„Доматеният Мерцедес“ и влакът на кохезията: Защо България рискува да остане на перона?

„Кохезия означава сближаване. Това не са просто едни пари, които Европа ни дава, а инструмент за заличаване на разликите в развитието.“ С тези думи Румяна Грозева, изпълнителен директор на АРИР-Стара Загора, очерта голямата рамка на европейската солидарност по време на семинара „Кохезия в действие“ в Кюстендил, част от европейския проект Corejio. Според нея обаче България все още се намира в капана на пасивността и „консуматорското“ мислене спрямо фондовете.

По думите ѝ, Европа на две скорости е факт, но вината за това не е в Брюксел, а в нашата пасивност. Ако не променим начина, по който планираме ресурсите си, рискуваме да останем на перона, докато „влакът на кохезията“ профучава покрай нас.

Събитието е част от проекта Corejio, който работи с мисията за „множество региони в синхрон за справедлив преход“. Организатори са Агенция за регионално икономическо развитие – Стара Загора, с медийното партньорство на „Бранд Медия България“, издател на Economic.bg, и Телевизия Стара Загора.

Един от най-силните аргументи в изложението на Грозева бе финансовият механизъм на съфинансиране. Тя разказа, че малцина си дават сметка, че България съфинансира едва с 15% от проектите си от националния бюджет. Богатите държави в ЕС често съфинансират до 50% от стойността на своите регионални проекти.

Тези развити държави, на които често се сърдим, внасят най-големия дял в бюджета на ЕС, плащат най-много за собствените си проекти и изпращат техните пари при нас, за да ни помогнат да живеем по-добре. Това е архитектурата на солидарността“, посочи тя.

„Доматеният Мерцедес“: Когато науката срещне бизнеса

Грозева даде ярък пример от Лион, Франция, за това какво означава реална иновация и защо българските университети трябва да излязат от изолацията си. В Лион големи автомобилни производители работят с академичните среди, за да превърнат стъблата от домати в луксозна тапицерия за високия клас автомобили.

Това е „кръгова икономика“ в действие - без кожа, без изкуствени материали, с нулев отпадък. В България обаче връзката между наука и бизнес остава прекъсната, коментира Грозева. По думите й университетите често са фокусирани единствено върху проекти със съмнителна приложимост, а бизнесът дори не знае, че разполагаме с акредитирани лаборатории.

Моделът „Гронинген“ и водородната революция

Бъдещето на регионите в преход минава през водорода. Грозева посочи примера на нидерландския регион Гронинген (наричан „нидерландската Враца“ заради изоставането си). Там местната общност сама решава да спре добива на газ заради екологични щети и да инвестира всичко във водородна екосистема.

Резултатът? Водороден туризъм, първото водородно летище в Европа и фермери (пето поколение производители на картофи), които произвеждат биогаз от стъблата на картофите, за да захранват камионите и тракторите си. Този модел на „индустриална симбиоза“ е напълно приложим и у нас, ако спрем да гледаме на европейските пари като на средство за „харчене“, а ги видим като капитал за нови технологии, посочи още Грозева.

Времето изтича

Критичен акцент в изказването бе времевото планиране. Грозева напомни, че в средата на всеки програмен период започва подготовката на следващия. Програмирането за периода 2028 – 2034 г. започва сега.

Сега е моментът да се каже какво не работи в училищата, общините и бизнеса, посочи Грозева, така че да може да се предложат промени. След 2027 г. фокусът ще бъде върху чистите индустрии, сигурността и конкурентоспособността.

Тя предупреди, че България е допуснала грешки при Фонда за справедлив преход, които са довели до загуба на милиони.

Ние сме толкова богати, че просто изхвърляме пари“, иронизира тя, подчертавайки необходимостта от административен капацитет и информираност.

Грозева засегна и темата за индустриите с „двойно предназначение“ (военно и цивилно). Тя припомни, че фотоволтаиците и радиовълните са технологии, излезли от военния сектор. Вместо да се плашим от това, регионите трябва да използват този потенциал. Примерът с „Арсенал“, като най-голям частен работодател, показва, че около подобни гиганти може да се изгради клъстерна структура, която да носи добавена стойност за целия регион.

Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.