В деня, когато машините са по-умни от нас

В България няма осигурено целево финансиране за R&D в сферата на изкуствения интелект и роботите

Снимка: Pixabay

Изкуствен интелект и роботи – никой не може с точност да каже какви пари всяка година отиват за такива разработки. Малки и големи екипи по света, научни звена и цели институти, военни лаборатории и строго секретни комплекси се надпреварват да създадат машини, по-умни от своите създатели, и свръхразум с неизмерима изчислителна мощ. В последните години машините надминават хората в изпълнението на определени интелектуални задачи. Към какво бъдеще сме се устремили?

Грижа

Японският хотел Henn-na (Странен хотел) в префектурата Нагасаки е „уволнил“ част от роботите си, тъй като не изпълнявали своите задължения ефективно, съобщи наскоро Independent. Хотелът се самоописва като първия в света, който предлага цялостно обслужване от роботи. Сред „освободените от длъжност“ устройства е куклата Чури. Тя присъствала във всяка хотелска стая и трябвало да отговаря на въпроси на гостите и да им съдейства, но тя се затруднявала от елементарни запитвания. Роботите на рецепцията не можели да се справят добре със задачата да сканират паспорти. В Япония, освен в хотелите, роботи се използват в старчески домове и болници, където „грижороботът” намира все по-широко приложение. На роботи бе възложено да помагат при извеждането от експлоатация на трите реактора в АЕЦ Фукушима. В Япония се харчат огромни средства за научноизследователска и развойна дейност. Ако едни машини днес са несъвършени, излизат от употреба, и утре други идват на тяхно място. На този етап те не са заплаха, но се пораждат въпроси. В бързината на обработката на информацията те имат безспорно превъзходство над човека, но кой може да гарантира, че създателите на изкуствен интелект работят така, че да не направят „мечешка услуга” на човечеството.

Цената на удобството

Хората все повече се опасяват, че роботите не само ще ги заменят, но и ще вземат контрола в свои ръце. Изкуственият интелект неусетно превзема нови и нови територии. Много често той остава невидим, но ползваме неговия „труд”. Той превежда на какви ли не езици все по-добре и по-добре. Учи бързо, човекът няма такъв капацитет. Виртуални лични асистенти, видео игри, автономни автомобили, системи за киберсигурност, интелигентни домашни устройства, изкуствен интелект работи с големите бази данни, пред които човешкият мозък немее… Изкуственият интелект се самообучава и става все по-добър. Дали това не е чудовището на Франкенщайн от XXI век? 

Човек, а не робот

Оказва се, че на роботите им е много трудно да оправят легла, без да остават гънки. В това хората засега остават ненадминати. През 70-те години на миналия век започват да навлизат автоматизираните автомивки, които правят голяма част от персонала ненужен. Но преди десетина години те започнаха да изчезват, заменени отново от хора - те извършва тази работа по-бързо и по-евтино. Автоматизираните автомивки се разваляли бързо и имали нужда от постоянна висококвалифицирана грижа, която струва скъпо.

Най-лесни за превземане са работните места на средната класа, но не и на нископлатения, недотам правилно наричан нискоквалифициран труд. Нужни са умения, каквито засега машините твърде трудно придобиват. Компютрите не могат лесно да навлязат в креативните професии. Най-малко заплашени обаче от навлизането на машините са водопроводчиците, където се искат техническа сръчност и комплексна преценка. Това, което ще спаси хората при настъплението на умните машини, е гъвкавостта на реакцията. Засега…

Без паника

„Не бива да изпадаме в паника от развитието на изкуствения интелект, просто винаги може да го изключим. Той може да е много полезен в редица сфери, в които човекът не може да се мери с него – например при обработката на големи бази данни. Човекът държи ключа към изкуствения интелект и неговата етика зависи от програмата, която ще му бъде зададена. Технически погледнато ние също сме биороботи с някакъв интелект.  Обучаваме се и ако някой ни научи на нещо лошо, ставаме опасни за другите. Така е и с изкуствения интелект. Това, че нещо е сложно и не може да се обясни просто, не бива да води до паника”, призовава български екип от млади програмисти със сравнително скромен опит в създаването на изкуствен интелект. Те дори не са надниквали в секретните технологични лаборатории. Затова е лесно да се каже, че ще спрем машините, ако прескочат определени етични граници. Но къде е шалтерът на глобалната мрежа? Аналогично може да е ситуацията с изкуствения интелект. Затова създателите на тези по-умни от човека машини трябва да са отговорни към бъдещето, което проектират.

Къде сме ние

България не е огледало за възможностите и за напредъка на изкуствения интелект. Това, от което тук май повече трябва да се притесняваме, е слабото участие, което имаме в подобна развойна дейност. Тя е оставена на добрата воля  на шепа учени, които разполагат с оскъдни средства, и на ентусиазирани млади предприемачи, които търсят начини да самофинансират разработките си, движени от професионалното предизвикателство. В страната няма осигурено целево финансиране за R&D в сферата на изкуствения интелект и роботите, тъй като тези перспективи се подценяват. Въпрос на сложно сътрудничество между държавата, науката и бизнеса е занапред нещо да се промени.

Изкуственият интелект вече е в настъпление. По-опасно е да сме неподготвени за деня, когато машините ще са по-умни от нас.



Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.


Повече четете в бр. 89 на сп. "Икономика"


Етикети: технологии | Роботи | научна дейност | машини | изкуствен интелект

ПОСЛЕДНИ НАЙ-ЧЕТЕНИ КОМЕНТИРАНИ
Виж всички новини