрол върху банките

Централната банка ще може да освобождава управители на банки при съмнения за пране на пари

Законопроект предвижда БНБ да има повече контрол върху банките

Снимка: Economic.bg/Красимир Свраков

Антония Симова Автор: Антония Симова

Българската народна банка (БНБ) да увеличи правомощията си, за да отговори на последните европейски директиви и да засили финансовия си надзор до нивото на останалите надзорни органи в страните от Европейския съюз. Това предвижда законопроект за изменение на Закона за кредитните институции, публикуван за обществено обсъждане. С предложената уредба се цели да бъдат адресирани някои „пропуски в действащата нормативна уредба“.

Според мотивите за законопроекта действащото законодателство не съдържа всички предвидени в европейските директиви мерки, касаещи дейността на банките, поради което следва да бъде променено с цел осигуряване на еднаквото прилагане на изискванията, сближаването на надзорните практики и осигуряване на ефективен надзор на институциите. В мотивите става още ясно, че в случай че България не транспонира директивата в срок до 28 декември тази година и не спази поетите от нея задължения, възниква риск от налагане на санкции. Освен това ще се създаде и репутационен риск за страната, тъй като няма да е в изпълнение на ангажиментите, произтичащи от правото на ЕС.

Борбата с прането на пари

Според заложените промени се възлагат нови правомощия на БНБ и Комисията за финансов надзор (КФН) във връзка с противодействието на изпирането на пари или финансирането на тероризъм в рамките на осъществявания надзор върху дейността на банките, съответно инвестиционните посредници. При съмнение за извършване на пране на пари или финансиране на тероризъм или при повишен риск от такива действия БНБ, съответно КФН, може да преразгледа квалификацията на лицата, които управляват и представляват банката или инвестиционния посредник и при необходимост да разпореди освобождаването им.

При наличие на основания за съмнение, че във връзка с определена банка или инвестиционен посредник се извършва, било е извършено или е имало опит да се извърши изпиране на пари или финансиране на тероризъм или, че е налице повишен риск за това, БНБ или КФН уведомяват незабавно Държавна агенция „Национална сигурност“ и Европейския банков орган (ЕБО).

Припомняме, че на ниво Европейски съюз темата с прането на пари и финансирането на тероризма продължава да е болна. В началото на месец май Европейската комисия обяви, че ще предложи и създаването нов орган на ниво Европейски съюз, който да осъществява надзор върху спазването на правилата на ЕС по тези две пера.

Обезпечаване на финансовата стабилност

В заложените промени се урежда възможността БНБ да издаде препоръка за допълнителен собствен капитал на банка, който тя трябва да поддържа като превишение над минималните капиталови изисквания, допълнителното капиталово изискване и капиталовите буфери, които банката следва да формира. Препоръката за допълнителен собствен капитал се издава в резултат на извършения от БНБ преглед на нивото на вътрешния капитал, който всяка банка е длъжна да поддържа, за да покрие всички рискове, на които е изложена и да гарантира, че собственият ѝ капитал може да поеме неочаквани загуби в резултат на стресови сценарии.

Ако банката не успява да поддържа адекватно ниво на капитала в съответствие с издадената от БНБ препоръка, БНБ ще може да задължи банката да поддържа по-висок размер на капитала като наложи допълнително капиталово изискване вместо препоръка. Детайлно са уредени и процедурите за взимане на съвместно решение за определяне на препоръка за допълнителен собствен капитал при осъществяване на надзор на индивидуална или консолидирана основа в рамките на група.

С проекта е регламентирана и допълнителна възможност на БНБ да наложи надзорни мерки при прекомерно нарастване на лихвения риск за дадена банка, както и да изисква от банките представяне на допълнителна отчетност или на по-чести интервали, но само при условие, че тази информация не се дублира с информация, която вече е представена в БНБ.

Предвидени са съответните правомощия и на КФН. Въведена е изрична възможност БНБ и КФН да изискат незабавна замяна на одитор на банка или инвестиционен посредник, който не спазва изискванията на Закона за кредитните институции или Закона за пазарите на финансови инструменти, за да се осигури бърза реакция на БНБ и КФН за обезпечаване на качественото и надлежно изпълнение на одиторските ангажименти.

За лиценз за извършване на банкова дейност вече ще е нужна и организационната структура на групата на кредитната институция, в това число – посочване на предприятията майки, финансовите холдинги и финансовите холдинги със смесена дейност е рамките на групата. Добавя се и допълнителен критерий за издаването на лиценз за извършване на банкова дейност - политиките, правилата и процедурите, както и програмата за мерките срещу изпирането на пари да осигуряват стабилно и ефективно управление на рисковете и необходимата надеждност и финансова стабилност на банката.

БНБ вече ще може и да отнема издадения лиценз на банка при направена констатация, че институцията е проблемна или е вероятно да стане проблемна и при липса на алтернативни възможности за предотвратяване на проблемите в разумен срок. Досега в този случай органът за преструктуриране предприемаше действия за преструктуриране на институцията.

Ново изискване има и към кредитна институция от трета държава, лицензирана да извършва банкова дейности в България чрез клон. Тя трябва най-малко веднъж годишно да обявява общия размер на активите, които съответстват на дейностите на клона, включени в лиценза, информация относно ликвидните активи, с които клонът разполага, собственият капитал, който е на разположение на клона, реда и условията за защита на влоговете, правилата за управление на риска, правилата за управление, вкл. имената на лицата, които изпълняват основните функции във връзка с дейностите на клона, както и всяка друга информация, която БНБ счете за необходима за извършването на цялостно наблюдение на дейностите на клона.

БНБ също ще се отчита повече

БНБ вече ще трябва да уведомява Европейския банков орган (ЕБО) за повече етапи, които се случват в банковата сфера. Досега тя го уведомяваше само за всеки издаден от нея лиценз за извършване на банкова дейност чрез клон на банка със седалище в трета държава, а сега ще трябва да го уведомява и за всички последващи изменения на лиценза. БНБ трябва и да уведомява ЕБО за общия размер на активите и пасивите съгласно периодичните отчети на клоновете на банки със седалище в трета държава. 

БНБ и КФН вече ще може да предоставят и информация, класифицирана като професионална тайна, на Международния валутен фонд (МВФ), Световната банка и Банката за международни разплащания само при изрично искане от тях, което да е мотивирано с оглед на задачите, които изпълнява институцията.

Предлаганите промени могат да доведат до повишаване на административната тежест и разходи за банките и за БНБ, сочат мотивите към законопроекта. Размер на възможните разходи обаче не се посочва.

Коментари: 0