Да чакаме ли за чакалнята или смело напред

Политиците изпуснаха от бутилката духа на страха от присъединяването ни в еврозоната. Българите са разколебани, но и експертите нямат единодушие

Снимка: Икономика

- Рано или късно всичко ще стане ясно, всичко ще си дойде на мястото и ще се подреди в красива схема. Ще се изясни за какво е било нужно всичко, защото всичко ще се окаже правилно.

- Да, така и ще бъде. Но понякога човек има нужда от малко помощ в този процес, а не просто да чака. Необходимо е да знаеш и да чувстваш как е правилно, иначе има вероятност да не проумееш, когато всичко си дойде на мястото.

- Или можеш да развалиш всичко, като прибързаш или изпуснеш момента.

Този разговор от „Алиса в страната на чудесата” по добър начин обобщава несъстоялия се дебат в България „Лев или евро, да избързаме или да изчакаме за „чакалнята”. Политиците смятаха, че те и единствено те държат ключа към българската врата за еврозоната. Но едно непремерено тяхно действие и духът на страховете излезе от бутилката, като помете привидното единодушие за отказа от лева и вливането в еврозоната. Устремът на британците към Брекзит, които така и не влязоха във валутния съюз на ЕС, плюс това политиката на изчакване, предприета от Полша, Чехия, Унгария и Румъния, разколеба увереността на немалко българи, че за нас в близко време еврото е без алтернатива. Чуват се гласове за референдум и призиви седем пъти да премерим, преди да кажем „Хоп” към „чакалнята” ERM II.

Кой път да поемем и с каква скорост да вървим – ето мнението на трима експерти.


Доц. Григорий Вазов, ректор на ВУЗФ и член на Фискалния съвет:

Нека да се чува гласът на експертите

Присъединяването към еврозоната не бива да става по най-трудния начин

Подкрепям присъединяването на България към еврозоната, това е доброто бъдеще за страната с по-добрата финансова перспектива за нас.

В аргументите „за” ще включа очакването за по-силно присъствие на чуждестранни инвеститори у нас и позитивното влияние върху външната търговия. Преминаване към еврото означава пренастройване на цялата икономика и съвсем не е механична смяна на лева с евро. Целта да сме част от еврозоната ще е стимул за държавата да ускори развитието си. Ще има много проверки от Европейския съюз.

Страховете на хората бяха събудени от политиците и те започнаха да обръщат левовете в евро. Но и добри експерти започнаха обременено да правят политически коментари, без да осъзнават, че с авторитета си нанасят големи вреди. Така се създава паника, която да води до сътресения. Има страхове от ценови шок, но от едната страна стои работната заплата, а от другата – токът. За да поскъпва нещо, трябва да има и насрещен финансов ресурс. Вероятно в първите месец-два при преминаването към еврото ще има леки дисбаланси и ценови разминавания, но те ще бъдат коригирани.

Изискването да влезем в тясно сътрудничество с единния банков надзор при присъединяването към ERM II само ще ни предпази от банков срив, подобен на КТБ. Нашите банки успешно минаха стрес тестовете и вече няма от какво да се боят.

Трябва да се внимава по пътя ни към еврозоната, но най-вече на експертно равнище. Политиците нека се успокоят, тъй като те понякога са готови да срутят държавата, за да спечелят изборите. Време е експертите да излязат напред и да поемат инициативата, а политиците да захапят езиците си. Ще се присъединим към еврозоната, но нека това не става по най-трудния начин.


Красен Станчев, основател на Института за пазарна икономика и преподавател в СУ „Св. Климент Охридски”:

По-добре да се изчака за еврозоната

В момента левът е другото име на 50 евроцента

Моята позиция за присъединяването на България към еврозоната e да се изчака. Румъния, Полша, Унгария и Чехия също са длъжни по договорите си за членство в ЕС да встъпят в зоната на еврото, но изчакват по техни си съображения.

Част от моите аргументи: България е дори в по-изгодна позиция за присъединяване към зоната от тези страни, поне от техническа гледна точка. Защото валутният съвет, нашата система на парична политика, е по-добра от тяхната и като принцип, и от гледище на онова, което в микроикономиката се нарича „разходи по прехода“. Изчакването се налага защото:

- Никой не може да разбере рационално историята с КТБ. Затова от България бе поискан надзор над банките от ЕЦБ. Две банки трябва да се преструктурират, те не са готови и е по-добре това да стане по най-изгодния са системата начин.

- Трябва да се обясни грешката в отчитането на платежния баланс за 2019 г. дали е грешка, как се е получила и да се поправи.

- Има и проблеми в самата еврозона, в политиката на ЕЦБ.

„Отказ от лева“ де факто няма. Той в момента е другото име на 50 евроцента. За разменния курс бе постигнато съгласие, че не трябва да се променя  - поне не към девалвация на лева. При това положение не следва да се очаква покачване на цените.

Реалните опасности: Вредно е желанието за одържавяване на бизнеси, преразпределяне на стопанско влияние и преразглеждане на опита от последните 30 години. Във външен план не е добре ЕЦБ да поддържа политика на нулеви лихвени проценти и да се отклонява от основата си мисия – стабилност на цените, в името на „спасяване“ на страни, банки и отрасли.

Препоръчвам да се мисли, да се мери, преди да се реже.


Стоян Панчев, председател на Българското либертарианско общество:

Да запазим лева и валутния борд

Преди да поемем към еврозоната, трябва да има широк обществен дебат и дори референдум

Моята позиция e твърдо „против” влизането на България в еврозоната и премахването на лева. Особено на този етап и при днешните обстоятелства.

Аргументи: Еврозоната е валутен съюз, сбъркан още при самото си създаване. Заради него възникна кризата от 2009 г., която имаше тежки последствия за икономиките на Италия, Испания, Португалия, Ирландия и най-вече на съседна Гърция. Този валутен съюз създава нестабилност, раздуване на дълговете, противопоставяне между Север и Юг, отказ от реформи. Застрашава бъдещето на ЕС.

Предимствата на нашата парична система  - валутният борд – дава вече 24 години безпрецедентна стабилност и сигурност. Чрез него сме отличници на Европа в сферата на фискалната политика и сме забравили напълно ужаса на хиперинфлацията.

Предпазливостта, страховете и нежеланието в определени среди да преминем към еврото отдавам на това, че българите са препатили относително скоро от експерименти с паричната политика. Искат запазване на нашата независимост.  Нямат наивни очаквания към обещанията на политиците,защото виждат, че те и техните говорители не могат да предложат убедителни аргументи за заместването на лева (борда) с еврото.

Опасностите, които е добре да избегнем: Да се предоверяваме на говорители, които ни казват, че има консенсус по темата. И да не изпуснем политиците да направят някой ход, както стана със Закона за БНБ през февруари тази година.

Моята препоръка е да се проведе широк обществен дебат с участието на всички ангажирани с темата институции и независими експерти. Да започнем с едно голямо изследване на БНБ по въпроса и подобно на обсъжданията за здравния модел да продължим с дискусии. Аз бих искал да видя и референдум по въпроса.




Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.


Повече четете в бр. 95 на сп. "Икономика"


Етикети: еврозона | евро | чакалня | красен станчев | Стоян Павчев | проф Григорий Вазов

ПОСЛЕДНИ НАЙ-ЧЕТЕНИ КОМЕНТИРАНИ
Виж всички новини