81 часа в задръствания: Как изглежда трафикът в София

Почти всеки втори работещ в София използва личен автомобил, за да стигне до работното си място, сочи анализ на Института GATE под ръководството на д-р инж. Лидия Витанова. Това води до сериозна загуба на време, като шофьорите прекарват средно 81 часа годишно в задръствания.

Ако маршрутът им минава през централната градска част, задръстванията се „удължават“ до цели 104 часа годишно – повече от две работни седмици, прекарани зад волана в почти пълно бездействие.

Още по-показателна е общата зависимост на столицата от автомобилния транспорт – в града има 663 автомобила на всеки 1000 души, по данни от EU Urban Mobility Observatory за 2023 г. Това поставя София сред градовете с най-висока моторизация в Европа и е основен фактор за сериозните проблеми, свързани с трафика в столицата, включително задръстванията и замърсяването на въздуха.

Трафикът в града

Трафикът в София е силно зависим от работния ритъм – делничните дни са доминирани от масови придвижвания до и от работните места, докато уикендите позволяват по-свободно и гъвкаво движение. Дори в извънпикови часове и през почивните дни, броят на автомобилите в София остава висок. Това е още едно потвърждение на общата тенденция към прекомерна моторизация.

Данните от транспортния атлас показват, че в делничните дни София „се събужда“ с рязко покачване на автомобилния поток между 8:00 и 9:00 ч. сутринта – характерният пик на пътуващите към работа. Вечерният пик е също толкова отчетлив, между 17:00 и 18:00 ч., когато хората напускат работните си места. В тези интервали броят на автомобилите по улиците надхвърля 80 000, което сериозно натоварва ключови артерии и кръстовища.

Контрастът е осезаем в малките часове на нощта – между 3:00 и 6:00 сутринта, когато броят на колите спада под 25 000. Това е единственият период, в който София може да бъде описана като „спокойна“.

През уикендите обаче картината е съвсем различна. Липсват обичайните сутрешни и вечерни пикове. Вместо това, движението се разпределя по-равномерно през целия ден, като най-натоварено е около обяд – между 12:00 и 14:00 часа. Причината вероятно се крие в активности, свързани с пазаруване, социални срещи или разходки в парковете. В този период по улиците се движат близо 30 000 автомобила – значително по-малко, отколкото през работната седмица, но все пак сериозна бройка за почивен ден. Минималният трафик отново е в тъмните часове – между 3:00 и 6:00 ч., когато броят на автомобилите пада под 5 000.

Ако се вземат предвид осреднените стойности за целия месец, тенденциите остават отчетливи – макар сутрешните и вечерните пикове да изглеждат по-малко изразени, те все пак се открояват. Максималният брой автомобили по улиците на София достига до 110 000, а минимумът – между 3:00 и 4:00 часа през нощта – се задържа на сравнително ниски нива.

Най-натоварените транспортни артерии

Изследването идентифицира няколко ключови транспортни артерии в София като особено натоварени и уязвими на задръствания. Сред тях се открояват Околовръстният път, бул. „Цариградско шосе“, бул. „Черни връх“, Самоковско шосе, както и районът около Ботаническата градина.   

Тези зони се характеризират с висока интензивност на движение, което ги прави податливи на задръствания дори при малки отклонения от нормалния трафик, като например инциденти или ремонти.   

Какво е решението

Нискоемисионните зони и т.нар. Зелен ринг са два от проектите, които са посочени като такива, които биха разтоварили трафика в столицата. Припомняме, че нискоемисионните зони действат, но само през зимните месеци на годината, а контролът и ефективността им е все още незадоволителен. Зеленият ринг на София пък е в много първоначална фаза.

За справяне с трафика в пикови часове се препоръчват мерки като гъвкаво работно време, дистанционна работа, разпределение на началните часове за училища и офиси, както и подобрения в обществения транспорт и насърчаване на алтернативни начини за придвижване – колело, пеша, споделено пътуване.

Препоръчва се още осигуряване на нощен градски транспорт и разширяване на линиите, обслужващи района на летището. За критичните пътни точки трябва да се мисли в посока търсене на алтернативни маршрути, включително нови обходни трасета и свързващи улици.