Зеленски: Само дипломатически пробив може да сложи край на войната

Само дипломатически пробив, а не явна военна победа, може да сложи край на войната. Това заяви президентът на Украйна Володомир Зеленски, цитиран от Агенция „Франс прес“.

След ожесточени боеве украинските сили спряха руските опити да превземат Киев и северния град Харков, но източният регион на Донбас е под постоянен натиск. Армията на Москва превзе югоизточния пристанищен град Мариупол и подложи украинските войски и градове на изток на безмилостна сухопътна и артилерийска атака.

Западните съюзници на Зеленски доставиха модерно оръжие на армията и наложиха широки санкции на руската икономика и най-близкото обкръжение на президента Владимир Путин.

Но Кремъл отговори с прекъсване на европейските енергийни доставки, а в събота прекъсна доставките на газ за Финландия, която разгневи Москва, като подаде молба за присъединяване към НАТО.

Ще бъде кърваво

На този фон Зеленски заяви пред украинската телевизия, че войната ще приключи „чрез дипломация“. Конфликтът, предупреди той, „ще бъде кървав, ще има битки, но ще приключи окончателно само чрез дипломация“.

За да избегне финансовите санкции и да принуди европейските енергийни клиенти да подкрепят руската Централна банка, Путин поиска "неприятелски страни" да плащат за руския газ в рубли. Руският енергиен гигант „Газпром“ заяви, че е спрял доставките за съседна Финландия, тъй като не е получил плащане в рубли от финландската държавна енергийна компания Gasum до края на деня в петък.

„Газпром“ достави 1.49 милиарда кубически метра природен газ на Финландия през 2021 г. Това е около две трети от потреблението на газ в страната, но само 8% от общото потребление на енергия. Gasum каза, че ще компенсира недостига от други източници, например чрез тръбопровода Balticconnector, който свързва Финландия с Естония.

Москва спря газа за Полша и България миналия месец - ход, който Европейският съюз определи като „изнудване“, но някои други страни от ЕС, по-зависими от руския газ, планират да открият сметки в рубли в Газпромбанк.

Финландия и съседна Швеция тази седмица нарушиха историческата си военна неутралност и кандидатстваха за присъединяване към НАТО, след като обществената подкрепа за Алианса нарасна след нахлуването на Русия в Украйна.

Тежка грешка

Москва предупреди Финландия, че присъединяването към НАТО ще е „сериозна грешка с далечни последствия“, а министърът на отбраната Сергей Шойгу каза, че страната ще отговори чрез изграждане на военни бази в Западна Русия.

Но както Финландия, така и Швеция сега очевидно бързат да се присъединят към военния съюз, а президентът на САЩ Джо Байдън тази седмица предложи „пълна, пълна, пълна подкрепа“ на техните кандидатури. Всичките 30 съществуващи членове на НАТО трябва да се споразумеят за всяко ново присъединяване, а Турция осъди предполагаемата толерантност на Швеция към кюрдските екстремисти, но дипломатите са уверени, че ще избегнат вето.

Байдън представи войната в Украйна като част от водената от САЩ борба, противопоставяща демокрацията срещу авторитаризма. Конгресът на САЩ тази седмица одобри пакет от помощ от 40 милиарда долара, включително средства за подобряване на парка от бронирани превозни средства и системата за противовъздушна отбрана на Украйна. И на срещата си в Германия, държавите от Г-7 обещаха 19.8 милиарда долара в подкрепа на Украйна.

Живот под земя

Докато инвазията е отслабнала около североизточния град Харков, градът остава в обсега на руската артилерия и стотици хора отказват да напуснат относителната безопасност на метрото.

Уморени сме. Можете да видите какви домашни удобства имаме“, каза 35-годишната Катерина Талпа, сочейки матраци и чаршафи на земята и малко храна в картонена кутия.

Тя и съпругът й Юрий правят всичко възможно да пребивават в метростанцията от съветската епоха, наречена "Героите на труда", заедно с котките си Марек и Сима.

„Те свикнаха с това“, казва Талпа.