Българите харчат все повече в заведения в моловете

В отговор на растящия „апетит“ към хранене навън се появяват все повече нови заведения

Снимка: Pixabay

Колко харчат европейците, и в частност българите, за ресторанти и заведения? Отговор на въпроса дава един от последните доклади на Colliers, който проучва категория "Храни и напитки" в регион ЕМЕА  (Европа, Близък изток и Африка). 

Сред изводите в него е, че в процентно отношение, в сравнение с другите националности в разглеждания регион, испанците харчат най-много за ресторанти и заведения – 15% от доходите си. Делът на британците е наполовина, а на германците - само 3%. Малко преди тях се нареждат българите с разходи от малко над 4%.

От приложените числа е видно също, че в България разходите за заведения растат с най-голям темп в цяла Европа - с над 8% за година.

Въпреки че Франция се приема за страна, в която посещението на кафенета е част от културата, а всяко населено място си има поне едно местно заведение, разходите за хранене навън са малко под 5% - една трета от това, което харчат испанците.


По-ниските доходи в Източна Европа предполагат по-малко предразположение на населението към посещение на заведения. Унгария и Чехия са на последните места сред държавите от ЦИЕ в този аспект със съответно 8 и 6%.

В отговор на растящия „апетит“ към хранене навън се появяват все повече нови заведения. Те привличат хората от кухнята към ресторантите - от такива със звезди Мишлен до стрийт фууд барове.

„Категория Храни и напитки може да допринесе значително за привлекателността на дадена търговска локация, но все пак тя трябва да отговаря точно на нуждите на целевите клиенти и да предлага правилния за тях микс от наематели", коментира
Етиен ван Унен от Colliers. Той е на мнение, че създаването на среда, която е устойчива във времето, е задължително, за да се адресират променящите се вкусове и нагласи на потребителите. "В този смисъл, категория "Храни и напитки" има съществен принос към шопинг средата, но търговският микс следва да бъде допълнен и с разнообразни възможности за забавление и прекарване на свободното време", добавя Ван Унен.

Деймиън Харингтън, директор проучвания в Colliers EMEA, допълва, че в Обединеното кралство търговските центрове с кина обикновено постигат 20% по-високи наеми благодарение на търговците в категория "Храни и напитки".

Собствениците на молове се опитват да постигнат по-добро позициониране спрямо конкуренцията като търсят начини да предложат по-интересни и различни възможности за хранене. Например Capital Park на Fabryka Norblina във Варшава ще включва първият по рода си био базар в търговски център в Полша.

Вече е тенденция шопинг моловете да адаптират търговския си микс спрямо променящото се поведение на потребителите. В Uxbridge в Обединеното кралство площите, овакантени от Debenhams, са трансформирани в заведения за хранене. В следствие на това средният наем на освободеното пространство е нараснал с 300%.

Новите търговски оператори вече създават концепциите си по-скоро така, че да съответстват на определени обществени нагласи,  отколкото на стремежа да се предложи конкретен вид храна. Все повече концепциите са ориентирани към кауза и начин на мислене, а не към вид кухня. Едно от явленията е нарастващото влияние на веганството и устойчивостта на хранителната верига. Ако собствениците на шопинг центрове искат да постигнат по-добри наеми и човекопоток, трябва да бъдат подготвени за чести промени в търговския си микс. Времената, в които беше достатъчно просто да предложиш някакво място, от което хората да си купят пица или бургер, отдавна отминаха.



Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.


Етикети: разходи | храна | доклад | заведения | Colliers | молове | ресторанти | търговски центрове

ПОСЛЕДНИ НАЙ-ЧЕТЕНИ КОМЕНТИРАНИ
Виж всички новини