България има шанс да участва в реиндустриализацията на Европа

Китай няма да изчезне като важна част от производството в света, но повечето разумни инвеститори няма да зависят на 90% или повече от Китай, както досега. Тук моментално възниква възможността България да получи едно по-достойно място в европейската икономика, в една реиндустриализация на Европа, която ще повиши стойността на европейските компании и ще ги направи по-малки зависими от останалата част на света. Това заяви банкерът и бивш главен изпълнителен директор на УниКредит Булбанк Левон Хампарцумян по време на уебинар за влиянието на коронакризата върху присъединяването на България към ERM-2 и еврозоната.

„Covid-19 и ERM-2 са теми, които не са пряко свързани една с друга, но вирусът ускори процеси и създаде нова реалност. Променливите в живота и икономиката не са никак малко. Трудно е все още да се правят количествени заключения за въздействието на вируса върху икономиката, работата и възможностите на хората и корпорациите“, коментира Хампарцумян.

По негови мнение всички антикризисни мерки, които се въвеждат сега на национално или регионално ниво са купуване на време. „Всички бързи или по-бавно действащи мерки са, за да се купи време - купуват време корпорациите; купуват време институциите. Това се прави не по някакъв научен метод, а чрез проба-грешка. Всички мерки са полезни, защото това ще ни даде възможност да се пренастроим към нова реалност“, заяви банкерът.

Според него в еврозоната се наблюдава доста бързо възстановяване, а доказателство, че нещата ще се върнат към „нормалното“ е фактът, че Commerzbank отваря офис в България, т.е. банката вярва, че офисите ще продължат да имат значение.

Устойчивите бизнеси и потенциала на България да получи по-достойно място в европейската икономика

Непосредствено след избухването на епидемията от Covid-19 в Китай се видя неустойчивостта във веригите за доставки на компании от цял свят.

„Китай бе позициониран като „Фабриката на света“ и всички вериги за доставки зависеха от него. В Европа нямаше кой да произведе едни маски и това показа слабост и неустойчивост на системите, така както са изградени, защото веригите за доставки бяха оптимизирани само с цел да се намалят разходите“, смята Хампарцумян.

Той даде пример за това как оптимизацията на един бизнес от гледна точка на разходи може да го потопи – с американската рент-а-кар компания Hertz. По негови думи в САЩ тя купува коли на много ниски цени, поддържа ги и ги продава, когато реши и това няма нищо общо с производителя на автомобила. В Европа обаче компанията има клауза за обратно изкупуване, т.е. поделя риска и дохода с производителя на автомобила. Това показва, че американската система е била много по-оптимална и ефективна, но Hertz фалира, тъй като не успя да смогне с плащанията, които имаше към банките.

„Именно устойчивостта на един бизнес ще бъде от факторите, които ще задават посоката на развитие на индустрията в Европа и в света занапред. Китай няма да бъде подменен, но теглото му, там където е възможно, ще бъде намалено – и не само Китай, а и в други low-cost производители. Разходите вече няма да бъдат основен фактор в производството, а устойчивостта“, обобщава Хампарцумян.

Колкото до мястото на Китай в Европа и европейските компании, банкерът заяви, че дяволът е в детайлите. „По-големите европейски държави вече се опитват да предпазят компаниите си от китайския капитал и да ограничат поглъщането с китайски ресурси. При по-изгодни условия обаче може би някакви joint venture предприятия биха били изгодни, дори и за България“, заяви той.

Припомняме, че в последните месеци редица европейски страни апелираха за промяна в законодателството си, за да защитят от поглъщане своите компании. Сред страните са Германия, Великобритания, Австрия и др.

Миражът България в ERM-2 и еврозоната

Дали България ще получи място във Валутно-обменния механизъм на ЕС тази година, ще стане ясно следващия месец. Страната успя да отговори на много от критериите за това, приведе закони в съответствие с европейските изисквания, но все пак влизането ѝ в т.нар. „чакалня на еврозоната“ не е напълно сигурно, имайки предвид, че за последните десет години нито една страна не е ставала част от ERM-2.

„ERM-2 е началото на един процес на по-висока степен на интеграция на България в европейските структури. Процесът може да продължи не по-малко от 2 години, но един Господ знае колко“, заяви банкерът.

Според него левовете ни са твърде привързани с еврото отдавна и е наивно да се смята, че ако станем член на еврозоната, друг ще ни взима решенията.

„Ако се присъединим обаче, ще можем да вдигаме ръка и да задаваме въпроси, да участваме в коалиции. Днес имаме един твърд курс към еврото, но много други механизми не можем да използваме, защото не сме пълноправен член на еврозоната. С присъединяването ще стъпим на един път, който ще доведе до една по-ефективна администрация, промяна на закони, взаимодействие във финансите и икономиката“, допълни Хампарцумян.

Банковата сфера в България не е това, което беше

„Докато през 2008 г. банките бяха причината за кризата, сега чрез тях ще се направи преструктурирането. Банковият пазар в България е високо конкурентен. Съотношението депозит/кредит е в полза на депозитите, което означава, че банките трудно намират добри проекти, които да подкрепят“, смята финансистът.

Той коментира и т.нар. мораториум върху кредитите, установен от БНБ в съответствие с насоките на Европейския банков орган. Той разясни, че тази помощ не е спасяване за бизнесите и хората, а съдействие при трудностите за тези, които имат потенциал да се справят с кризата.

„Регулаторите дадоха възможност на банките да помогнат на клиентите си да прескочат трудностите – но на тези, които знаят какво правят. Критериите за риск продължават да бъдат консервативни. На изхода от кризата ще има фирми, които няма да може да се справят да оцелеят и ще имаме сериозна промяна. Тогава банките ще играят роля в това, подкрепяйки рационални идеи и бизнес процеси“, заяви той.

За лихвите

Колкото до ниските лихвени проценти у нас и по света, Хампарцумян не смята, че те ще се променят скоро, тъй като се дължат на състоянието на икономиката. Той очаква след като икономиката започне да се възстановява, лихвите да тръгнат нагоре. Според него при положение, че дългът нараства с много високо темпо в момента, вдигането на лихвите би било катастрофално за целия свят.

Виждат ли финансовите пазари какво се случва с икономиката?

В последните седмици фондовите пазари вървят нагоре след срива си през март. Това обаче се случва, докато икономиката се срива – безработицата се покачва, а производството удря  многогодишни дъна. Обяснение за това е трудно да се даде, но според финансиста причина е вярата във финансовата система.

„Пазарите в момента са доста волатилни. Нужни са няколко тримесечия, за да установим дали се наблюдава тенденция към растеж. Важно е да се отбележи и, че финансовата система на света сега е много по-подготвена за посрещане на шокове като настоящия. Слабостта не е в борсите и във финансовата система. За последните десет години тя стана по-устойчива, строеше капиталови буфери, докато веригите за производството правеха точно обратното – налагаха зависимости“, заяви той.

Според него борсите са подкрепени съществено и от Фед и ЕЦБ, които осигуряват сериозна ликвидна помощ, а дискутираните програми са за значителни суми, което прави борсите по-уверени.

„Тази криза не е нужно да се свързва директно със сериозни сривове на борсите“, допълни Хампарцумян, въпреки че пазарите би трябвало да са огледало на реалната икономика, която пострада сериозно от коронакризата.