От 20 години плащаме за членство в Еврозоната, а ползи още няма

Няма нужда от референдум за присъединяване към валутния съюз, смята зам.-председателят на БСК

Снимка: Economic.bg

На 24 януари българският Икономически и социален съвет (ИСС), обединяващ работодателски, синдикални и други неправителствени организации, проведе пресконференция, на която обсъди свое становище, че България трябва да предприеме бързи и решителни стъпки за влизане в Европейския валутен механизъм ІІ (ERM II), известен като „чакалнята” преди членство в Еврозоната. Част от аргументите на ИСС са, че влизането на страната ни в Еврозоната ще доведе до ръст на доходите и конкурентоспособността,  както и че страната ни е готова да премине към еврото за национална валута. Репортер на Economic.bg разговаря по темата с Димитър Бранков, член на ИСС и зам.-председател на Българската стопанска камара (БСК).

- Г-н Бранков, в становището на Икономическия и социален съвет (ИСС) по темата за влизането на България в Европейския валутен механизъм ІІ (ERM II) и впоследствие в Еврозоната се казва, че трябва да бързаме, че е настъпил крайният момент. Същевременно цитирахте данни от „Евробарометър”, че 69% от българите смятат, че нямат достатъчна информираност. Смятате ли, че бързо трябва да се хвърли повече светлина по темата или е по-добре да се забави процесът?

- Категорично смятам, че и медиите, и академичните среди, и експертната общност, а и ние – работодателите и синдикатите – трябва да предизвикваме повече дебат по тези теми. В тази връзка препоръчвам на всеки, който има време, с или без подготовка, да прочете становището на ИСС. Става дума за една дългосрочна българска официална позиция от 2004 г. за ускорено присъединяване към ERM ІІ, за кратък престой в този механизъм – минималният престой е 2 години според приет назад във времето от Европейския съюз протокол – и съответно за бързо присъединяване към Еврозоната.

Това е официална позиция от 2004 г. на Българска народна банка (БНБ) и Министерство на финансите, която не е променена оттогава. За съжаление, поради ред обстоятелства, не е осигурена необходимата външнополитическа подкрепа и сега моментът е подходящ именно за това – ясно и категорично да се заяви готовността на България да се присъедини към т.нар. „чакалня” за Еврозоната и да изтъкнем предимствата, които имаме благодарение на тези вече повече от 20 години рестриктивна парична и фискална политика, свързана с валутния борд.

- Българските работодатели искат по-лесно да наемат хора от държави, които не са членки на ЕС. Евентуалното приемане на България в Еврозоната по какъв начин ще я направи по-привлекателна за чужденците?

- Знаете, че присъединяването към ЕС, макар и с преходни периоди, вече осигурява свободата на придвижване на хората. За съжаление потокът е основно в една посока – от България към по-развитите страни, включително и такива извън ЕС. Това, което би се случило при влизането в Еврозоната, е, че България и българските работодатели биха били по-привлекателни от гледна точка на един ускорен процес по увеличаване на конкурентоспособността и съответно да се плащат едни по-високи възнаграждения за труд.

Ползите са много, ефектите са много и подчертавам – ние повече от 10 години, откакто сме членове на ЕС и 20 години, откакто сме с Валутен борд, ние плащаме за едно и също нещо, за една и съща сметка, многократно и продължаваме да я плащаме. Тоест разходите от една страна ги имаме, а ползите все още не са налице.

- Становището на Съвета по-скоро цели да окуражи правителството да кандидатства за ERM ІІ или да информира обществеността за ползите и рисковете, които идват с евентуалното ни членство в Еврозоната?

- Становището преследва няколко цели. Преди всичко една по-висока информираност на широката общественост, дебатиране на въпроси, за които можете да чуете различни мнения – във форумите можете да откриете становища, че едва ли не е необходим референдум по тези въпроси. Категорично не е нужен такъв. Ако изобщо е трябвало да има референдум, той е трябвало да бъде проведен преди присъединяването на България към ЕС, тъй като със самия акт на присъединяване ние сме придобили правото, но и задължението, да се присъединим към Еврозоната. Така че това е приключен дебат.

По-скоро става дума за анонс към широката общественост, към експертната общност, към правителството и БНБ да бъдат предприети всички необходими стъпки. Има и още един адресат – това са външните потребители, т.е. външните заинтересовани страни в лицето на държавите членки на Еврозоната, в лицето на Европейската централна банка. Ние се нуждаем от една категорична външнополитическа подкрепа спрямо тези стъпки на българското правителство.



Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.


Етикети: България | еврозона | евро | валута | БСК | интервю | Димитър Бранков | валутен борд | членство | ERM | ИСС

ПОСЛЕДНИ НАЙ-ЧЕТЕНИ КОМЕНТИРАНИ
Виж всички новини