„Има пари, няма идеи“: Защо българският бизнес бяга от парите в Брюксел?

„За мен това е игра. За някои е живот, за други – бизнес, но ако не знаеш как да я играеш, оставаш пред вратата.“ С този нетрадиционен подход Антон Тодоров, изпълнителен директор на „Ню Ай“ АД се обърна към присъстващите на семинара „Кохезия в действие“ в Кюстендил, част от европейския проект Corejio.

Според него в България масово се борим за „трохите“ от националните програми, докато милиарди евро в централизираните програми на Брюксел стоят непокътнати заради липса на самочувствие и добри проекти.

Събитието е част от проекта Corejio, който работи с мисията за „множество региони в синхрон за справедлив преход“. Организатори са Агенция за регионално икономическо развитие – Стара Загора, с медийното партньорство на „Бранд Медия България“, издател на Economic.bg, и Телевизия Стара Загора.

Печатът за съвършенство (Seal of Excellence)

Тодоров коментира и т.нар. „Печат за съвършенство“. Това е сертификат, който Европейската комисия дава на изключително иновативни проекти, които са преминали ситото на оценителите, но за които не е стигнал бюджетът на централно ниво.

Министерството на иновациите в България има отделен бюджет от 20 милиона евро, предназначен специално за фирми с такъв печат. Парите обаче стоят неизползвани. До юли месец тези средства или трябва да бъдат усвоени (по 2.5 млн. евро на проект), или ще бъдат изгубени, коментира още Тодоров.

По думите му се е наложило да кани компании от Швеция, Германия и Нидерландия, които имат такъв „Печат“, да дойдат в България, защото тук не се появяват качествени родни проекти, които да се възползват от наличното финансиране.

Защо бягаме от „централизираните“ програми?

Повечето кандидати у нас се фокусират върху „децентрализираните“ програми (тези през министерствата в София). Тодоров обаче призовава към поглед директно към Брюксел. По думите му в някои централизирани програми шансът за успех може да бъде анализиран и прогнозиран (той самият участва само там, където има поне 30% шанс).

Тодоров коментира, че успехът се крепи на три стълба - Excellence, Impact, Implementation (Превъзходство, Въздействие, Изпълнение). Според него България страда от лоша репутация и липса на лобизъм в Брюксел, което често „подрязва крилата“ на нашите иноватори.

Парите са повече от идеите

Като създател на първата мрежа от „бизнес ангели“ в България преди 10 години, Тодоров прави изненадващ извод. Проблемът не е в липсата на инвеститори или фондове.

През мрежата минаха 800 проекта. Ако имах пари да инвестирам, щях да избера точно два. Мрежата се разпадна не защото нямаше пари, а защото нямаше хора с адекватни идеи и бизнес планове.“

Според него днес ситуацията със стартъпите е по-добра, но „консуматорското“ мислене („искам да си купя машина“) все още пречи на бизнеса да печели големите проекти, които решават световни проблеми като глада, здравето или климата.

Тодоров е категоричен: за да вземеш 2.5 милиона евро, не е достатъчно да имаш изкуствен интелект (който вече масово се ползва за писане на проекти и се разпознава от оценителите). Трябва да се прави анализ кой е участвал преди, колко пари са останали, какви са приоритетите. Освен това проектът трябва да е доста интересен и да има голям отзвук.

По думите му всички трябва да имат смелост да излезеш извън София. Самият той инвестира в Стара Загора и поглежда към Кюстендил, защото регионалните предимства там в момента са „с едни гърди напред“.

Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.